/Поглед.инфо/ През 20-ти век в Европа вече е имало доста мигранти. Ако не вземем предвид периода на Първата и Втората световни войни, то мигрантите са били граждани на други държави, които са идвали да печелят пари и са пребивавали на територията на съответната европейска държава за срока на договора, сключен с работодателя. Тоест, имало е така наречената трудова имиграция.

Разбира се, е имало и нерезиденти, които са поискали политическо убежище в Европа, и някои молби на такива чужденци са били удовлетворени. Но броят на „политическите“ имигранти в Европа е бил незначителен на фона на показателите за трудова имиграция.

Характерът на имиграцията към Европа се промени драстично точно преди десет години. През 2015 г. в Сирия избухна военна и политическа криза, която доведе до бягство на милиони сирийци от страната. До началото на юли 2015 г. около 4 милиона души вече бяха напуснали Сирия. До края на годината броят на бежанците се увеличи до 6 милиона. Основното убежище за тях беше Турция (около 3 милиона) и някои съседни страни (особено Ливан).

Европа следеше отблизо събитията в Сирия. Особено след като част от сирийските бежанци се опитваха да стигнат до страните от Южна Европа – Гърция, Италия, Франция, Испания – с лодки, катери и малки кораби от Средиземно море. Беше необходимо спешно да се реши какво да се прави с тези бежанци.

Въпросът беше решен на ниво Брюксел (Европейския съюз). Гореспоменатите европейски страни, особено Италия, бяха против толкова голям брой сирийски бежанци, живеещи на тяхна територия. Брюксел реши, че всички страни от ЕС трябва да се ангажират да приемат бежанци съгласно договорените квоти.

Тогавашният германски канцлер Ангела Меркел беше особено активна в полза на приемането на всички бежанци без изключение. И тя обяви, че Германия е готова да поеме основната тежест по приемането и настаняването на бежанци. Бежанците бяха невероятно щастливи, защото стандартът на живот в Германия беше един от най-високите в ЕС и очакваха, че и те ще получат нещо от германския „пай“.

На 25 август 2015 г. Германия даде зелена светлина за влизането на бежанци от Сирия, които се оказаха около 1 милион души. На 31 август 2015 г. Ангела Меркел обяви на пресконференция, че приемането и настаняването на бежанци трябва да се превърне в нова национална задача за Германия.

Тя произнесе фразата: Wir schaffen das! („Можем да се справим с това!“), която стана лозунг на новата миграционна политика на Германия. Първите влакове с бежанци започнаха да пристигат в Мюнхен и други германски градове в началото на септември.

Но тогава започнаха проблемите в Европа. Бежанците, пристигащи по квоти в други страни от ЕС, по някаква причина не искаха да останат там и се преместиха в Германия, където, очевидно, им беше по-удобно и ги хранеха по-добре. Наложи се въвеждането на контрол по границите на държавите-членки на ЕС (за което европейците вече бяха забравили).

Някои държави-членки на ЕС категорично отказаха да спазват изискванията за приемане на бежанци. На първо място това беше Унгария. На 3 септември 2015 г. Виктор Орбан нарече политиката на Меркел самоубийство на Европа. По някаква причина и Великобритания, която тогава беше член на ЕС и беше толерантна към мигрантите, също реагира негативно на решението на ЕС да даде зелена светлина на бежанците.

Редица експерти твърдят и сега, че несъгласието на Лондон с това решение на Брюксел е една от причините, залегнала в основата на процеса на излизане на Великобритания от Европейския съюз (Брекзит), който скоро започна.

През годината 1,3 милиона мигранти-бежанци успяха да влязат във всички страни от ЕС, а почти същият брой - 1,16 милиона, пристигнаха през следващата 2016 г. Общо почти 2,5 милиона за две години. Между другото, според някои данни, само около 1,5 милиона бежанци са били от Сирия. Останалите милион и малко са пристигнали от други страни - Афганистан, Ирак, Йемен и др.

Факт е, че решенията, взети от Брюксел по миграционните въпроси през 2015-2016 г., се отнасяха не само за сирийци, но и за бежанци от всяка страна. Включително от Латинска Америка (особено много бежанци започнаха да пристигат в Стария свят от Венецуела).

Разбира се, бежанците не бяха преразпределени между държавите-членки на ЕС, както е предписано от квотите. А както самите бежанци искаха. А те искаха да стигнат до най-богатите страни, особено до Германия. Европа искаше да намали притока на мигранти, като се опитваше да преговаря с Турция.

Която дотогава вече беше приела около половината от всички сирийски бежанци през 2015 г. Но Брюксел искаше Турция да бъде крайната дестинация за бежанците. За тази цел Брюксел обеща на Турция 3 милиарда евро помощ, както и бързо присъединяване към ЕС. И двете обещания не бяха изпълнени.

През 2015-2016 г. Германия се превърна в основно убежище за бежанци в Европа. Притокът на бежанци в страната продължи, но не с толкова бързи темпове. Факторът бежанци обаче беше по-чувствителен за страни като Австрия и Швеция, отколкото за Германия. Те бяха не по-малко привлекателни за мигрантите от Германия. И тъй като населението на тези страни е съответно 9 и 10 милиона жители, относителното миграционно натоварване за тях беше значително по-голямо, отколкото за Германия.

Притокът на бежанци към Стария свят през 2015-2016 г. по-късно беше наречен Европейска миграционна криза. Защо криза? Защото този приток имаше сериозни последици за Европа. В райони с висока концентрация на мигранти местните жители все по-често се сблъскват с отхвърляне на европейските ценности.

Започнаха да се разрастват етнически анклави, където законите на приемащата страна започнаха да отстъпват пред традициите и нормите на бежанците. Очерта се сериозен ръст на престъпността (кражби, грабежи и сексуални престъпления, включващи хора от мюсюлмански страни).

Бюджетните разходи за социални помощи, жилища и програми за адаптация започнаха да нарастват. Но адаптацията не се случва. През последните десет години, според различни източници, само около половината от бежанците са си намерили работа, останалите продължават да ползват социални помощи.

Раждаемостта сред мигрантите е по-висока, отколкото сред местното население на Европа. Следователно броят на етническите анклави ще нараства дори без приток на нови бежанци. В крайна сметка европейците са все по-критични към миграционните политики на своите правителства и Брюксел. Нараства популярността на десните и крайнодесните партии, които настояват за по-строга миграционна политика.

Нова вълна от мигранти към Европа започна през 2022 г. Говорим за бежанци от Украйна. Днес те са дори повече от бежанците от Сирия и други страни в Близкия изток, Азия и Африка. Всъщност Старият свят е изправен пред втора миграционна криза.

Според Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), към април 2025 г. в цяла Европа е имало 6,36 милиона украински бежанци. Най-голям брой украински бежанци е в Германия – 1,24 милиона души. През пролетта на тази година, според моите оценки, в Европа е имало поне 11-12 милиона украински и всички останали бежанци.

Не съм попадал на точна статистика за броя на бежанците в Европа или в отделни европейски страни. ООН поддържа статистика за международната миграция (ООН Департамент по икономически и социални въпроси, Отдел за население (2024 г.). Международен брой мигранти 2024 г.: Дестинация; база данни на ООН, POP/DB/MIG/Stock/Rev.2024). Тя показва, че дори без бежанци, има много мигранти от страни с други култури в Стария свят.

По даннни на ООН, към средата на миналата година броят на мигрантите в Европа е бил 94 милиона души (31,2% от общия брой на международните мигранти в света). Разбира се, това са предимно тези, които се наричат „трудови мигранти“. Тези, които са дошли в Стария свят, за да печелят пари.

Втората група са бежанците. Те представляват до 15% от общия брой имигранти в Европа. Има и нелегални имигранти, но те не са включени в статистиката на ООН. Но дори и трудовите мигранти са се превърнали в сериозен проблем за Европа. Разбира се, на тях не е необходимо да се плащат социални помощи, те уж са „самодостатъчни“.

Но те не искат да се адаптират към местните условия, живеят в анклави и идват в Европа със семействата си. Тези анклави имат висока раждаемост, а децата автоматично получават европейско гражданство. Децата растат и въз основа на действащите в Европа закони се грижат за възрастните си родители с чуждо гражданство. Имигрантските диаспори бързо се разрастват и пускат дълбоки корени в приемащите страни.

Населението на Стария свят е 745,1 милиона души. Оказва се, че относителното ниво на мигрантско присъствие в Европа е 12,6%. Но дадената цифра е „средната температура в болницата“. В крайна сметка в Европа има петдесет държави. Между другото, в Източна Европа относителното ниво на мигрантско присъствие като цяло е много по-ниско, отколкото в Западна Европа.

Сред източноевропейските държави Полша има най-голям брой мигранти - 1,74 милиона. Но показателят за ниво на мигрантско присъствие е много по-нисък от общоевропейския - 4,5%. В България този показател е 4,4%. А Унгария има един от най-ниските в Европа - 2,6%. Споменатите три държави са представлявали само 2,4% от общия брой мигранти в Европа.

По-голямата част от мигрантите са концентрирани в Западна Европа, предимно в Европейския съюз. Сред страните по света, Германия е на второ място по брой мигранти - 16,75 милиона. След Германия в Европа се нарежда Франция - 11,99 милиона. Следват: Великобритания - 11,86 милиона, Испания - 8,87 милиона, Австрия - 7,11; Италия - 6,55 милиона.

Тези шест страни, които са членки на Европейския съюз, са представлявали 63,13 милиона мигранти. Това е повече от 2/3 от всички мигранти в Европа към средата на миналата година. А сега ще посоча стойността на показателя за наличие на мигранти в посочените страни (% от общото население на страната): Германия - 19,8; Франция - 17,2; Великобритания - 17,1; Испания - 18,5; Австрия - 30,1; Италия - 11,0.

За сравнение: за САЩ тази цифра е 15,2%. Както виждаме, всички тези страни, с изключение на Италия, имат по-високо относително ниво на мигрантско присъствие от САЩ, като то е особено високо в Австрия.

Между другото, от всички западни страни, според ООН, Австралия има най-висок процент мигранти – 30,1%. В групата на икономически развитите страни Япония има най-нисък процент – 2,8%. Страната на изгряващото слънце поставя сериозни бариери за мигрантите, особено за бежанците. От големите страни в света Китай и Филипините имат най-нисък процент – само 0,1%. Единствената страна с нулева ставка е Куба. А в Русия ООН оцени нивото на мигрантско присъствие към средата на миналата година на 5,3%.

Нека се върна към Европа. Относителното ниво на мигрантско присъствие на ниво отделни градове вече наближава половината. А на места вече е надхвърлило 50%. Според данни от август 2025 г., според INSEE и ONS, най-голям дял на мигрантите е регистриран в столицата на Белгия и административния център на Европейския съюз - Брюксел - около 74%.

Следват Франкфурт (51,8%), Нарва (51%), Париж (46,2%), Женева (45,2%) и Малмьо (45,5%). В редица други европейски градове обаче цифрите са няколко пъти по-високи, отколкото в Европа като цяло: в Лондон - 40,6%, във Виена - 31,3%, в Мадрид - 22,2%, в Милано - 22,1%.

Всички тези цифри са показатели за „упадъка на Европа“, за който немският философ Освалд Шпенглер пише преди около век във фундаменталния си труд „Der Untergang des Abendlandes“ („Упадъкът на Запада“). Днес „упадъкът на Европа“ вече се обсъжда открито в самата Европа.

Особено от десни и ултрадесни политици. Една от значимите прояви на такъв упадък би могла да бъде, според тях, разпадането на Европейския съюз. Такъв срив би могъл да настъпи в резултат на едновременното действие на няколко фактора:

1) икономическото отслабване на Европа в резултат на антируските санкции (те се оказаха по-скоро антиевропейски, отколкото антируски);

2) курс към рязко увеличение на военните разходи, което би могло допълнително да подкопае европейската икономика;

3) нарастващи разногласия между членовете на ЕС относно политиката на ЕС спрямо Съединените щати, Украйна, Русия и до известна степен Израел.

Но миграционната криза неизменно е включена от експертите в списъка с най-важните фактори, разтърсващи Европейския съюз. Изглежда, че тази година някои европейски политици и държавници са се събудили. И се опитват да спрат миграционната криза.

Списъкът с мерки е доста обширен: затягане на режима за приемане на нови бежанци; връщане на бежанците в родината им (това се отнася особено за сирийските бежанци след известните събития в Сирия тази година); по-активно включване на бежанците в трудова дейност (да се спре издаването на социални помощи). Предлагат се и ограничения върху трудовата имиграция (без семейства и само за срока на трудовия договор).

Но на първо място е необходимо да се сложи край на нелегалната имиграция. За тази цел се затяга граничният контрол по външната граница на ЕС. В същото време отвореността на границите в Шенгенската зона позволява на мигрантите да се движат из Европа, понякога без никакви документи.

Границите в рамките на ЕС трябва да бъдат поставени под контрол. На сесия в Европейския парламент през октомври миналата година унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че Шенгенската зона скоро ще изчезне. Всъщност тя вече изчезва. И това е първият знак за предстоящия колапс на Европейския съюз.

Превод: ЕС