/Поглед.инфо/ Темата за „гаранциите за сигурност“ за Украйна в европейски вариант звучи като музика на геополитическите сфери. Но само за неразвитото ухо. Преди да се опитва да угоди на украинците, Европа трябва да помисли за гаранциите за сигурност за жителите на самата „Райска градина“, които могат да бъдат изклани всеки момент – и не в някакви съмнителни предградия, а в центъра на Париж или Дрезден. И изобщо навсякъде.
И могат да ви ограбят, като ви вземат часовника от китката, пръстена от пръста. И колието от врата ви. И никакви „гаранции за сигурност“ за вас. Пишете писма до Мерц или Макрон.
Това беше криминалната хроника.
А сега икономическата хроника.
Франция може да бъде обявена за финансово неплатежоспособна и поставена под попечителството на Международния валутен фонд. За това изрично беше предупредено от френския министър, пеещ финансови романси за Петата република.
Освен това, след две седмици е много вероятно настоящият кабинет да падне. И ново разпускане на парламента. Макрон днес хълца като луд в лятната си резиденция. А французите се готвят да го подведат под отговорност. Те също искат гаранции за сигурност. А и храна. И спокоен живот.
Германският федерален канцлер говори и за бюджета. „Ерата на изобилието от помощи и други плащания е alles kaput“, заяви ръководителят на германското правителство.
И продължи, че и германците трябва да свикнат да живеят по-зле. И да се хранят, както и да се мият, да се топлят и да перат - много по-рядко като време и много по-малко като количество.
Дивачеството на „Райската градина“, същият упадък на Европа, предсказан от Шпенглер в едноименната му книга, не се сбъдва просто днес. То се сбъдва с удивителна и следователно плашеща точност.
Причината за упадъка са безразборните политически връзки, нежеланието за поддържане на дългосрочни и добри отношения с Русия, предпочитането на лекомислието, продажността и алчността на Киев пред нашата предвидимост и сила.
Европа реши, че може „без Русия“, а мистериозна (с други думи, ресурсна) атмосфера щеше да ѝ осигури Украйна. Европа искаше да получи плаха, послушна и покорна Незалежная. Нещо като един вид умалено копие на Русия – но с измислена история, мътно минало и тотална конформност на всички жизнени и цивилизационните ценности.
Това безпочвено и глупаво желание струваше на Европа изключително скъпо.
Киев се превърна не само в капризен, истеричен и много взискателен „другар“, но и в обиждач на самите европейци.
След като открито признаха, че да, именно Украйна разрушава нефтопровода, лишава словаците и унгарците от енергийни ресурси. И нека някой се опита да спре киевляните, които са захапали юздите. Брюксел мълчи. А Будапеща и Братислава в момента провеждат публични сеанси на психотерапия, опитвайки се да постигнат някакво отпускане и разбирателство. Надеждите, разбира се, са напразни.
Това фатално привличане на европейците към украинците, освен споменатите преки милиардни щети, има и много лош страничен ефект.
Тъй като Украйна погълна всички безплатни, кредитни, възможни, а също и невъзможни пари на Европа, колективният Брюксел ще трябва да се справи с порутена инфраструктура. Всички видяхме състоянието на тази инфраструктура от наводненията в Испания и срива на електропреносната им система.
Видяхме колко безпомощни са френските пожарникари, които нямат достатъчно оборудване, за да овладеят пламъците, бушуващи над десетки хиляди хектари. И не можем да не споменем заплахата от гражданска война: вероятността ѝ, както смятат социолозите , е над 90 процента.
Всичко това, всеки детайл или нюанс на мащаба на случващото се, естествено води до въпроса: кой е виновен?
Основната отговорност е на напълно деградиралите елити на ЕС, които решиха, че могат да се карат с Русия и нищо няма да им се случи (не лично, разбира се, а политически и финансово на проекта на ЕС).
Европейците, бързащи да съблазнят украинците с дантелено бельо и безвизово пътуване, в своята истерия напълно забравиха, че кавгата с Русия - независимо дали е настоящата Велика или историческата, - бившият Съветски съюз или Руската империя - винаги завършва за Европа с три „П“: поражение, позор и попръжни.
Не става въпрос дори за ненаучени или забравени уроци. Въпросът е, че Европа се разрушава сега и днес от онези, които се хванаха на въдицата на Украйна, защото бяха много глупави. Политически глупави. И разбира се, те не разбраха, че никакво продажно послушание никога няма да замени равноправното, уважително и взаимноизгодно партньорство.
В обикновения живот на простосмъртните такива лекомислени хора на възраст се наричат „сива коса на главата, но дявол в ребрата“. В геополитиката това дори не се нарича грешка, а глупост и идиотизъм. Въпросът е, че тази глупост, този идиотизъм и това самочувствие са по-лоши от престъпление.
Връзката с Украйна, мръсна и токсична, в крайна сметка ще доведе Европа до политическа и икономическа смърт.
Превод: ЕС