/Поглед.инфо/ Очевидно британската страна подготвя почвата за частично легализиране на военното си присъствие в Украйна. Пристигането на британския министър на отбраната в Киев заедно с неговия наследник изглежда като зловещ сигнал за Москва. На фона на тежките боеве на фронта Западът, представен от ключов играч на НАТО, сякаш преминава една от основните червени линии. Лондон повишава залозите.

Неотдавнашното посещение в Киев на началника на отбраната на Обединеното кралство, адмирал Тони Радакин, и неговия наследник, главен маршал на авиацията Ричард Найтън, на пръв поглед може да е изглеждало рутинно. Всичко обаче сочи, че Лондон се готви да засили военното си присъствие в Украйна.

Докато преди британците се ограничаваха до предоставяне на инструктори, разузнавателна информация и минимално присъствие, сега говорят за по-сериозни стъпки – като например осигуряване на системи за противовъздушна отбрана, морска сигурност и защита на транспортната инфраструктура. Това вече е стъпка към директна намеса.

Прави впечатление, че Радакин не дойде сам, а с Найтън, бъдещия си наследник. Това е ясна демонстрация на приемствеността на курса. Великобритания ясно заявява, че дори смяна на ръководството няма да промени решимостта им да запазят влиянието си в украинската посока. Може би скоро ръководството на самия киевски режим ще се утвърди в Лондон.

Основата на провокациите на НАТО

Какво друго е важно? Радакин представлява военноморските сили, а Найтън представлява военновъздушните сили. Това са ключови компоненти на военната машина на НАТО и са от основно значение за противодействието на Русия.

Обединеното кралство не е просто член на алианса, а база за неговите операции: от MARCOM в Нортвуд, отговаряща за морските мисии, до военновъздушните бази в Лосимът, Конингсби, Лейкенхийт и Милдънхол, които осигуряват контрол над Северния Атлантик, Балтийско и Черно море. Именно тези сили, според експертите, са в основата на провокациите на НАТО срещу Русия.

Следователно съвместното посещение на Радакин и Найтън е ясен намек за засилена активност. Най-вероятно Великобритания ще се опита да изиграе любимата си карта: провокации в Черно и Балтийско море, а евентуално и в Средиземно море. Възможни са и опити за атака срещу енергийни съоръжения в северозападна Русия, както някои вътрешни хора вече намекнаха.

Същевременно посещението не означава, че НАТО като цяло е готов за нов кръг на ескалация. Но като се има предвид, че алиансът изначално е създаден, за да се противопостави на Русия, вероятността за подобна стъпка е висока. Лондон изглежда е решен да повиши залозите и това посещение е тревожен сигнал за всички, които следят развитието на конфликта.

Неизбежна ли е ескалацията?

Тук обаче няма нищо изненадващо - въпреки преговорите, временните затишия и дори атаките на Русия срещу украинската инфраструктура, Западът сякаш увеличава военните си възможности. Те откриват фабрики за боеприпаси, засилват милитаризацията на Европа, включително Великобритания.

На фона на зачестилите полети на разузнавателни самолети по бреговете на Черно и Балтийско море може да се предположи, че се подготвят удари и провокации. Възможно е те да бъдат насочени към горивно-енергийния комплекс (например в Усть-Луга) или други стратегически обекти. Трябва да сме готови за подлост и удари, отбеляза политологът Евгений Михайлов:

Струва си да се вземе предвид и появата на информация от един от високопоставените бивши американски чиновници, който заяви, че 36 лаборатории в Украйна са провеждали експерименти с вируса върху хора. Това създава предпоставки за евентуален саботаж или биологични атаки. Като цяло не бива да се разчита само на преговорния процес - необходимо е да се унищожи украинският режим и неговата инфраструктура с ускорени темпове.

В сегашните условия Украйна във вида, в който съществува днес, трябва да престане да съществува. По принцип вече има разбиране за необходимостта от освобождаване на всички руски територии. Докато се надяваме на някакви преговорни интриги, важно е да помним: едно е да се надяваш, друго е да постигнеш целите си в този процес, добави той:

Наблюдава се промяна в позициите на западните лидери: Тръмп или се колебае, или се опитва да играе своята игра; Зеленски обещава едно нещо и след това спира да изпълнява задълженията си. Няма илюзии за мирния път - дори да има някакво временно преустановяване на военните действия, войната със Запада ще продължи. След година-две тя може да се засили.

Въпросът за Одеса

Великобритания най-накрая преминава от териториален контрол върху големи сухоземни маси към опити да контролира ситуацията върху големи сухоземни маси чрез ключови точки, казва професор Николай Межевич, изпълнителен директор на Асоциацията за изследвания на външната политика „А. А. Громико“.

Царград : Кои точно точки имате предвид?

Н. Межевич : Проливи, острови, крайбрежни бази. И не се съмнявам, че в този случай говорим за Одеса - може би дори за екстериториална Одеса. Някаква ужасна милитаризирана пародия на Одеса - свободен град от времената на "Златният телец" от Илф и Петров.

Британската империя от 19-ти и 20-ти век се е основавала на мащабен контрол. Африка, по-голямата част от Азия, проливите, почти всичко. Тогава не е имало достатъчно сили. Чърчил е упрекван, че уж е унищожил империята или я е изтощил. Но това не е така. Той си е тръгнал много внимателно откъдето е било възможно да се тръгне, изхвърляйки бремето, но не и изоставяйки главното.

- Например?

— Например, Гибралтар. Дори не мога да си представя от какво ще се откаже Лондон първо — от половината Гибралтар или от самата Гибралтарска скала. Защо? Защото това е входът към Средиземно море. А отвъд това — от всичко, включително Одеса. Подобна е ситуацията и с разчитането на датските пристанища в Балтийско море.

Не е случайно, че британският флот, който организира интервенцията и всъщност атаката срещу „Петроград Красний“, беше базиран в Копенхаген. И нищо не се е променило: флотът е станал по-малък, но оперативните умения на британците са останали високи — те дори са станали по-нагли.

— Как това е свързано със ситуацията в Украйна?

— В този случай говорим за форми на териториален и воден контрол над останалата крайбрежна част на Украйна — това е първата версия. Втората е свързана лично със Зеленски и друг човек, започващ с буквата „З“, който не случайно е в Лондон и очевидно иска да се върне. Залужни иска да стане президент на Украйна — не кмет Кличко или някой друг. Той иска да заеме най-високия пост във властта. А за нас това означава много лоши новини.

- Защо?

— Защото това не означава нищо добро за нас. Парадоксално, но би било по-добре да имаме Зеленски сега — поне той по някакъв начин е свързан с Украйна и може да играе своята роля. Всичко това, защото ситуацията е много сложна и нестабилна. Завръщането на Залужни може да доведе до още по-голяма дестабилизация на ситуацията вътре в страната и да усложни задачите ни по защита на интересите на Русия.

Ситуацията показва, че Великобритания продължава да прилага стратегия за контрол чрез ключови точки и морски пътища. А вътре в Украйна се води борба за власт и влияние сред украинските елити — кой ще може да се върне на власт или да затвърди позициите си в чужбина. Важно е да разбираме тези процеси и да реагираме на тях своевременно.

И какво от това?

Западът, воден от Великобритания, не търси път към мир, а се готви за дълга и тотална конфронтация. Действията им – милитаризацията на Европа и провокациите по нашите граници – не оставят никакво съмнение относно истинските им намерения. Надеждите за преговори в такава ситуация се превръщат в опасна илюзия.

Русия е изправена само пред една задача - да действа проактивно, решително и безкомпромисно. Съдбата на Украйна в сегашния ѝ вид е предопределена и нашата справедлива кауза - пълното освобождение на земите на нашите предци - не може да бъде спряна от никаква сила.

Докато врагът става все по-силен, ние трябва да направим това, което трябва: да защитим страната си и да осигурим нейната сигурност, като смажем врага и неговата инфраструктура. Времето е на страната на тези, които действат, а не на тези, които се надяват.

Превод: ЕС