/Поглед.инфо/ Ако правата на човека се оценяват по-високо от задълженията му, това унищожава гражданите и в крайна сметка държавата. Спорна мисъл, казана от Андрей Кончаловски в разсъждението му за днешната държавност. Аз съм съгласен с тази мисъл.

Един учен-икономист беше казал че не е нужно да се канят чужденци, които да работят като роби у нас. Дайте им добри заплати и ще намерите български работници- евристично беше извикал той в някакво интервю визирайки работодателите.

Очевидно този икономист никога не е бил в съвременно българско предприятие. И никога не е разговарял с ръководителите на подобно предприятие как се намират работници в България. И сигурно не е чувал от НСИ, че у нас има 600 хиляди (!!!!!) млади хора между 18 и 34 години които нито работят, нито учат. Не защото няма работа, а защото не искат! А защо не искат- ето това е тема, която тези учени могат да разработят. Стига да имат желание да го направят. Мисля че България е на едно от първите места в Европа по професори- политолози, социолози и икономисти- на глава от населението. А по професори-доктори по тези специалности - сигурно е на първо място. И какво от това! С какво науката на тези учени е помогнала на съвременната българска политика, а оттам и на съвременната българска икономика!

Впрочем, не знам дали с научни методи ще могат да разкрият основите на проблема, защото тези науки (имам пред вид хуманитарните науки) не са като фундаменталните науки. В смисъл – те предполагат на базата на съвременния опит какво би станало, ако… Не случайно Фукуяма, който дълги години се смяташе едва ли не за пророк и който беше предсказал края на света изведнъж се замисли и каза: „Извинявайте! Сбърках!“ (цитирам по смисъл). Очевидно щом такъв мислител и анализатор може да сбърка без науката да го накаже (както става във физиката, химията, биологията, астрономията – спомнете си за Нютон!) то това e възможно и за българските учени от тези специалности. Въпреки това ако правят задълбочени и сериозни изследвания ( вместо да слугуват на политическите партии) тези учени биха могли да насочат мисленето на политиците в правилна посока и да покажат някакъв изход от положението, в което се намира пазарът на труда. Все пак знанията им би трябвало да могат да помогнат на държавата.

Известно време в обществото се въртеше мантрата: „Бизнесът трябва да отиде при образованието“. Разговарях с един известен пътен строител. Той ми каза: „Аз имам нужда от 500 квалифицирани работници. Такива, които могат да управляват машини и знаят как да полагат настилки. Квалифицирани- това означава че като дойдат при мене след една седмица да им се възлага самостоятелна работа. Имам нужда от 50 техници, които могат да четат чертежи, могат да възлагат работа и да следят качественото изпълнение. И имам нужда от 5 души инженери-проектанти. Образованието ми предлага 50 души инженери и нито един техник , нито един квалифициран работник. Бях в едно училище, което имаше като дуална форма на обучение строителна техника. Бях поканен да разговарям с родителите , които след това трябваше да запалят любов към тези професии в своите деца. След като подробно им обясних, че ако завършат това училище още на осемнайсет години ще могат гарантирано да започнат хубава работа с добро заплащане попитах има ли въпроси. Една майка ме попита: Ще учат ли компютри и английски език. Аз й казах: Какво искате да работят с компютри и английски език. Тя ми отговори убедително: Ами не знам, той като отиде там, в чужбина сам ще реши. Ето какви работници подготвя образованието. Няма как бизнесът да се срещне с него!“

Само за да допълня общата картина на неработещите млади хора у нас ще кажа, че млад човек ми обясни защо не иска да се хване на работа в България. „За какво да работя тука- каза ми той с вдигане на раменете - в Англия за четири месеца изкарвам толкова, че след това цяла година си седя в къщи у нас и нищо не правя!“ Оставям на анализите и изследванията на социолозите и икономистите да кажат как можем този работник да го мотивираме да работи. Защото ако му дадем такава заплата, каквато той получава в Англия, ние ще трябва да дадем английски заплати на неговия техник, на неговия директор, на професора, на лекаря, на държавния чиновник… и накрая цените у нас ще станат като английските. Да не говорим, че споменатият млад човек не иска да работи цяла година, дори когато получава голяма заплата- това вече го изяснихме!

Единствената помощ която виждам може да дойде от образованието и културата. Аз съм против непрекъснатото натякване, че българските ученици са функционално неграмотни. Всяка седмица наши ученици печелят световни олимпиади по математика, физика, химия, история и т.н. За съжаление има други ученици ,които получават системно двойки. Кои са те и защо не искат нито да учат, нито да работят? Въпрос за милиони. С масовите промени в образованието и възпитанието на младите хора ние стигнахме до там, че за тях думата „работа“ вече е мръсна дума. И откъде да научат друго! В училище вероятно вече не се говори за морал, за обществено задължение, за работата като основна форма на човешкото съществуване. От медиите, от телевизиите също не идват такива сигнали. По-скоро като ги гледат и следят някои млади хора се готвят да участват във всички възможни формати (като едвам оцеляващи на екзотични острови, като скандалджии в битово предаване, като моми и ергени в неясни програми и др.под.) с идеята да грабнат някоя голяма награда и…след това да не работят цяла година. Като през това време следят физиономиите им да се появяват редовно в клюкарските сайтове. Докато чакат голямата награда, те ще преживяват някак си…най-вече с помощта на своите родители и под примирения поглед на обществото.

В повечето западно европейски държави младите хора искат да получат професия, хората държат на работата си. Тези, които не искат да работят са аутсайдери, а не нормални членове на обществото, приемани и от техните семейства, и от цялото общество с примирение. Разбира се има и такива, които не искат да работят - тенденцията е общоевропейска. Особено се усилва този процент в някои държави, в които числото на мигрантите, които не могат да се включат в трудовия пазар е голямо. Но в тези държави разбират проблемите и се опитват да ги решават. Именно затова по телевизиите непрекъснато се излъчват много качествени сериали, които открито пропагандират професиите в медицината (всички професии- не само лекарите!), в полицията, в армията, в пощите, в малкия бизнес и във фермите, хотелиерството и ресторантьорството, в съда и прокуратурата. Ясно артикулират предимствата на тези професии и защо те са нужни на обществото. И колко е добре младите хора да се стремят да ги овладеят.

У нас това е неизяснен и поради това нерешим проблем! Проблем за образованието, проблем за медиите, проблем за родителите, проблем за обществото. Вярно е, имаше един сериал който доби популярност и който трябваше да направи работата в полицията привлекателна за младите хора. Вместо това той издигна в техните очи битието на престъпниците!

Надявам се българските социолози и икономисти да се опитат да решат този остър проблем. Поне на теория. Да посочат причините за това ненормално състояние и да дадат някакви препоръки за неговото решаване. Стига да имат желание да се занимават със сериозни изследвания и анализи, разбира се. А не само с телевизионна, изборна прогностика!