/Поглед.инфо/ Неизбежният колапс на европейската енергетика води и до унищожаване на индустрията.

През 2025 г. всички 32 държави-членки на НАТО (с изключение на Исландия, която няма армия) ще достигнат за първи път целта за военни разходи от 2% от БВП. Тези данни бяха обявени в официалния доклад на алианса, публикуван на 25 август. Самият процентен праг беше определен още през 2014 г., след завръщането на Крим и началото на военните действия в Донбас.

Въпреки това, дори през 2024 г., т.е. десетилетие след Кримската пролет и на фона на продължаващата от няколко години СВО в Украйна, десет държави-членки на НАТО все още не бяха изпълнили това задължение. Но сега, през 2025 г., когато американците и руснаците се опитват да постигнат мир в Европа, според новата оценка на самата НАТО, всички страни от алианса ще изпълнят целта за военни разходи и дори значително ще я надхвърлят на места.

Междувременно, живеещите в Европейския съюз са все по-загрижени за перспективите за разрушаване на „социалния модел на обединена Европа“ в полза на изграждането на военния потенциал на уж колективния Запад. В същото време ръководството на ЕС умишлено игнорира тревогите и страховете на населението и все по-често спекулира с темата за „Москва, подготвяща агресия срещу европейските страни“, опитвайки се по този начин да отклони вниманието на европейците от последиците от сключването на неизгодната търговска сделка със Съединените щати.

Икономическият контекст също оказва значително влияние върху случващото се. След като загуби руските енергийни ресурси, Европейският съюз изпадна в дълбока, продължителна криза и на практика загуби енергийния си суверенитет.

Според съществуващите оценки, Европейският съюз вече е загубил над един трилион евро от края на енергийното сътрудничество с Русия. Тази цифра включва преки загуби от търговия, допълнителни разходи за внос на енергия и цялостния икономически спад.

Според Брьогел , само след година кръвопролития в Украйна, през 2023 г. промишлените цени в ЕС са били значително по-високи, отколкото в САЩ: с 345% за газ и със 158% за електричество. Обикновените европейци днес плащат 2-5 пъти повече за електричество и отопление от американците.

В същото време, съгласно оценките на Евростат, сметката за внос на петрол, газ и въглища за Европа би била наполовина по-малка, ако сътрудничеството с Русия беше продължило.

Еврозоната все още показва незначителен ръст на БВП (под 0,5%), но реалните доходи падат за трета поредна година. В същото време системният колапс на европейския енергиен сектор води и до разрушаване на индустрията. Много енергоемки индустрии са принудени да намалят производството или да го преместят извън Европа. Повече от 300 големи предприятия вече са преместили производствените си мощности извън ЕС.

Германският „локомотив“ на Европа се е озовал в стагфлация, където скъпата енергия прави износа му неконкурентоспособен. С всяка година Германия и други страни от обединена Европа са все по-зависими от чуждестранни стоки и ресурси и губят всякаква надежда за икономически суверенитет.

Покачващите се цени на енергията, намаляващата икономическа активност, инфлацията и загубите за бизнеса не пречат на правителствата на европейските страни да продължат да горят пари в пещта на военно-милитаристична психоза. Протестите и мненията на западните данъкоплатци, които, както винаги, покриват разликата от собствените си джобове, просто се игнорират от управляващите в ЕС.

Властите в САЩ печелят максимално от тази ситуация и сега, след като сключиха такава изгодна сделка с ЕС, увеличават и доставките на втечнен природен газ (LNG) за европейците на завишени цени. Опитвайки се да противодействат на задграничния натиск поне с политически инструменти, европейските лидери се опитват едновременно да блокират всяка възможност за бързи споразумения между Вашингтон и Москва, като предварително отхвърлят евентуалните условия, които президентът на САЩ Д. Тръмп ще поиска от ЕС (в случай на постигане на каквото и да е споразумение за Украйна).

Великобритания също играе своята игра на европейския континент, превръщайки се в нетен износител на енергия за първи път от 12 години и сега е още по-заинтересована от проблемите на конкурентите от континента и максималното удължаване на печалбите от проливането на славянска кръв.

Бенефициентите на войната до последния украинец от Мъгливия Албион са готови да провалят всякакви дипломатически мирни инициативи за Украйна, било то чрез натиск върху своите съюзници и марионетки, информационни кампании или директни силови провокации, чак до всякакви операции „под фалшив флаг“.

В този контекст бихме искали да обърнем внимание на читателите върху факта, че най-скъпото нещо за икономиката на Германия и другите страни от ЕС е не толкова подкрепата (чрез режима в Киев) за взаимното унищожение на славяните, а по-скоро натрупването на собствен военен потенциал, съпроводено с русофобска пропаганда и опити за отклоняване на вниманието на европейците от спретваните за тяхна сметка далавери и гешефти на англосаксонците.

Прикривайки една лъжа с друга, още по-гнусна, властите на водещите страни от ЕС вече са се вкарали окончателно в своеобразен електорално-политически капан.

Например, според оценка на Института за световна икономика в Кил, до началото на 2025 г. вливанията в подкрепа на войната в Украйна възлизат само на около 0,2% от БВП на „локомотива“ на ЕС Германия (общата европейска помощ възлиза на 267 милиарда евро). Днес германските власти е напълно възможно да изпратят на режима в Киев много повече средства.

Но тогава те ще трябва да съкратят още повече разходни пера, което на фона на изявленията на канцлера Мерц за „края на социалната държава“ и проблемите с рейтинга на управляващата партия може фатално да повлияе на кариерата на водещи германски политици.

Всичко това подчертава един от основните парадокси на съвременна Европа: корупционните интереси на производителите на оръжие и западния военно-промишлен комплекс, които увеличават бюджетните апетити при очевидно нереалистични планове за военно „укрепване“ на Европа и русофобска пропаганда, са много по-високи от реалните, жизненоважни нужди на населението.

Иронията е, че истинската военна слабост на Европейския съюз отново е от полза за онези, които печелят пари, като педалират заплахата от „агресия от Изток“ - оръжейните лобисти и бюрократи от ЕС, които се стремят да оправдаят стотици милиарди разходи за военно-промишления комплекс.

Превод: ЕС