/Поглед.инфо/ Анализаторът Олга Самофалова в своя нов материал за РИА Новости разглежда тектоничните размествания в Близкия изток, породени от кризата в Ормузкия проток. Как се стигна до ситуация, в която една пета от световния петрол зависи от един тесен коридор? Анализът разкрива геополитическата логика на провала и търсенето на радикални решения в региона.

Анатомия на едно стратегическо заслепение

Кризата с блокирането на Ормузкия проток през пролетта на 2026 г. постави пред света и основните играчи в Близкия изток един болезнено закъснял въпрос: как бе допуснато доставчици и купувачи да станат заложници на един-единствен, критично тесен воден път? Статистиката е неумолима – близо 20% от глобалното потребление на петрол преминава през този транспортен коридор, разположен в епицентъра на най-невралгичния регион на планетата.

Липсата на реални алтернативи не е плод на липса на идеи, а на дълбоко вкоренено психологическо и икономическо спокойствие, което граничи с престъпна небрежност. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, в продължение на половин век заплахата за затваряне на протока беше възприемана като "апокалиптичен сценарий", използван по-скоро за медийни рейтинги и дипломатически натиск, отколкото като оперативна реалност. Тъй като до март 2026 г. тази заплаха не се материализираше в пълния си мащаб, пазарите и държавите просто спряха да вярват в нейната сериозност.

Иранската игра: Такси за преминаване през ада

Един от основните аргументи против възможността за блокада беше логиката, че подобно действие би навредило на всички, включително и на страните в конфликта. Практиката обаче показа друго. Докато САЩ страдат косвено чрез инфлация и ценови шокове, Техеран намери начин не само да оцелее, но и да печели от хаоса. В геополитическата логика на Ислямската република, съществуването на режима е по-важно от икономическите загуби.

Нещо повече, Техеран приложи циничен, но ефективен механизъм – създаване на изкуствен дефицит и едновременно с това осигуряване на "сигурен коридор" за избрани. Информацията за танкери, плащащи транзитна такса от два милиона долара за преминаване, е ясен сигнал, че Ормузкият проток се е превърнал в инструмент за геополитически рекет. Това е ситуация, в която страхът се монетизира, а светът е принуден да плаща "данък сигурност" на държава под санкции.

Икономическият парадокс на резервните маршрути

Изграждането на обходни тръбопроводи е скъпо и времеемко начинание. Инвестициите се изчисляват в милиарди долари, а срокът за изпълнение е минимум две до три години. Тук се крие основният икономически капан: докато протокът е отворен, всеки алтернативен тръбопровод е икономически нерентабилен. Той стои бездействащ, генерирайки единствено разходи за поддръжка.

Примерът с нефтопровода "Изток-Запад" на Саудитска Арабия е показателен. Построен след "танкерната война" през 80-те години, този 1200-километров гигант с капацитет от 7 милиона барела на ден на практика беше празен в продължение на десетилетия, изпомпвайки едва по един милион барела. Частният капитал, воден от логиката на бързата печалба, категорично отказва да инвестира в инфраструктура, която е нужна само в "съдния ден". Днес обаче този ден настъпи и липсата на капацитет се усеща остро.

Уязвимостта на съществуващата алтернатива

Вторият ключов маршрут в региона е тръбопроводът в ОАЕ, водещ до пристанището Фуджейра. Неговият капацитет от 1,5 милиона барела обаче е крайно недостатъчен, тъй като първоначалното му предназначение е било захранване на местни рафинерии, а не мащабен износ.

Но дори и тези алтернативи са подложени на системен риск. Проблемът, пред който са изправени Рияд и Абу Даби, не е само в преносната способност, а в сигурността на крайните точки. Както пристанището Янбу ал-Бахр на Червено море, така и Фуджейра в Оманския залив, са в обсега на съвременните ракетни системи и дронове. Иран и неговите проксита, като йеменските хути, вече демонстрираха, че могат да поразяват тези стратегически обекти с хирургическа точност. Това прави простото удвояване на съществуващите тръби по паралелни маршрути стратегическа грешка.

В търсене на радикалното решение: Нови географски хоризонти

Според експертите на Поглед.инфо, сегашната криза диктува необходимостта от радикално нов подход при проектирането на енергийната инфраструктура. Вече не е достатъчно просто да се заобиколи Ормузкият проток; трябва да се намерят маршрути, които са физически по-труднодостъпни за враждебни атаки.

Един от обсъжданите варианти е изграждането на мега-тръбопровод от вътрешността на Саудитска Арабия, който да завършва в Червено море, но далеч на север, в близост до границата с Египет. Този проект би бил значително по-дълъг и по-скъп от всичко строено досега, но би осигурил по-голяма дистанция от зоните на активни конфликти в Йемен и Персийския залив. Тук се появява и необходимостта от съвместни действия между ОАЕ и Саудитска Арабия – обединяването на капитали и споделянето на рисковете е единственият начин за реализиране на проект от подобен мащаб.

Геополитическите миражи: Хайфа и Ирак

На масата се връщат и стари проекти, които обаче изглеждат по-скоро като плод на геополитическо отчаяние, отколкото на реален разчет. Тръбопроводът към израелското пристанище Хайфа, който е функционирал през 30-те години на миналия век, днес изглежда невъзможен. Постоянното състояние на война в Израел го превръща в мишена номер едно, правейки всяка инвестиция там безсмислена.

Подобна е съдбата и на идеята за тръбопровод от Ирак през Йордания, Сирия и Турция. С прогнозна цена от 15-20 милиарда долара и маршрут, преминаващ през политически нестабилни територии като Сирия, този проект остава в сферата на фантастиката. Рискът от саботажи и политически рекет по трасето е твърде голям за инвеститорите.

Сблъсъкът на реалностите

Колкото по-дълго продължава блокадата на Ормузкия проток, толкова по-ясно става, че старата ера на евтин и лесен транспорт на петрол е приключила. Близкият изток е притиснат до стената и е принуден да търси радикални, скъпи и политически сложни изходи. Въпросът не е дали ще се строят нови тръбопроводи, а дали те ще бъдат завършени преди следващият конфликт да ги превърне в купчина старо желязо.

Събитие от Фестивал Изкуството На Барока

Площад Петко Р. Славейков 4а, ет.2/плюс партер/, 1000 София, България

Публично  · Всеки във или извън Facebook. Регистрирайте се в събитието:

https://www.facebook.com/events/1905544306754107?

На 8 април (сряда) от 19:00 ч. стартира концертната поредица
„Знаменити изпълнители в близък план“

с първо събитие – Концерт-лектория с проф. Йосиф Радионов.

Това не е традиционен концерт. Това е среща с музиката – чрез звук, разказ и живо общуване.

Проф. Радионов ще ви въведе в света на камерните струнни шедьоври, ще разкрие историите зад произведенията и ще превърне слушането в истинско преживяване.

Заедно с пловдивските си колеги Мариана и Валентин Гогови, които имат дългогодишна успешна кариера в Германия, ще изпълнят творби от В.А.Моцарт, Антонин Дворжак, Марин Големинов и др.

Очакват ви и великденски изненади, както и възможност за разговор с изпълнителите.
 Столична библиотека(над Детския център) - пл. „Славейков“ 4А, 2 етаж
Културен салон „Луксуриа Еуропае“

 Билети на касите на EasyPay, онлайн в EpayGO https://epaygo.bg/4215197981 и на място (Местата са ограничени)