/Поглед.инфо/ Годината на АТИС в Китай не е просто календарна ротация на домакинството. Тя е политически сигнал, че Пекин вижда Азиатско-тихоокеанския регион като лаборатория за нов тип международно „управление“ – по-прагматично, по-инфраструктурно, по-търговско и по-технологично, но и по-идеологически формулирано. През 2026 г. Китай поема щафетата на АТИС като „година на домакинството“, която завършва с неформалната среща на лидерите и „седмицата на лидерите“ в Шънджън през ноември 2026 г. – трето китайско домакинство след 2001 и 2014.
Още преди формалния старт на годината, китайската дипломация зададе рамка, която разкрива стратегическата амбиция: през декември 2025 г. в Шънджън е проведена неформална среща на високопоставени длъжностни лица (ISOM), където участниците приемат темата на домакинството и трите приоритета. Тук формулировката е показателна – предложена от Китай тема „Изграждане на азиатско-тихоокеанска общност, насърчаване на общото благоденствие“ и три приоритетни направления „отвореност, иновации, сътрудничество“, плюс потвърден годишен график на срещите, разпределени в повече от един китайски град. Това не е просто PR-шапка. Това е опит АТИС да бъде четен като „общност“, а не само като икономически форум; и като инструмент за „общо благоденствие“, а не само за либерализиране на търговията.
Китайската позиция е изрично артикулирана и към самите лидери на АТИС: в изказване, публикувано от китайското външно министерство, Си Дзинпин обявява, че Китай ще използва домакинството през 2026 г. като възможност да „събира страните“ около целта за азиатско-тихоокеанска общност и да „енергизира практическото сътрудничество“ по приоритети като FTAAP (зона за свободна търговия в Азия-Тихоокеанския регион), свързаност, дигитална икономика и изкуствен интелект. В тези думи се вижда основната „китайска“ логика: глобалната политика се превежда през инфраструктура, правила за търговията и технологични стандарти – тоест през реални механизми, които създават зависимост, предвидимост и дългосрочна архитектура.
Точно тук се появява мостът към инициативата за глобалното управление и световното сътрудничество. През септември 2025 г., на срещата „ШОС+“ в Тяндзин, Си Дзинпин представя „Инициатива за глобално управление“ като четвърта от серията глобални инициативи след Инициативата за глобално развитие, Инициативата за глобална сигурност и Инициативата за глобална цивилизация. По същество Пекин оформя цял пакет от концепции, които претендират да описват как трябва да работи световният ред: не чрез „еднополюсна дисциплина“, а чрез „по-справедлива и по-равнопоставена“ система, основана на мултилатерализъм, международно право и действия, които дават измерим резултат.
Особено важни са принципите, които китайската страна поставя като ядро на инициативата за глобално управление. В официално съобщение на китайското правителство се посочват пет принципа: суверенно равенство, спазване на международното право, практикуване на мултилатерализъм, „хората в центъра“ и фокус върху реални действия. Тези принципи звучат „универсално“, но работят като политическа критика към практиките на западното лидерство в последните десетилетия – особено там, където силата заменя процедурите, а санкционните режими подменят дипломатическите формати. В този смисъл 2026 г. като „китайска година“ в АТИС е удобна сцена: АТИС е икономически форум без правно обвързващи договори, с традиция на консенсус и „меко“ управление, което позволява на домакина да задава теми и да събира коалиции, без да влиза в директен институционален сблъсък с ООН или с други глобални организации.
Когато Пекин говори за „световно сътрудничество“, той не го мисли единствено като дипломатически жест. В китайската рамка сътрудничеството има материални измерения: търговски потоци, свързаност, технологии, стандарти, дигитални правила. В АТИС това се вижда в подбора на приоритети – от FTAAP и свързаност до дигитална икономика и AI. Тъкмо „дигиталното“ е мястото, където глобалното управление става най-осезаемо: който пише стандартите, определя правилата на икономиката за десетилетия напред. И тук Китай се стреми да превърне регионалните механизми в платформа за глобално влияние – чрез формулиране на дневен ред, който изглежда прагматичен, но реално създава „нормативна гравитация“ около китайските представи за развитие и сигурност.
Последните месеци добавят и още един пласт – управлението на изкуствения интелект като нов „терен“ на глобалното управление. През 2025 г. (на форума WAIC в Шанхай) китайският премиер Ли Цян публично поставя идеята за създаване на международен механизъм/организация за глобално управление на AI и предлага рамка, която включва диалогови механизми под егидата на ООН и глобална рамка за безопасност. Независимо от различните интерпретации на тази инициатива, фактът, че тя се заявява на международен форум и се свързва с ООН, показва как Пекин разбира „световното сътрудничество“: като създаване на структури и правила, които ограничават технологичните монополи и разпределят ползите (особено към развиващите се страни), но също така и като възможност Китай да бъде съ-автор на световните регулации.
Това „съ-авторство“ е централният мотив и за Инициативата за глобално управление: Пекин настоява, че ООН трябва да остане ключов стълб на международната система, а не да бъде измествана от ad hoc „клубове“ и паралелни механизми. В началото на 2026 г. Ройтерс описва как китайският лидер в разговор с бразилския президент Лула подчертава значението на ролята на ООН и солидарността на „Глобалния Юг“ в „турбулентни“ времена. Тази линия е критично важна за разчитането на 2026 в АТИС: Китай ще работи във форум, който е извън ООН, но ще се опитва да представя собствените си инициативи като „в подкрепа“ на принципите на ООН – суверенно равенство, международно право, мултилатерализъм.
Годината на АТИС в Китай обаче неизбежно влиза и в зоната на най-чувствителната геополитика – Тайван. Самият факт, че срещата на лидерите е в Шънджън, а темата „равнопоставено участие“ се превръща в дипломатически спор, показва колко лесно икономическият форум се превръща в политически тест. Ройтерс отбелязва, че Китай отхвърля твърденията на Тайван за рискове за безопасността и настоява, че участието на Тайван (в АТИС като „Chinese Taipei“) следва установените правила и разбирателства, като едновременно с това САЩ публично подчертават, че Тайван трябва да има „пълно и равнопоставено участие“. Това е повече от протоколна битка. Това е демонстрация как „глобалното управление“ и „световното сътрудничество“ се сблъскват с реалността на статута, символите и признанието – тоест с въпросите, които обикновено изяждат техническия дневен ред.
И все пак именно тук Китай вижда възможност: да покаже, че може да бъде домакин на голям многостранен процес, да поддържа процедурите и да „доставя резултат“ въпреки политическите мини. В този смисъл 2026 г. е витрина за китайската теза, че мултилатерализмът не е монопол на Запада; и че „управлението“ на сложни международни процеси може да бъде извършвано и от държава, която предлага различна философия за реда. Дори самото говорене за „реални действия“ в принципите на Инициативата за глобално управление е насочено към умората на много държави от декларативната дипломация без практическа полза.
Това ни води до най-съществения въпрос: какво точно може да означава „инициативата за глобално управление и световното сътрудничество“ в рамките на АТИС, който по дефиниция е икономически и доброволен форум? Отговорът е в механиката на дневния ред. Когато Китай поставя като приоритети отвореност, иновации и сътрудничество, той се стреми да направи „отвореността“ несъвместима с протекционизъм и технологично „ограждане“, а „иновациите“ – зависими от общи правила за данни, AI, кибер-стандарти и вериги на доставки. Ако тези идеи бъдат превърнати в документи на АТИС – пътни карти, работни програми, общи формулировки за дигиталната икономика – тогава Пекин ще има не само дипломатически успех, а и механизъм за „нормативно“ влияние, което се разлива отвъд региона.
Накрая, не бива да пропускаме и символиката на мястото: Шънджън е витрината на китайския модел – специална икономическа зона, технологичен център, град-емблема на ускорено развитие, но и на технологичен суверенитет. В официалната комуникация на АТИС за 2026 г. Шънджън е представен именно като „подходящ фон“ за темата и приоритетите, включително чрез конкретни икономически показатели за растеж и търговия, които да подкрепят идеята за „общо благоденствие“ чрез отвореност и иновации. Това е класически китайски подход: политическа концепция + убедителна витрина + многостранен форум = легитимиране на модел.
Ако съберем нишките, 2026 г. в АТИС не е изолирано събитие, а част от по-голяма архитектура. Инициативата за глобално управление, формулирана през 2025 г., дава идеологическата рамка и принципите; АТИС дава практическата площадка и регионалния консенсусен механизъм; AI-управлението и дигиталните правила дават новото поле, върху което се пише бъдещата международна „конституция“ на икономиката. И точно затова „Годината на АТИС в Китай“ трябва да се чете като опит за превръщане на регионалното икономическо сътрудничество в мост към нова концепция за световен ред: ред, който говори езика на мултилатерализма и ООН, но движи света чрез стандарти, технологии, инфраструктура и реални, измерими инициативи.