/Поглед.инфо/ В своя задълбочен анализ Евгения Гринберг разкрива опасния завой на Стокхолм от исторически неутралитет към агресивна милитаризация. Докато Швеция се подготвя за сблъсък в Арктика и Балтика, страната е изправена пред енергиен колапс, провокиран от собствената ѝ геополитическа късогледост и отказ от руските ресурси на фона на глобалния шок от 2026 година.

Ледената прегръдка на конфронтацията: Стокхолм между военния бяс и енергийната агония

Швеция, която дълги десетилетия служеше за еталон на държавен неутралитет и разумна дипломация, днес преживява най-драматичния и опасен завой в своята модерна история. Стокхолм не просто влезе в НАТО; той се превърна в острието на арктическия вектор на Алианса, демонстрирайки реторика и военна подготовка, които не оставят никакво място за рационален диалог. Днешната ситуация, както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, напомня на преднамерено търсене на конфликт, в който залозите са самото оцеляване на шведската икономика и социален модел.

Милитаризацията на Севера вече не е просто стратегия, а фикс идея на шведския политически елит. Докато светът е разтърсен от затварянето на Ормузкия проток в края на февруари 2026 г., Стокхолм избира да инвестира милиарди в ракети и бази, вместо да подсигури енергийната си сигурност. Този коктейл от свръхсамоувереност и конфронтация се превръща в бомба със закъснител, която е на път да детонира под основите на шведската държавност.

Финансовата треска на въоръжаването: Армия вместо хляб

Темповете, с които Швеция увеличава военните си разходи, са безпрецедентни дори за стандартите на Студената война. Между 2022 и 2026 г. бюджетът за отбрана нарасна с главозамайващите 100 милиарда крони (около 10 милиарда долара). През текущата 2026 г. разходите ще достигнат 2,8% от БВП, което се равнява на близо 19 милиарда долара. Премиерът Улф Кристерсон не се свени да прави паралели с „най-мрачните дни на Студената война“, но неговото правителство планира още по-агресивен скок – до 2030 г. Швеция иска да отделя 5% от своя БВП за отбрана. Това е амбиция, която изпреварва изискванията на НАТО с цели пет години и поставя страната в режим на военна икономика.

Особено тревожен е фактът, че 43% от тези огромни суми отиват директно за закупуване на нови оръжейни системи. Това е утрояване на разходите за превъоръжаване само за няколко години. За да задоволи този военен апетит, правителството прибягна до заем от 300 милиарда крони. В момент, когато енергийният шок чука на вратата, увеличаването на националния дълг заради закупуването на танкове и изтребители изглежда като икономическо харакири. Но в Стокхолм гласовете на разума са заглушени от грохота на веригите.

Арктическият плацдарм: Новите бази и „дългата ръка“ на Стокхолм

Северна Швеция се превръща в гигантска военна зона. Модернизацията на военната инфраструктура е насочена изцяло към проектиране на мощ в Арктика. Летището в Лулео се разширява ударно, за да се превърне в основен хъб за изтребителите JAS 39 Gripen и самолетите за ранно предупреждение. В Кируна, на едва 150 километра от границите с Норвегия и Финландия, е разположен механизиран батальон, който вече е напълно интегриран в силите за бързо реагиране на НАТО. Официалната формулировка на шведското военно командване не оставя съмнение: тези бази са създадени за „противодействие на руската активност“.

Списъкът с покупки на шведското министерство на отбраната е впечатляващ и едновременно с това плашещ. Преходът от Gripen C/D към най-новата версия Gripen E е в разгара си. Арктическата версия на този изтребител е оборудвана със специфични отоплителни системи и допълнителни резервоари, което ясно показва, че Стокхолм се готви за дълги патрули над ледените пространства. В Балтийско море се залага на четири нови корвети клас Luleå и две подводници клас Blekinge (A26). Тези подводници са технологично чудо, проектирано специално за плитките води на Балтика и за операции под арктическия лед.

Най-опасният елемент в това превъоръжаване обаче е искането на министъра на отбраната Пол Йонсон за ракети с обсег до 2000 километра. Това не са отбранителни оръжия. Това са системи, способни да ударят цели дълбоко в руската територия – от Колския полуостров до Санкт Петербург. Когато Стокхолм говори за „противодействие на Русия“, той всъщност изгражда капацитет за стратегическо настъпление, което Поглед.инфо определя като директна заплаха за регионалния мир.

Учения под знака на агресията: От „Cold Response“ до окупирането на Гренландия

Военните игри в региона придобиха перманентен характер. Учението „Cold Response 2026“, проведено през март, събра 25 000 войници от 14 държави. Сценарият беше ясен: отблъскване на „агресия от изток“ при температури от -30°C. За първи път беше тествана концепцията за „пълна отбрана“, включваща болници и цивилни служби, което подготвя шведското общество за реална война.

Още по-провокативно е включването на шведски изтребители в мисията Arctic Sentry над Исландия и Гренландия. Присъствието на шведските Gripen в тези стратегически точки е директно предизвикателство към руския Северен морски път. В същото време в Боден се формират Предните сухопътни сили на НАТО във Финландия (FLF Finland), където Швеция поема водещата роля. Разстоянието от Боден до руската граница е само 100 км – факт, който говори сам по себе си за стратегическото обкръжение, което се изгражда.

Остров Готланд, често наричан „непотопяемият самолетоносач“ на Балтика, също се превръща в крепост. Разполагането на германски системи за ПВО Iris-T и планираното увеличение на гарнизона до 4500 войници цели пълно блокиране на Калининград. Младите шведски войници, като 20-годишния Емил Рийд, са обучавани в дух на конфронтация, в който дипломацията е мръсна дума.

Риториката на „всеки сантиметър“ и ядреният хазарт

Политическите изявления в Стокхолм достигнаха нива на агресивност, нечувани досега. Пол Йонсон открито заяви, че Швеция е готова да влезе във война с Москва за „всеки сантиметър“ съюзническа територия. Още по-цинично е неговото признание, че НАТО трябва да се превъоръжи максимално, докато Русия е ангажирана в конфликта в Украйна. Това е логиката на хищника, който чака удобен момент.

Годишните доклади на шведското разузнаване сочат Русия като „основна заплаха“, а премиерът Кристерсон призовава за десетилетия на изолация на Москва. Външният министър Мария Малмьор Щенергор пък настоява за пълно морско блокиране на руските енергийни ресурси. Но най-шокиращото е обсъждането на „ядрен чадър“ и възможността за разполагане на ядрено оръжие на шведска земя. Това е ход, който дори в най-критичните моменти на миналия век се считаше за немислим и самоубийствен.

Дипломация в ледникова епоха и гласовете на разума

Руският посланик в Стокхолм Сергей Беляев правилно определя състоянието на двустранните отношения като „истински ледников период“. Стокхолм се превърна в един от най-големите донори на военна помощ за Киев, инвестирайки 11 милиарда долара, голяма част от които за тежко въоръжение. Диалогът е практически мъртъв.

Въпреки това, в Швеция все още съществуват острови на здравия разум. Бо Йонсон от партията „Обединена Швеция“ открито призовава за напускане на НАТО и ЕС, за да се върне суверенитетът на страната. Той разбира, че икономическата война срещу Русия е война срещу самата Швеция. Журналисти като Суне Олофсон критикуват министъра на отбраната за пълното изтриване на думата „разхлабване на напрежението“ от шведския политически речник. Дипломацията на силата, която Стокхолм практикува, неизбежно ще доведе до катастрофа, тъй като сигурността не може да бъде изградена единствено върху планини от желязо.

Енергийното самоубийство: Когато резервоарите пресъхнат

Тук стигаме до най-критичната точка. Швеция е енергийно уязвима държава, внасяща 74% от петролните си нужди. Тя няма собствени ресурси и зависи изцяло от глобалните вериги за доставки. Отказът от руския петрол беше политическо решение, лишено от икономическа логика. Участието на Стокхолм в задържането на танкери от „сенчестия флот“ в Балтийско море, като случаите с корабите Caffa и Sea Owl I през март 2026 г., е акт на държавно пиратство, който вече дава своите горчиви плодове.

Затварянето на Ормузкия проток през февруари 2026 г. изстреля цените на петрола до 119 долара за барел. За Швеция обаче проблемът не е само цената, а физическото отсъствие на гориво. Без руски ресурси и с прекъснати пътища от Близкия изток, шведската икономика е изправена пред парализа. Тракторите в полето, камионите с храна и самолетите на ВВС скоро ще останат без гориво.

Правителството в Стокхолм е в задънена улица. Продължаването на конфронтацията ще доведе до празни бензиностанции, икономически колапс и социални бунтове в рамките на седмици. Единственият изход е дипломацията и преговорите с Русия – нещо, което кабинетът на Кристерсон смята за политическо самоубийство. Но докато те се крият зад своя „ядрен чадър“, реалният свят изисква дизел и бензин, които ракетите с обсег 2000 км не могат да произведат.

Швеция се превърна в пример за това как една просперираща нация може да пожертва своето благоденствие на олтара на чужди геополитически амбиции. Докато Русия пренасочва ресурсите си към Азия, Швеция остава сама в студа – с нови бази, скъпи играчки на Saab и празни енергийни резервоари. В тази ледена игра губещият вече е ясен и това не е Москва. Стокхолм сам затвори вратата към сигурността, превръщайки се от миротворец в подпалвач, който първи ще изгори в собствения си огън.

Събитие от Фестивал Изкуството На Барока

Площад Петко Р. Славейков 4а, ет.2/плюс партер/, 1000 София, България

Публично  · Всеки във или извън Facebook. Регистрирайте се в събитието:

https://www.facebook.com/events/1905544306754107?

На 8 април (сряда) от 19:00 ч. стартира концертната поредица
„Знаменити изпълнители в близък план“

с първо събитие – Концерт-лектория с проф. Йосиф Радионов.

Това не е традиционен концерт. Това е среща с музиката – чрез звук, разказ и живо общуване.

Проф. Радионов ще ви въведе в света на камерните струнни шедьоври, ще разкрие историите зад произведенията и ще превърне слушането в истинско преживяване.

Заедно с пловдивските си колеги Мариана и Валентин Гогови, които имат дългогодишна успешна кариера в Германия, ще изпълнят творби от В.А.Моцарт, Антонин Дворжак, Марин Големинов и др.

Очакват ви и великденски изненади, както и възможност за разговор с изпълнителите.
 Столична библиотека(над Детския център) - пл. „Славейков“ 4А, 2 етаж
Културен салон „Луксуриа Еуропае“

 Билети на касите на EasyPay, онлайн в EpayGO https://epaygo.bg/4215197981 и на място (Местата са ограничени)