/Поглед.инфо/ В своя мащабен и безкомпромисен анализ генерал-майор о.з. д-р Стоимен Стоименов прави дисекция на опасното безхаберие на българската политическа класа. На фона на бушуващите войни в Украйна и Близкия изток, българските партии бягат от темата за сигурността, оставяйки държавата без стратегия и компас в най-критичния момент от десетилетия насам.

За къде без стратегия, карта и компас?

Партии и политици бягат в предизборната кампания от политиката за сигурност като дявол от тамяна.

Снишаване в очакване бурята да отмине.

Вече преполовихме времето определено за провеждане на предизборна кампания. Станаха известни целите, намеренията и амбициите на коалициите и политическите партии включили се в битката за власт. Както се и очакваше, на политическия терен ще мерят сили основно партиите на статуквото и силите на антистатуквото. Статуквото, олицетворяващо порочния политико-олигархичен модел на управление, се представлява от ПП ГЕРБ и ДПС НН. Коалицията на експрезидента Румен Радев „Прогресивна България“ се заявява като основна алтернатива на досегашното управление.

В предизборната кампанията нищо ново под слънцето. За сега тя протича относително спокойно, в рамките на нормалното, с изключение на няколкото оглушителни експлозии на напрежение, каквито са сагата „Петрохан“, потайното разрешение на САЩ да използват гражданското летище „Васил Левски“ за базиране на 12 самолета-цистерни, които зареждат във въздуха американски бомбардировачи нанасящи удари по Иран и противозаконно подписаното от служебното правителство Споразумението с Украйна за 10 годишно сътрудничество в областта на отбраната.

Служебното правителството, макар и с първоначален гаф, добре подхвана изпълнението на задачите свързани с подготовката и провеждането на честни избори. До началото на месец април са подадени шест пъти повече сигнали за купуване на гласове в сравнение с предишните избори. Конфискувани са 500 хиляди евро предназначени за напазаруване на избиратели от добре известните политически партии и лидери - търговци на гласове. За съжаление по някои други въпроси, особено във външно-политическата област, то продължава да върви неотклонно по пътя на предишните правителства от типа евроатлантически „сглобки“. Ето само два факта.

Правителството на Андрей Гюров прие Механизъм за борба с дезинформацията и хибридните атаки (разбирай руските) и създаде за тази цел в МВнР работна група, чиято дейност ще бъде наблюдавана от заместник - министъра Велизар Шаламанов – виден евроатлантик и русофоб. Тази инициатива силно намирисва на удари по медиите които се отклоняват от „правилната“ линия, а също и по свободата на словото. Появиха се информации, че по списък на мушката за закриване са взети над 150 сайта. Много независими журналисти и експерти, са определени като разпространители на „необуздана“ дезинформация.

Още по-смущаващи са слуховете, които циркулират в публичното пространство, че се подготвя обявяването на резултатите от изборите за невалидни. За мнозина ясен сигнал в това отношение даде евродепутатката Елена Йончева, избрана с листата на ДПС, която на среща с президента Илиана Йотова изрази тревога, че български граждани са подложени на безпрецедентен натиск в предизборния период, за което тя заяви, че ще информира европейската Комисия по гражданските свободи, правосъдие и вътрешни работи.

Що се отнася до хода на предизборната кампания, съвсем очаквано в центъра на публичните дискусии са вътрешно-политическите проблеми свързани или следствие на модела на управление през последните години. Тези въпроси вълнуват особено силно избирателите, защото те опират до насъщния, до задоволяване на жизненоважните човешки потребности. Но за какви потребности и интереси може да става дума, ако животът на човека не е защитен и е заплашено неговото съществуване. Затова сигурността е над всичко.

Войни има на север и на юг, политика за сигурност няма. Защо?

България е разположена в центъра на регион с пословична нестабилност. В наше време нестабилността достигна възможните червени линии. На север вече четири години бушува войната в Украйна, в която ние участваме много активно от самото й начало. А от линията на бойните действия сме отдалечени на не повече от 350 км. На юг вече втори месец продължава агресията на САЩ и Израел спряму Ислямската република Иран. В специална нота по повод дислокацията на американски самолети на гражданското летище в България, Иран ни предупреди, че „си запазва правото да предприеме всички необходими мерки за защита на своя суверенитет, сигурност и национални интереси в съответствие с международното право“. На запад продължава и се активизира противостоенето и напрежението около Косово. На изток от нас са размирните региони на Черно море, Кавказ, Каспийско море и Централна Азия. Наред с традиционните възникват и нови предизвикателства, рискове и заплахи за националната ни сигурност на които следва да реагираме като държава с адекватна политика за сигурност.

Известно е, че политиката за сигурност е държавна дейност, съставен елемент на общополитическия курс на страната. По своята същност тя е система от най-висок порядък, която формулира основните възгледи, цели, задачи и програми за осигуряване и защита на върховните обществени и държавни интереси. Разработването и провеждането на политиката за сигурност преминава последователно през пет етапа: идентифициране на проблемите; изготвяне на предложения за политики; легитимиране на политиките; провеждане и оценка на резултатите. Сигурността има пет нива: сигурност на индивида (човека); сигурност на групата от индивиди (обществото); сигурност на държавата; сигурност на общността от държави и сигурност на света. Първите три нива съставляват националната сигурност, а последните три - международната сигурност.

Националната сигурност е динамично състояние на обществото и държавата при което са: защитени териториалната цялост, суверенитета и конституционно установения ред; гарантирани са демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите; увеличава се благосъстоянието на нацията и е осигурено нейното развитие; успешно са защитени националните интереси и се реализират националните приоритети.

Функция на политиката за сигурност е Стратегията за национална сигурност.

Спрях се накратко на тези теоретични положения, за да се види значимостта на политиката за сигурност. Образно казано, тя е къщата, а отбраната и съответно вътрешната сигурност и обществения ред, са условно казано нейната спалня и кухня. Но може ли да се разполагаш в спалнята и кухнята, когато не си построил къщата. Мисля, че тази метафора показва несъстоятелността на подхода да се разглеждат в партийните програми отделните подсистеми, каквито са отбраната и сигурността, изолирано от общата система за национална сигурност.

Доколкото е възможно, чрез СМИ, обществените медии и сайтовете на политическите партии и коалиции, следя внимателно всичко което се случва в предизборната кампания. Анализът на хода на кампанията показва, че, като изключим вниманието към икономическите и социалните последствия от войната в Близкия изток и мерките които взема правителството за да омекоти ударът по жизнения стандарт на гражданите и набутването ни от служебното правителство между „шамарите“ на воюващите страни, другите аспекти на войните в Близкия изток и в Украйна, присъстват твърде скромно в публичните предизборни дискусии, в СМИ и в обществените медии.

Впрочем тази тревожна тенденция се потвърждава и от социологията. На въпроса „Кой е първият проблем с който трябва да се заеме бъдещото редовно правителство“, поставен в представителното социологическо изследване на „Алфа рисърч“, проведено в периода 19-26 март 2026 г. са дадени 6 възможни отговора. На първо място респондентите са посочили проблемът „доходи и инфлация“ - 47%, а на последното шесто място - „пътна инфраструктура“ - 1,2%. Въпрос свързан пряко с държавната политика за защитата на националната сигурност и териториалната цялост на страната не фигурира в изследването, а също и в дадените от респондентите отговори. Това е смущаващо при положение, че в съседния двор гори пожарът на войната.

Запознах се и анализирах предизборните (управленските) платформи и програми на основните участници в националните избори в частта национална сигурност, отбрана и въоръжени сили, вътрешна сигурност и обществен ред. За да не бъда разточителен тук ще споделя само изводите от

анализа на програмите на коалициите и партиите,

класирани на първите три места в проведените до сега социологически изследвания.

В обширната 143 странична Програмата на коалиция „Прогресивна България“, има раздел „Сигурност и отбрана“ с два подраздела. Първият е озаглавен „Обществен ред и сигурност“, а вторият – „Отбрана“. Въпросите на сигурността и отбраната са разработени компетентно и в духа на новите реалности на средата за сигурност и в съответствие с утвърдените програмни национални и коалиционни документи. Предложени са целесъобразни мерки за решаване на най-острите проблеми в армията и органите на МВР. В Програмата обаче не е отделено внимание на въпросите свързани с актуализирането на политиката за сигурност, на Системата за национална сигурност и нейното функциониране в нормална и в кризисна обстановка, на нормативната уредба, както и на стратегическото управление на системата за защита на националната сигурност. А в тази област има куп нерешени проблеми и бели полета.

Програмата за управление на ПП ГЕРП „Сигурност и стабилност“, надгражда и доразвива „цялостната управленска програма на ГЕРБ от пролетта на 2023 г.“ В нейната част четвърта, „Гаранции за постигане на по-висока справедливост и сигурност“, ударението е поставено на Съдебната и правна реформа, на превенцията на корупцията и продължаване на антикорупционната реформа, на усъвършенстване на законодателството свързано с превенция на смъртността по пътищата и за противодействие на нелегалната миграция, на реформите в МВР и възвращаемостта на инвестициите в отбраната. И ПП ГЕРБ не е намерила за необходимо да разработи своя политиката по сигурност. Посочените в това отношение пропуски на коалиция „Прогресивна България“ се отнасят в пълна степен и за програмата на ГЕРБ.

Програмата на „ПП-ДБ“ „Политическа визия за млада, здрава, образована и растяща България“, обем 151 страници, има два раздела в интересуващата ни област. Единият раздел е озаглавен „Защитено и сигурно общество“, в което са откроени 18 приоритета, като последния 18-ти приоритет, е приемане на нова Стратегия за национална сигурност на България. Другият раздел „Модернизирана отбрана за защита на националните интереси“ има три подраздела - Балансирана отбранителна политика в съюзен контекст; развитие на модерни отбранителни способности чрез превъоръжаване и иновации; и развитие на кадрите в отбраната. По моето скромно мнение тези въпроси са разработени изключително компетентно и в съответствие с изискванията на новите реалности. За съжаление и в тази Програма се губят новите моменти в политиката за сигурност, изграждането и функционирането на системата за национална сигурност, както и решаването на проблемите на нейното стратегическо управление в мирно време, в кризисна обстановка и при военно положение.

Общата констатация е, че и трите коалиции не предлагат в своите програми визия за развитие на националната политиката за сигурност в контекста на рязко влошената среда за сигурност, на формиращия се нов световен ред и на ескалацията до невиждани висоти на напрежението в международните отношения, което изправят света пред реалната опасност от Трета световна термоядрена война и апокалипсис на човешкия род.

И тук възниква основателният въпрос – защо се заобикаля от политическите партии и коалиции изначалния въпрос в сферата на защитата на националната сигурност, какъвто е политиката за сигурност? Възможните отговори са два:

Първият е поради незнание и недооценка на неговата значимост;

Вторият отговор е по-неприятен защото той казва, че съзнателно се бяга от въпросът на политиката за национална сигурност, защото в това размирно време той, метафорично казано, е горещ картоф, който политическите сили не искат да държат в ръцете си за да не се опарят.

Няма съмнение, че партиите бягат като дявол от тамяна от този въпрос, защото ще трябва честно и обективно да споделят визията си най-малко по три проблема, отговорите на които ще подразни западните ни партньори и част от избирателите:

Първо: - Има ли реална заплаха за националната сигурност на България при невижданата ескалация на напрежението в света и трябва ли да се промени досегашната политика за сигурност, която ни въвлича в чужди войни, подпалени в името на чужди интереси?

Второ: - Притежава ли България необходимите отбранителни способности и готова ли е системата за национална сигурност да функционира в национален формат при кризисна ситуация и военна обстановка при положение, че съдбата на НАТО остава неясна, а ЕС не разполага с отбранителен потенциал?

И трето: - Готови ли са партиите да предприемат нестандартни, асиметрични и дори революционни мерки за защита на България?

Аз се опитах да дам подробен и аргументиран отговор на тези въпроси в моята, определена от научната общност като фундаментална книга: „България и войната в Украйна: Заложник, донор, мишена, арена 2014-2024 г.“ Затова, без претенции, че казвам истината от последна величина, тук излагам само някои актуални аспекти на тази необятна проблематика.

България без Стратегия за национална сигурност във военно време

Политиката за сигурност намира израз в Стратегията за национална сигурност. Като функция на политиката за национална сигурност, Стратегията се определя от общополитическия курс на държавата и се основава на международните отношения и на геополитическата среда за сигурност. У нас е прието, а така е и в болшинството европейски страни, политиката за сигурност да не се оформя в отделен документ, а нейните идеи и виждания да намират израз в доктринално-концептуален документ наречен Стратегията за национална сигурност.

Нашата стратегия за национална сигурност беше приета през 2011 г. През 2018 година тя се актуализира, като с акта за нейното утвърждаване се определи срока й за действие до 2025 година. Както се вижда Стратегията е разработена преди 15 г. и е актуализирана преди 8 години. От тогава, в динамичното време в което живеем, изтече много вода. При това срокът за действие на Стратегията за национална сигурност изтече в края на миналата година. Така в днешното турбулентно време се оказваме без основния доктринално-концептуален документ в областта на сигурността. А това означава, че властите, ведомствата и службите от националния силов сектор работят на тъмно. Стратегията е фундаментален документ, защото в него държавата дефинира рисковете и заплахите; посочва целите на националната сигурност; дава насоките за развитие на нормативната база; задава способностите на структурите от сектора за сигурност; поставя основните задачи и пътищата за тяхното решаване. Всичко това липсва, а у съседите гори пожар, който може да прескочи и в нашия двор. Как да се определи това неглижиране на въпросите на политиката за сигурност от нашите политици и властимащи, освен като безотговорно и престъпно поведение. Говореше се, че в Министерския съвет е формирана работна група със задача да разработи проект на Стратегия за национална сигурност, но няма информация по това дали се работи и до къде са стигнали разработчиците. Очевидно и тази задача от стратегическа важност остава за решаване в бъдеще време. А до тогава очевидно ще се движим на автопилот.

Бедата е в това , че ситуацията по отношение на националната сигурност, в сравнение с 2018 и особено с 2011 г. е коренно променена. Не трябва да се забравя, че

философията на действащата до края на 2025 г.

Стратегия за национална сигурност се основаваше на еднополюсния свят и на възприетите основни положения на световния ред възникнал след 1991 г., както и на господстващия в света либерален световен ред. Тогава нямаше войните в Украйна и в Близкия изток. Имаше координация и сътрудничество между НАТО и Русия, още живеехме с мисълта, че голямата война е останала в миналото. Сега нищо не е същото. Живеем в нова революционна ситуация. Светът се освобождава от западните зависимости и от неоколониализма. В ход е технологична революция. Настъпва ерата на изкуствения интелект. Това от една страна. От друга страна, още от началото на новия век, рухна митът за настъпването на траен мир и сигурност на планетата. Тази тенденция на несигурност се засилва с всяка изминала година.

Трайно се влошава глобалната и регионалната среда за сигурност. Тя непрекъснато генерира нови и нови рискове и заплахи за мира и сигурността на държавите и народите. Устойчивият характер на тенденцията за влошаване на средата за сигурност намира израз в нарастване на напрежението и конфронтацията и връщане към годините на студената война; преустановяване действието на ключови международни договори, включително и в ядрената област; влошаване на отношенията между великите сили и бясна надпревара във въоръжаването; заделяне на колосални средства за военни разходи; възраждане на Русия като велика сила и утвърждаване на Китай като възходяща велика сила и други.

В ход е процес на безвъзвратно отмиране на световния либерален ред и на еднополюсния свят. Години наред той се основаваше на правила, които не важеха за световния арбитър в лицето на САЩ. Тази ситуация ставаше все по-нетърпима и нереалистична. Настъпи „нова ера“ в международните отношения, което никоя страна, включително и САЩ не можеха нито повече да отричат, нито пък да спрат. На международния форум в Давос, канадския премиер Марк Карни на висок глас изрече това, което всички знаеха, но не смееха да кажат. Карни беше първия западен държавен лидер, който каза: „Редът основан на правила „изчезва“, намираме се в средата на „разрив“ и няма връщане назад“.

Светът ускорено върви към нов световен ред и към многополюсност. Този процес е с обективен характер и никой не е в състояние да го спре. По този повод преди три години Си Дзинпин заяви: „Предстои промяна, която не се е случвала от сто години. Ние заедно (с Путин) ще направим тази промяна“. Не знам какво точно е имал предвид китайският лидер, но ставаме действително свидетели на брутална промяна в световния ред и неин двигател се оказва американския президент Доналд Тръмп. Той каза: „Аз не се нуждая от международното право…Само собствения ми морал и съвест може да ме спре.“ Тръмп замени световния ред основан на правила с правото на силата. Той прекръсти политическите споразумения на сделки.

По този повод, на 27 март 2026 г по време на форума „ FII PRFIURITY 2026“, известен още като „Пустинния Давос“, състоял се в Маями и посветен на темата „Капитала в движение“, Стив Уиткоф, главен преговарящ за мир между Русия и Украйна официално обяви настъпването на „Нова парадигма“ в международните отношения. Той каза, че „…времето на кабинетната тромава дипломация е отминало. Идва ред на „Нова парадигма“ в която мирът не е просто политическо споразумение, а мащабен бизнеспроект за регионален просперитет, наречен още „Бизнес мир“.

Тръмп превърна в мишени съставните части на световния ред. Заредиха се тарифни войни, презрение към европейските съюзници и НАТО, апетити за анексиране на Гренландия и превръщане на Канада в 51 американски щат, ултиматум към Куба, нападение на Венецуела и отвличане на президента Мадуро, за да се стигне до съвместната с Израел война с Иран. И тук нещата зациклиха и се заговори, че Тръмп е сбъркал фатално, като е повярвал на Нетаняху и тази грешка може да му счупи главата. Не знам дали това ще се случи, но човечеството стигна до прага на Третата световна война. Немски политици говорят, че светът се намира в предвоенна обстановка. И така мислят почти всички западни лидери и военноначалници. Разликата е само в сроковете за започване на световната касапница. Известният в цял свят руски философ, политолог и публицист Александър Дугин дори наскоро каза, че „Третата световна война вече е започнала“. По повод на войната срещу Иран, завръщането на морското пиратство и започналия въздушния терор през Балтика срещу Русия, министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров наскоро заяви, че е „…дошъл часът на истината. Времето на сладките приказки за партньорство вече свършва и настъпва времето на меча.“

На 29 март Мохамед Сафи, дългогодишен представител на ООН за „Асоциацията за патриотична визия“ подаде оставка от заемания пост с обвинения, че „ООН се подготвя за евентуална употреба на ядрени оръжия в Иран“. Той твърди, че някои висши фигури „…служат на мощни лобита, а не на ООН“

И след всичко казано до тук може с основание да запитаме, а къде сме ние, пак ли ще застанем от грешната страна, помнят ли нашите политици уроците от миналите световни войни?

България без визия за политиката за сигурност в контекста на кризата в НАТО. Нуждае ли се България от план „Б“?

Преди години, по повод 75 годишнината на НАТО Макрон каза, че Алиансът се намира в „мозъчна смърт“.

След това, във връзка с войната срещу Русия в Украйна, НАТО укрепна и сплоти своите редици. Дори прие двама нови свои члена в лицето на Швеция и Финландия. Президентът Тръмп, по време на първия си президентски мандат, имаше сериозни претенции към партньорските страни - членки на Алианса. Те бяха свързани главно със скромното участие на европейските страни във финансовата издръжка на Съюза. Имаше ултиматуми в това отношение. Тръмп правеше по този повод намеци, че „военния блок е остарял“ и необходимостта от неговото съществуване се поставя под съмнение.

Как стоят нещата към днешна дата?

Критиката на Тръмп и на неговата администрация на Алианса, се засили особено след възникналата конфронтация около Гренландия и по повод нежеланието да се подпомогнат Щатите по отварянето на Ормузкия проток. Тръмп многократно заявяваше че ще накаже европейците за предателството и дори, че възнамерява да се оттегли страната от Алианса. Ето няколко цитати от изказвания на Тръмп за НАТО:

- „Без САЩ, НАТО е книжен тигър. Страхливци ние ще запомним, 20 март 2026 г.“, платформа „Трут Соушъл“;

- „НАТО е ужасно. Всички те са ужасни…“, интервю за Си Би Ес, 22 03. 2026 г.

- „Сериозно обмислям да извадя САЩ от НАТО“, изявление пред Британския „Дейли Телеграф“;

- „НАТО е ужасно. Ако искат петрол да дойдат да си го вземат“, платформата „ Трут Соушъл“, 31 март 2026 г.

- „Сериозно обмислям да извадя САЩ от НАТО, защото съюзниците от Алианса отказаха да подкрепят САЩ в съвместната му война с Израел срещу Иран“, Интервю за вестник „Дейли Телеграф“ дадено на 1 април 2026 г.

– Тръмп се обърна на 2 април към страните, които отказват да помагат на САЩ във войната с Иран в своята социална мрежа „Трут Соушъл“ с думите: „Ще трябва да започнете да се учите как да се борите сами. САЩ вече няма да са там, за да ви помагат, точно както вие не бяхте там за нас“.

Марко Рубио от своя страна обвини НАТО, че е „еднопосочна улица. Америка трябва да преразгледа членството си в НАТО след края на войната в Иран“.

Много интересно изявление (на 3 април 2026 г.) по повод на нежеланието на НАТО да помогне на САЩ във войната с Иран направи генерал-лейтенант Кит Келог, доскорошен представител на Тръмп за преговорите за мир в Украйна. Той каза: „НАТО се оказаха страхливци. Може би ни е нужен нов НАТО, нова отбранителна структура“. Той посочи, че може да се намери алтернатива на НАТО. „Евентуалното преразглеждане на съществуващите отбранителни съюзи и създаване на съюз с Япония, Австралия и някои европейски страни, желаещи да участват в бойни действия, като например новоактивните Германия или Полша. Дори и с Украйна, която също се е доказала като добър съюзник“.

Трябва да се има предвид, че в САЩ има закон от 2023 г., който позволява на Тръмп да извади САЩ от НАТО само ако си осигури 2/3 мнозинство в Сената.

Ето такова е отношението на американския президент и неговата администрация към НАТО и неговото бъдеще.

.А какво мислят за Алианса в България? Ето два цитата от изявления по повод 22-та годишнина от приемането на България.

Министърът на отбраната господин Запрянов каза: „ Нека да говорим за членството ни в НАТО като гарант за националната сигурност, а не както някои се опитват да изкарат, че НАТО едва ли не участва в тези войни (в Украйна и Иран)“.

От своя страна министър-председателя Андрей Гюров подчерта: „В свят изпълнен с предизвикателства и нарастваща несигурност, членството ни в НАТО е най-сигурната гаранция за нашата национална сигурност и независимост“.

Няма съмнение, че нашите политици залагат на сигурното бъдеще на Алианса и на член 5 на Вашингтонския договор, който ни пази от външна агресия като гарантира териториалната сигурност на страната.

Тук ми се иска да

развенчая мита за член 5 - сърцевината и крайъгълния камък на Вашингтонския договор.

Според мен този член се чете както дяволът чете евангелието. Истината е, че член 5 казва две неща:

Първо: - Въоръжено нападение срещу една страна ще се разглежда като нападение срещу всички страни, които се договарят да окажат помощ на нападнатата държава. Този текст е пожелателен;

Второ: - При нападение на страна членка на Алианса, всяка друга страна незабавно предприема индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора „…такива действия, каквито смята за необходими, включително и употреба на въоръжена сила“. Този текст ясно казва, че помощта на нападнатата страна не е безусловна и не следва автоматично, а има процедури и в крайна сметка националните органи на страните-членки вземат решения под каква форма , кога и как да предоставят помощ на засегнатата партньорска държава.

Употребата на въоръжена сила е крайна мярка за подпомагане на нападнатата страна. За този втори аспект на ангажиментите по чл.5 почти не се говори. Наративът е, че по силата на чл.5 НАТО ни пази. А всъщност този член има друг смисъл и той трябва да се схваща и тълкува като текст, регламентиращ започването на съгласувателна процедура между партньорите, а не като постановяващ безусловно задължение да се помогне на потърпевшата страна. И този факт не е единственият с който се манипулира общественото мнение.

Тази моя позиция за член 5 косвено се потвърждава от генералния секретар на НАТО Марк Рюте. В статия в сайта „Новини бг“ от 5 март 2026 г., под заглавие,: „Рюте: В НАТО има подкрепа за операцията в Иран“ той пише: „По основателни причини винаги ще бъдем много неясни относно това кога се задейства чл. 5. Поддържаме го много неясно, защото не искаме да направим нашите противници по-мъдри. Ако член 5 бъде задействан, Алианса ще го изясни незабавно. До тогава неяснотата е умишлена, предназначена да принуди противниците да обмислят внимателно рисковете от атака срещу интересите на НАТО“. Мисля, че коментарът е излишен.

И ето един хипотетичен въпрос – какво правим за защита на нашата национална сигурност, ако не само се обесили член 5, ами по някакви причини, се стигне до разпускане на Алианса. Очевидно заблаговременно трябва да имаме План „Б“ за защита на националната ни сигурност при един такъв сценарии. Нужен ли ни е и имаме ли го? Отговор на тези въпроси трябва да чуем по време на предизборната кампания.

България има крещяща нужда от нова политиката и стратегия за сигурност, които да са адекватни на новите реалности в света, Европа и страната

Както стана ясно, проблемите в динамичното равновесно състояние на системата за национална сигурност са твърде сериозни. Поради това се нуждаем от нова Визия за осигуряване на ритмично функциониране на системата за национална сигурност, което може да стане като тя се приведе в състояние на адекватност на новите реалности в света, Европа и страната. За това ще е нужно време, а ескалацията на напрежението в международните отношения, може да не осигури такова време. Това налага, без да се чака, да се вземат неотложни, асиметрични, дори бих ги нарекъл революционни мерки за защита на националната сигурност и интересите на страната и доходите на българските граждани. Такива мерки могат да бъдат:

1. Отказ от санкциите по отношение на Руската федерация. Получаването на руски петрол и газ ще понижи, по мнението на някои политици и експерти, цените до 30-40%. По този повод, на среща с избиратели от Плевен, състояла се на 29 март, експрезидентът генерал Румен Радев заяви: „Не е нормално да внасяме петрол от далечни страни, през проливи и с високи такси и риск, когато евтиния петрол, за който е пригодна нашата рафинерия, е на 2 дни прав път през Черно море“.

2. Обявяване на неутралитет във войната в Украйна. Никакви помощ на Украйна, освен хуманитарна такава. България трябва да застане категорично на страната на политиката за мир. Никакво изпращане на синовете на България във военни мисии зад граница. Не трябва да се забравя, че платихме кръвен данък за чужди интереси. Спорните въпроси около Украйна да се решават по дипломатичен път, а не със силата на оръжията. Отказ от участието във всякакви коалиции, които заобикалят НАТО и ЕС, поради невъзможност да се постигне консенсус по отношение предоставянето на помощи на Украйна.

3. Започване на преговори за анулиране на споразуменията и договорите, довели до милитаризиране на страната и превръщането й в мишена на удари от противостоящи страни и в арена на бойни действия.

4. Преразглеждане на споразумението със САЩ за дислоциране на техни самолети не само на гражданското летище „Васил Левски“, но и на военни летища на България.

5. Определяне мястото на България в пропукващото се евроатлантическо партньорство. На два стола не може да седим. Трябва да се реши дали сме със САЩ или с Европа, ако се стигне до пълен разрив във взаимоотношенията. Да на ЕС, но не на Съюза в сегашния му вид. Не на федерализма, да на ЕС на националните държави. Не на ЕС на две скорости. Не на Истанбулската конвенция, на зелената сделка и на миграционната политика. Не на сегашното корумпирано и посредствено ръководство на Съюза, което никой не е избирал.

6. Размразяване на междудържавните отношенията с Руската федерация в икономическата, дипломатическата и културната област. Ако не се стигне до военен сблъсък, това ще направят и други европейски страни, членки на НАТО и ЕС. Не е нужно и в това отношение да сме пак на опашката.

В заключение, намирам за целесъобразно и предлагам, в оставащото до края на предизборната кампания време, БНТ, или някоя друга от националните телевизии, да организира лидерски диспут по актуалната политиката за сигурност, включително и по проблемите от областта на функционирането на системата за националната сигурност, които бяха откроени в този материал.

* * *

Предстоящите извънредни избори не са поредните национални избори. Предстои ни по-особен, различен от досегашните и изпълнен с надежди народен вот. Не случайно той се определя като вот в преломно време и с решителни цели, защото иде реч за бъдещето на България. За бъдеще може да се говори тогава когато са надеждно защитени суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната, а също правата и свободите на българските граждани. В условията на невиждана конфронтация в международните отношения, когато сме толкова близко до световната термоядрена война, пръв приоритет на държавата и на гражданското общество е да се провежда национално-отговорна политика за сигурност, която да е в хармония с новите реалности и с националните интереси!

Генерал-майор, о.з. д-р Стоимен Стоименов

5 април 2026 г.

Събитие от Фестивал Изкуството На Барока

Площад Петко Р. Славейков 4а, ет.2/плюс партер/, 1000 София, България

Публично  · Всеки във или извън Facebook. Регистрирайте се в събитието:

https://www.facebook.com/events/1905544306754107?

На 8 април (сряда) от 19:00 ч. стартира концертната поредица
„Знаменити изпълнители в близък план“

с първо събитие – Концерт-лектория с проф. Йосиф Радионов.

Това не е традиционен концерт. Това е среща с музиката – чрез звук, разказ и живо общуване.

Проф. Радионов ще ви въведе в света на камерните струнни шедьоври, ще разкрие историите зад произведенията и ще превърне слушането в истинско преживяване.

Заедно с пловдивските си колеги Мариана и Валентин Гогови, които имат дългогодишна успешна кариера в Германия, ще изпълнят творби от В.А.Моцарт, Антонин Дворжак, Марин Големинов и др.

Очакват ви и великденски изненади, както и възможност за разговор с изпълнителите.
 Столична библиотека(над Детския център) - пл. „Славейков“ 4А, 2 етаж
Културен салон „Луксуриа Еуропае“

 Билети на касите на EasyPay, онлайн в EpayGO https://epaygo.bg/4215197981 и на място (Местата са ограничени)