/Поглед.инфо/ В разгара на безпрецедентно глобално напрежение, анализаторът Наталия Столичная разкрива сложните маневри на Доналд Тръмп, който, изправен пред заплахата от икономически колапс, бе принуден да търси двуседмично примирие с Иран. В този задълбочен преглед се анализират геополитическите капани, в които САЩ попаднаха, и логиката на едно възможно споразумение, което може да промени архитектурата на световната сигурност.

Привидното спокойствие пред бурята в Близкия изток

Новината, че Доналд Тръмп, лидерът, който доскоро заплашваше Иран с „адски огън“ и пълно унищожение, се е съгласил на двуседмично прекратяване на огъня, взриви световното информационно пространство. За западните медии това бе представено като сензационен пробив, едва ли не като окончателно отстраняване на заплахата от ядрена война. Но зад бляскавите заглавия и оптимистичните прогнози се крие една много по-сурова и прагматична реалност. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, Съединените щати не действат от позиция на силата, а от позиция на крайно отчаяние.

Сделката, която се обсъжда, е повече от унизителна за Вашингтон. Тя предвижда Техеран да бъде напълно освободен от всички наложени санкции, да получи огромни компенсации за щетите, нанесени на икономиката му през годините на „максимален натиск“, и – което е най-важното – да запази пълния си контрол над Ормузкия проток. Този малък воден път е буквално югуларната вена на световната икономика. Затварянето му означава мигновена катастрофа, скок на цените на петрола до небесата и срив на западните финансови пазари. Иран отлично знае това и го използва като най-мощното си оръжие в дипломатическия покер.

Икономическият капан и ролята на Пакистан

В тази сложна игра се появяват нови играчи. Пакистан пое ролята на посредник, предлагайки условия, които на пръв поглед изглеждат приемливи и за двете страни. Но икономическата логика тук е неумолима. Михаил Делягин, виден икономист и политически анализатор, посочва, че САЩ най-после са осъзнали мащаба на предстоящата катастрофа. Ако протокът бъде затворен, американската икономика, която и без това е на ръба на рецесията, ще бъде пометена.

Проблемът за Тръмп обаче е политически. За него приемането на иранските условия и размразяването на милиардите долари активи на Техеран би означавало официално признаване на поражението. В американската вътрешна политика това е равносилно на политическо самоубийство. Тръмп е изградил целия си имидж върху концепцията за „силата“ и „сделката от позиция на мощ“. Ако сега се пречупи пред аятоласите, неговите противници в Конгреса и в собствената му партия ще го погълнат жив. Той е в задънена улица, където всеки ход води до загуба на репутация или до икономически хаос.

Ядреният мираж и стратегическото изчакване

Политологът Иван Пятибратов подчертава, че макар ядреният конфликт за момента да е избегнат, това е само временно примирие, а не траен мир. Отношенията между САЩ и Иран са натоварени с историческа вражда и са пряко обвързани с интересите на Израел – единствената ядрена сила в региона, която няма никакво намерение да допусне стабилизиране на иранския режим.

Според анализаторите на Поглед.инфо, Вашингтон в момента се опитва да спечели време. Съгласието да се преговаря по иранските точки е тактически ход за прегрупиране на силите. Съществуват два основни сценария за развитие на събитията. Първият е безкрайни дискусии по иранския документ, които няма да доведат до нищо съществено, но ще позволят на САЩ да концентрират военна мощ в региона под прикритието на „дипломация“. След като силите бъдат събрани, натискът ще се поднови с нова сила.

Вторият сценарий е още по-циничен – просто игнориране на най-важните клаузи от договора. САЩ се интересуват само от две неща: свободното преминаване през Ормузкия проток и пълното спиране на иранската ядрена програма. Иран обаче няма да се откаже от ядрената си амбиция, защото тя е неговата единствена застраховка „Живот“ срещу американска инвазия. Компромисът тук изглежда невъзможен, защото интересите са диаметрално противоположни.

Ормузкият проток: Лостът за натиск, който Техеран няма да пусне

Заблуда е да се вярва, че Иран просто така ще деблокира протока. Да, Техеран също страда икономически, но в момента това е единственият му реален инструмент за изнудване на глобалния хегемон. Ако се откажат от този лост, иранците ще останат беззащитни пред следващата вълна от американски санкции или провокации. Предстоят изключително трудни преговори, в които всяка запетая ще бъде обект на ожесточена борба. Както отбелязва Пятибратов, това ще бъде битка до последен дъх на масата за преговори, защото залозите са оцеляването на режимите.

Украинският фронт: Оттегляне или предателство?

Една от най-интересните тези в анализа е, че неуспехът на Тръмп в Близкия изток ще го принуди да търси „реванш“ на други места, но това място вероятно няма да бъде Украйна. Напротив, американските стратегически документи ясно показват тенденция към минимизиране на инвестициите в киевския режим. Вашингтон е уморен от Украйна и активно се опитва да прехвърли цялата финансова и военна отговорност върху плещите на Европа.

В момента в европейските столици текат панически разговори за това пред кого трябва да се преклони Зеленски, след като американският чадър започне да се сгъва. Украинската армия, която много експерти определят като „частна военна компания на НАТО“, вече не е приоритет за администрацията на Тръмп. Той се нуждае от бързи и евтини победи, а конфликтът с Русия е всичко друго, но не и евтин или лесен.

Куба – следващата жертва в името на репутацията?

След болезнения удар върху репутацията му в Иран, Тръмп може да насочи вниманието си към Куба. Ситуацията там е нестабилна и Вашингтон вижда възможност за „малка победа“, която да реанимира имиджа на президента като „твърд лидер“. Въпреки че кубинското ръководство показва признаци на готовност за диалог, Тръмп може да реши, че процесите са твърде бавни и да предприеме по-агресивна намеса. Но дори и една победа над Куба ще изглежда жалко на фона на капитулацията пред иранските искания.

Вътрешната обсада: Конгресът срещу Белия дом

Тръмп се намира в уникална ситуация – той е в конфликт не само с външните врагове, но и със собствената си политическа система. Санкциите срещу Иран или Русия не могат да бъдат отменени с един подпис. За това е нужно съгласието на Конгреса, а там опозицията срещу Тръмп е по-силна от всякога.

Президентът е принуден да избира между „лош“ и „много лош“ сценарий. Похарчени са трилиони долари за поддържане на глобалната американска доминация, а резултатите са плачевни. Тръмп става все по-непопулярен, а предстоящите избори за Конгрес го карат да действа нервно и непоследователно. Всяко негово действие се претегля единствено през призмата на вътрешнополитическото оцеляване. Европа, Русия и Близкият изток за него са просто декор в личната му борба за власт.

Балтийската примка и краят на една илюзия

Докато Тръмп се опитва да лавира между Иран и Куба, напрежението в Балтийския регион продължава да расте. Използването на украинските прокси сили като инструмент срещу Русия е стратегия, която вече изчерпва своя потенциал. Светът навлиза в ера на открити сблъсъци, където дипломацията е само параван за подготовка на следващия удар.

В крайна сметка, иранската криза показа едно – американската мощ вече не е абсолютна. Когато една регионална сила като Иран може да диктува условия на „най-великата демокрация“, това е ясен знак за края на еднополюсния свят. Тръмп може да се държи остро, да заплашва и да публикува гневни постове в социалните мрежи, но реалността е, че той е заложник на икономическите реалности и на собствените си неизпълними обещания. Тъмните дни за неговата администрация тепърва започват, а цената на неговите грешки ще бъде платена от целия западен свят.

Както подчертават анализаторите на Поглед.инфо, ние сме свидетели на исторически процес на разпад на старите съюзи и формиране на нови центрове на сила. Въпросът вече не е дали САЩ ще се оттеглят, а колко болезнено и разрушително ще бъде това оттегляне за останалата част от света.

/Поглед.инфо/ Има моменти, в които родителят усеща, че губи детето си… но не знае как да го върне. На 21 април в студиото на „Поглед.инфо“ д-р Цветеслава Гълъбова говори без заобикаляне за зависимостите – как започват, как се крият и кога вече е опасно да мълчим. Среща за родители, които не искат да чакат катастрофата, за да разберат истината.

Има теми, които родителите избягват…
докато не стане твърде късно.

На 21 април в студиото на „Поглед.инфо“ ще се проведе среща, която не предлага утеха, а истина.

Специален гост: д-р Цветеслава Гълъбова
директор на Националната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, с дългогодишен опит в работата със зависимости и семейства в криза.

Регистрирайте се в събитието във Фейсбук: https://www.facebook.com/events/922312313747712

Тема:
„Как да спасим детето си: истината за зависимостите – без страх и без илюзии“

Това няма да бъде лекция.
Няма да има удобни фрази.
Няма да има заобикаляне.

Ще има разговор. Истински.

Ще говорим открито за:
– първите признаци, които всички пропускат
– моментите, в които вече е опасно
– грешките, които родителите правят от страх
– и какво реално може да се направи

Тази среща не е за всички.
Тя е за онези, които вече усещат, че нещо се изплъзва.

  • Кога: 21.04.2026 г. (сряда), 19:00 ч.
  • Къде: Студио „Поглед.инфо“, пл. „Славейков“ №4А, ет. 2
  • Продължителност: 90 минути

Формат:
Първа част – разговор с госта
Втора част – въпроси от публиката

Какво получавате:
✔ Достъп до студиото на „Поглед.инфо“
✔ Възможност да зададете личен въпрос
✔ Среща с госта след края на предаването
✔ Обща снимка с д-р Гълъбова

Важно:
Местата са силно ограничени
Достъпът е само с предварително закупен билет: https://epaygo.bg/1225961307    и на място.
Моля, бъдете в студиото поне 20 минути преди началото

Ако усещате, че този разговор ви е нужен — не го отлагайте.