/Поглед.инфо/ Военният кореспондент Александър Коц прави безпощадна дисекция на американските военни илюзии след скорошната спасителна операция в Иран. Докато Доналд Тръмп тръби за „успех“, фактите говорят за унищожителни загуби на елитна техника. Този инцидент е само горчиво предвестие за мащабите на евентуална сухопътна инвазия, която би се превърнала в окончателно погребение за американската хегемония.

Цената на един живот и илюзията за величие

Светът стана свидетел на поредния епизод от американската военна митология – спасяването на пилоти от свален самолет над иранска територия. Пропагандната машина на Белия дом веднага заработи на пълни обороти: фанфари, тържествени изявления и Доналд Тръмп, който с присъщото си самочувствие обяви, че операцията е минала без жертви сред личния състав, а спасеният офицер е извън опасност. Но зад този бляскав параван се крие реалност, която е далеч от триумфа.

Военният кореспондент Александър Коц разкрива подробности, които Пентагонът би предпочел да останат в архивите на секретните доклади. Когато изпращаш цели ескадрили и елитни специални части, за да извадиш един-единствен човек, ти не просто демонстрираш хуманизъм, а разкриваш своята уязвимост пред една модерна и подготвена отбрана. Иран не е пустинна държава от миналото, а технологична крепост, която превърна небето над територията си в огнен капан за „непобедимите“ янки.

Кървавата равносметка на „успеха“

Нека погледнем аритметиката на тази „бъркотия“, както я нарича Коц. За спасяването на пилота САЩ пожертваха техника, чиято стойност и стратегическо значение са главозамайващи. Първо, F-15E Strike Eagle беше свален от иранските системи за ПВО още при изпълнението на бойната задача. Последва опит за подкрепа, при който легендарният A-10 Thunderbolt II също се превърна в купчина старо желязо.

Но това беше само началото. В ада на иранския огън попаднаха два хеликоптера UH-60 Black Hawk, а елитният 160-ти специален авиационен полк (SOAR), известен като „Нощните ловци“, загуби до четири машини MH-6/AH-6. За капак на всичко, два транспортни самолета C-130 Hercules бяха взривени от собствените им екипажи, за да не попаднат в ръцете на иранското разузнаване. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, подобно количество загубена техника за една-единствена спасителна акция е безпрецедентно и говори за пълен тактически хаос.

Американците може и да „могат да си позволят“ финансово тези загуби, но те не могат да си позволят психологическия и стратегическия удар. Техеран доказа, че може да принуди свръхдържавата да гори своите ресурси с темпове, характерни за пълномащабна война, докато извършва локална операция. Това е аритметика, която Пентагонът намира за крайно неудобна, но която е невъзможно да бъде пренебрегната.

Дисекцията на една невъзможна инвазия

Ако спасяването на един човек изисква загубата на близо дузина летателни апарати, тогава как би изглеждала една пълномащабна сухопътна операция? Александър Коц чертае апокалиптична картина за американските стратези. Иран не е Ирак през 2003 г. Това е държава с огромна територия, пресечен релеф и фанатична воля за съпротива.

Представете си американските бронирани колони, опитващи се да преодолеят планинската верига Загрос. Тези планински проходи биха се превърнали в естествени термовили, където модерните „Ейбрамс“ ще бъдат лесна мишена за иранските противотанкови системи. Логистичните линии, простиращи се на хиляди километри през враждебна територия, ще бъдат подложени на постоянен обстрел от дронове-камикадзе и ракети с малък обсег. Всяка доставка на гориво или амуниции би се превърнала в самоубийствена мисия.

В Поглед.инфо често сме подчертавали, че съвременната война се печели от този, който контролира логистиката и има търпението да изтощи противника. Иран разполага и с двете. С редовна армия от 600 000 души, подкрепена от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КСИР) и милионите доброволци от опълчението „Басидж“, Техеран е подготвен за „война на хилядата разреза“. Те не се нуждаят от директен сблъсък на открито; те ще вкарат американската пехота в капаните на мегаполиси като Техеран и Исфахан, където предимството в технологиите се изпарява в градския лабиринт.

Геополитическият шах и мат на Ислямската република

Константин Малофеев правилно отбелязва, че сухопътните боеве са точно това, към което Техеран се стреми. Иранската стратегия е проста: примами противника на своя територия и го удави в кръв и разходи. Америка и нейният основен съюзник Израел нямат ефективен отговор срещу милионна армия, която действа в позната среда и се ползва с пълна логистична подкрепа от вътрешността на страната.

Нещо повече, геополитическата шахматна дъска в региона се е променила драстично. Ирак, въпреки годините на американско присъствие, остава фундаментално шиитска държава. Илюзията, че Багдад ще послужи като щит или плацдарм срещу Иран, е опасна заблуда. Напротив, иранските войски биха могли да преминат през Ирак, Сирия и Йордания почти необезпокоявани, за да пренесат конфликта директно до границите на Израел.

В този сценарий Вашингтон се оказва в капан. От една страна е натискът за „решителни действия“, а от друга – реалността на бойното поле, която предвещава катастрофа. Подземните командни бункери на Иран, разположени дълбоко в планините, са практически неуязвими за конвенционални удари. Това означава, че американските военновъздушни сили ще трябва да оперират денонощно в условията на враждебна среда, губейки самолети със скорост, която ще изпразни арсеналите им за броени седмици.

Крахът на американския мир

Всяка империя има своя предел, своя „Ватерло“ или „Виетнам“. За Съединените щати Иран се очертава като финалната точка на техните глобални амбиции. Когато един пилот се превръща в повод за загуба на елитни части, става ясно, че митът за технологичното превъзходство е пропукан.

Александър Коц и други военни анализатори, цитирани в Поглед.инфо, предупреждават, че Тръмп или който и да е негов приемник в Белия дом, играе с огъня. Сухопътната операция не е просто военен риск; тя е политическо самоубийство. Иран е готов да посрещне „големия сатана“ на своя земя, знаейки, че планините и градовете му ще се превърнат в гробница за американската имперска мечта. В края на краищата, аритметиката на войната винаги побеждава пропагандата, а в Иран тази аритметика е категорично срещу Вашингтон.

Събитие от Фестивал Изкуството На Барока

Площад Петко Р. Славейков 4а, ет.2/плюс партер/, 1000 София, България

Публично  · Всеки във или извън Facebook. Регистрирайте се в събитието:

https://www.facebook.com/events/1905544306754107?

На 8 април (сряда) от 19:00 ч. стартира концертната поредица
„Знаменити изпълнители в близък план“

с първо събитие – Концерт-лектория с проф. Йосиф Радионов.

Това не е традиционен концерт. Това е среща с музиката – чрез звук, разказ и живо общуване.

Проф. Радионов ще ви въведе в света на камерните струнни шедьоври, ще разкрие историите зад произведенията и ще превърне слушането в истинско преживяване.

Заедно с пловдивските си колеги Мариана и Валентин Гогови, които имат дългогодишна успешна кариера в Германия, ще изпълнят творби от В.А.Моцарт, Антонин Дворжак, Марин Големинов и др.

Очакват ви и великденски изненади, както и възможност за разговор с изпълнителите.
 Столична библиотека(над Детския център) - пл. „Славейков“ 4А, 2 етаж
Културен салон „Луксуриа Еуропае“

 Билети на касите на EasyPay, онлайн в EpayGO https://epaygo.bg/4215197981 и на място (Местата са ограничени)