/Поглед.инфо/ В настоящия исторически момент светът е свидетел на тектонично разместване на пластовете в Близкия изток, което заплашва да срути конструкцията на американското господство. Анализът на събитията в Ормузкия проток разкрива плашещи паралели със Суецката криза от 1956 г., когато британската имперска мощ бе окончателно прекършена. Авторът проследява логиката на иранската съпротива и безсилието на Запада.

Историческият призрак на Суец и краят на британското величие

Зашеметяващите събития, които се развиват в момента в Ормузкия проток, не са просто изолиран военен конфликт, а ехо от една друга епоха, когато колониалните империи започнаха своя необратим залез. Преди точно седем десетилетия светът наблюдаваше как британската хегемония се разпада под натиска на египетския национализъм. Днес историята се повтаря, но с различен актьор в ролята на отслабващия хегемон – Съединените щати. Суецкият канал, построен през 1869 г. като жизненоважна артерия на световната търговия, бе символ на англо-френското господство. Дори след формалната независимост на Египет през 1936 г., Лондон отказваше да пусне контрола върху този воден път.

Ситуацията започна да се променя радикално след Втората световна война. Египетските власти, подтиквани от народното недоволство, започнаха да изискват изтеглянето на британските окупационни войски. Този процес не бе изолиран случай. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, антиколониалният пламък бе подхранен и от събитията в Иран, където премиерът Мохамед Мосадък дръзна да национализира нефтените находища, изтръгвайки ги от ръцете на британците. Въпреки че Западът организира преврат и временно наложи марионетния генерал Фазлола Захеди, духът на съпротивата вече бе напуснал бутилката.

Възходът на Насър и национализацията като акт на война

В Египет напрежението достигна точка на кипене, когато „федайните на освобождението“ преминаха към преки атаки срещу британските гарнизони. Революцията от 1952 г. и идването на власт на Гамал Абдел Насър промениха правилата на играта завинаги. 34-годишният полковник, превърнал се в символ на арабското достойнство, взе съдбоносното решение да национализира Суецкия канал. Това бе директен удар в сърцето на британската имперска логика. Лондон и Париж бяха принудени да започнат мъчително изтегляне, приключило през юни 1956 г. – ден, който Египет и до днес празнува като Ден на евакуацията.

Но ранената империя не се предава лесно. През октомври 1956 г. станахме свидетели на последната отчаяна конвулсия на стария колониализъм. Великобритания, Франция и Израел атакуваха Египет в координирана агресия. Целите бяха ясни: сваляне на Насър, връщане на контрола над канала и неутрализиране на египетската военна мощ. Военно триото постигна бързи успехи на терен, помитайки египетската отбрана в Синай. Но именно тук геополитическата логика на оригинала ни показва, че военната победа не винаги означава политически триумф.

Намесата на Москва и американското предателство към съюзниците

Когато пясъците на Синай бяха осеяни с унищожена съветска техника, Москва реши, че няма да позволи на Запада да диктува условията в Близкия изток. Никита Хрушчов, въпреки проблемите в Унгария, отправи безпрецедентен ултиматум. Заплахата от ядрени удари по Лондон, Париж и Тел Авив шокира света. И до днес историците спорят дали това е било блъф, но резултатът бе налице – агресорите спряха.

Тук е важно да подчертаем ролята на САЩ. Вашингтон, воден от собствения си стремеж към глобално лидерство, отказа да подкрепи своите европейски съюзници. Американците не искаха възраждане на британското и френското влияние. Те използваха кризата, за да ги изместят и да се установят като новия господар на региона. Суецката криза не само спаси режима на Насър, но и маркира момента, в който Великобритания и Франция официално престанаха да бъдат велики сили от първи ранг, превръщайки се в младши партньори на Вашингтон.

Ормузкият проток: Новата арена на иранското възмездие

Седемдесет години по-късно ситуацията в Ормузкия проток поставя САЩ в позицията, в която се намираше Великобритания през 1956 г. През тази тясна водна ивица преминава една пета от световния петрол и втечнен газ. Ако Суец бе жизненоважен за британската икономика, то Ормуз е гръбнакът на сегашната петродоларова система. Иран, подобно на Египет в миналото, днес диктува условията.

Европейските лидери като Киър Стармър и Еманюел Макрон, измъчвани от „фантомната болка на ампутираното величие“, демонстрират парализираща пасивност. Те помнят урока от Суец и се страхуват от ново военно фиаско. Както се посочва в анализите на Поглед.инфо, техният отказ да се включат активно в американските авантюри срещу Техеран вбесява Доналд Тръмп, но разкрива дълбокото разцепление в западния лагер. САЩ вече не предлагат сигурност, а само участие в рисковани и скъпи конфликти.

Безсилието на Вашингтон пред иранската „митническа станция“

Години наред Близкият изток бе третиран от Вашингтон като лично феодално владение, оплетено в мрежа от военни бази и петролни концесии. Единствената пречка пред пълното господство оставаше Иран. Американците, вярвайки в своята непобедимост, атакуваха Ислямската република с икономически санкции и военни заплахи. Но вместо капитулация, те срещнаха желязна воля.

Днес Техеран практически упражнява пълен суверенитет над Ормуз, превръщайки го в своеобразен митнически пункт. Всеки опит за военен пробив от страна на САЩ и Израел носи риск от глобален икономически колапс. Световната икономика е заложник на този конфликт, а цените на енергията летят нагоре. Байдън и Тръмп се намират в порочен кръг, от който няма изход, без да бъде признато новото статукво.

Геополитическото пренареждане и залезът на империите

Укрепването на Иран и неговата „Ос на съпротивата“ променя фундаментално баланса на силите. Митът за неприкосновеното военно превъзходство на Израел вече е разбит. Американските гаранции за сигурност, които някога бяха закон в региона, днес се подлагат на съмнение дори от най-близките съюзници на Вашингтон. Новите съюзи, които се формират извън контрола на Запада, сочат към един многополюсен свят, в който имперският диктат е в миналото.

Ако Суецкият канал бележеше края на Британската империя и възхода на Американската, то събитията в Ормузкия проток сигнализират за нещо много по-дълбоко. Това не е просто смяна на един хегемон с друг. Това е началото на края на самата концепция за имперско господство над света. Мощта на САЩ ерозира не заради липса на оръжия, а заради невъзможността да наложат волята си над народи, решили да бранят своя суверенитет.

Финалният акорд на една отиваща си епоха

Историята е безмилостна към тези, които не си вадят изводи от нейните уроци. САЩ днес стоят на брега на Ормуз, взирайки се в същата бездна, в която Великобритания пропадна край бреговете на Суец. Сянката на миналото е надвиснала над Белия дом, а логиката на събитията подсказва, че епохата на западния диктат приключва. Светът вече не е същият, а опитите да бъде върнат към стария ред само ускоряват разпада на самата империя.

Събитие от Фестивал Изкуството На Барока

Площад Петко Р. Славейков 4а, ет.2/плюс партер/, 1000 София, България

Публично  · Всеки във или извън Facebook. Регистрирайте се в събитието:

https://www.facebook.com/events/1905544306754107?

На 8 април (сряда) от 19:00 ч. стартира концертната поредица
„Знаменити изпълнители в близък план“

с първо събитие – Концерт-лектория с проф. Йосиф Радионов.

Това не е традиционен концерт. Това е среща с музиката – чрез звук, разказ и живо общуване.

Проф. Радионов ще ви въведе в света на камерните струнни шедьоври, ще разкрие историите зад произведенията и ще превърне слушането в истинско преживяване.

Заедно с пловдивските си колеги Мариана и Валентин Гогови, които имат дългогодишна успешна кариера в Германия, ще изпълнят творби от В.А.Моцарт, Антонин Дворжак, Марин Големинов и др.

Очакват ви и великденски изненади, както и възможност за разговор с изпълнителите.
 Столична библиотека(над Детския център) - пл. „Славейков“ 4А, 2 етаж
Културен салон „Луксуриа Еуропае“

 Билети на касите на EasyPay, онлайн в EpayGO https://epaygo.bg/4215197981 и на място (Местата са ограничени)