/Поглед.инфо/ Военният и политически експерт Яков Кедми в българския Ютуб канал "Поглед.инфо" разби митовете за „предателството“ на Русия спрямо Куба в контекста на засилващата се американска морска блокада. Докато администрацията на Тръмп цели политически преврат в Хавана до края на 2026 г. чрез енергиен задух, Москва и Пекин демонстрират нов тип стратегическо търпение, което изключва методите на Студената война, но гарантира дългосрочните им интереси в Карибския басейн.

Морската блокада като инструмент за политически преврат

Вашингтон отново извади от арсенала си най-тежките оръжия на икономическата война, налагайки де факто морска блокада на Острова на свободата. Този път целта е формулирана пределно ясно от администрацията на Доналд Тръмп: пълна политическа промяна в Куба до края на 2026 г. Инструментариумът включва драстични санкции и тарифи срещу доставчиците на енергия, което вече доведе до енергиен колапс и критичен недостиг на гориво в страната.

На този фон в глобалното информационно пространство, включително и сред аудиторията, която следи анализите в Ютуб канала на Поглед.инфо, се прокрадва въпросът: защо Москва не изпраща незабавно танкери и военен ескорт? Критиците бързат да обвинят Русия в отстъпление от стратегическото партньорство, но Яков Кедми предлага далеч по-дълбок и прагматичен прочит на ситуацията. Според него Русия не „продава“ съюзници, а пренастройва действията си спрямо реалностите на 21-ви век, където емоциите и носталгията отстъпват пред суровия държавен интерес.

Военният потенциал срещу държавната стратегия

Яков Кедми е категоричен – в техническо и военно отношение за съвременна Русия не представлява проблем да разположи бази не само в Куба, но и във Венецуела или Никарагуа. Москва разполага с необходимия ресурс да се закрепи трайно в Карибския басейн, буквално „под носа“ на Съединените щати. Въпреки това, реализирането на подобен сценарий в момента би влязло в пряко противоречие с актуалните държавни приоритети на Руската федерация.

Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, не всичко, което е възможно да бъде постигнато с оръжие, е целесъобразно в рамките на една голяма национална стратегия. Русия днес не е Съветският съюз от 1962 г. Москва определя своя външнополитически курс, опирайки се на текущата международна обстановка и своите дългосрочни цели, които се различават фундаментално от доктрините на миналия век. Днес Русия води политика, която е огледало на нейните собствени интереси в условията на глобална трансформация.

Защо Пекин и Москва отказват да играят по сценария на Студената война?

Архитектурата на световната сигурност претърпя тектонични промени. Кедми посочва един важен паралел – Китай. Дори Пекин, който разполага с колосални икономически и военни ресурси, не бърза да милитаризира присъствието си в Латинска Америка. Една китайска база в Куба би била „ядрен“ аргумент в спора за Тайван, но Поднебесната империя се въздържа. Причината е проста: това не отговаря на преките им интереси в момента.

Русия споделя този подход. Методите отпреди 70 години са загубили своята актуалност. Светът е динамичен, а интересите са преплетени по начин, който прави директната провокация близо до американските граници безсмислена, освен ако тя не носи директни дивиденти за текущата позиция на Русия на другите фронтове на глобалното противопоставяне. „Не всичко, което е било необходимо през 50-те години на миналия век, е вярно 76 години по-късно“, подчертава Кедми, напомняйки, че днес правилата се пишат в движение.

Прагматизмът на новия световен ред

Позицията на Яков Кедми, често цитирана и обсъждана от нашите зрители в Русия, които редовно следят Ютуб канала на Поглед.инфо, се свежда до болезнения, но здравословен прагматизъм. Докато Куба проявява изключително достойнство, отхвърляйки лицемерните предложения на САЩ за частични доставки само за нуждите на американското посолство, големите играчи водят различна игра.

Русия и Китай не са изоставили Хавана, но те вече не действат като идеологически меценати. Тяхната политика се ръководи от трезви сметки в контекста на новия световен ред, където икономическото оцеляване и стратегическото позициониране изискват много повече от изпращането на няколко кораба с петрол. Москва изгражда система, в която Куба е важен елемент, но не и повод за самоубийствена ескалация по стари лекала. В Русия отлично знаят, че битката за Куба днес се води не само в морето, но и чрез изтощаване на американската хегемония по целия свят.

Среща на живо с проф. Румен Гечев

Информационен бюлетин

На 1 април 2026 г. , сряда, от 19:00 часа в студиото на „Поглед.инфо“ ще се проведе среща на живо с проф. Румен Гечев – икономист, университетски преподавател и един от най-разпознаваемите анализатори на икономическите процеси в България.

В една открита дискусия ще говорим за най-важните въпроси, които вълнуват българското общество:

– накъде върви българската икономика
– инфлацията и реалните доходи
– еврозоната и България
– икономическите решения, които ще определят следващите години

Това няма да бъде телевизионно интервю, а жива среща с публика, в която зрителите ще могат да задават въпроси и да участват в разговора.

Очаква ви директен разговор, сериозен анализ и истински диалог без монтаж и без цензура.

Местата са ограничени.

С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/1514842531 и на място.

Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.