Холокост и в България

/Поглед.инфо/ "Фашизмът, това е презрение. Съответно, всяка форма на презрение, ако влиза в политиката, тя подготвя или установява фашизъм.

Когато една демокрация е болна, фашизмът застава до леглото й, но не за да я попита как е”.

Албер Камю, “Разбунтуваният човек”, 1951 г.

27 януари е световен ден на Холокоста - датата, на която през 1945 г. войниците на Червената армия освобождават оживелите от лагера Аушвиц (Освиенцим). Затова и днес, макар десетки пъти да съм публикувал текстове, посветени на българския холокост, ще ви напомня някоиподробности, без които според мен не може да мине едно изследване, макар с тях да не се изчерпва темата. И още нещо, ровейки се в документите, откривах нови детайли, които са изумителни. Това се дължи и на факта, че по всякакъв начин и до ден днешен се правят опити те да се прикрият. Ето един - Законът за защита на нацията всъщност се сътои от два закона, единият - срещу евреите, другият срещу масонските организации. Така че, ако искаш да защитиш масоните, е достатъчно да се критикува само този закон срещу евреите.

Всички говорят за подвига на Пешев и депутатите които се подписват против ЗЗН. Но никой не казва, че всички те се отказват от подписите си. Никой не споменава дори тримата депутати, които извършват същинския подвиг, защото само те не си плюят на лицето и не се отричат от подписаното от тях. Те са д-р Николай П. Николаев, д-р Никола Василев и д-р Филип Махмудиев. А големият русофил Никола Василев е осъден от Народния съд на смърт и присъдата му е изпълнена - загадка, която все още не е разнищена.

Има и друг “тънък” момент - въпреки че БКП води яростна война за защита на българските евреи, след войната тя смегчава тона си към извършителите на позорните деяния над тях и те получават доста леки присъди. Защо ли? Защото Англия иска да внесе в Парижката мирна конференция през 1946 г. обвинения срещу България и за холокоста. Успяват нашите представители да отстранят и тази надвиснал заплаха. Еврейска делегация, ръководена от Нисим Меворах, се явява в Париж и се обявява против налагането на репарации на България и за гоненията срещу евреите у нас.

Който иска, може да си припомни или да научи нещо повече от документалните текстове по-долу. Някои от тях заради обема им са със съкращения.

Антиеврейското законодателство в Българияпо време на Втората световна война

Борислав Дичев

29 май 2013 г.

https://www.librev.com/index.php/discussion/bulgaria/20

Втората световна война бележи най-драматичния и трагичен период в хилядолетната история на еврейския етнос. Обясним е поради тази причина нестихващият интерес на изследователите, тъй като, освен че не е достатъчно проучена, в наше време темата за Холокоста е и предмет на дискусии, стигащи често до точката на кипене.

Военната и политическа доминация на Германия над европейския континент, установена след поражението и разпада на англофренската коалиция през лятото на 1940 г. й позволяват да упражнява натиск върху властите в окупираните или сателитни държави за предприемане на репресивни антисемитски мероприятия в духа на нацисткото схващане за „решаването на еврейския въпрос в Европа“. Успехът при налагането на тази политика зависи от вътрешните социалнополитически условия на всяка страна и степента на обществените нагласи за възприемане или противопоставяне на репресивната държавна политика спрямо собственото й еврейско малцинство. За налагането на тази политика способстват и някои националистически формации в тези страни с крайна идеология и подчертано агресивно отношение спрямо определени малцинствени групи.

[...]Антисемитските настроения са широко популярни в страни като довоенна Полша, Румъния, намират определена почва и в някои от прибалтийските републики. След завладяването на Западна Европа в окупираните от Германия страни – Франция, Холандия, Белгия, Дания, Норвегия – се създават условия за изостряне на антисемитските репресии, чиято крайна цел е „прочистването на Европа от евреи“. Засилени антиеврейски мерки се предприемат в сателитни на Германия марионетни държави като Словакия, където правителството на Йозеф Тисо проявява особена усърдност в антиеврейските гонения.

[...]През 30-е години опитите за създаване на масови антисемитски настроения в българското общество се поддържат от някои националистически организации и брошури на антисемитски настроени автори. Тези настроения нямат почва сред българското общество, живяло векове в условия на толерантност и търпимост, нямат институционална санкция и не представляват нищо повече от един подражателски опит за пропагандиране по чужд образец на антисемитските възгледи на една ограничена прослойка от българското общество.

Картината се променя съществено през втората половина на 1940 г., когато се засилва икономическото и политическо проникване в Югоизточна Европа и в частност на Балканите. Възвръщането на Южна Добруджа през септември 1940 г., станало с активното съдействие на германската дипломация, но получило одобрението на всички Велики сили, дава повод на нацисткото ръководство да започне явен или прикрит натиск за ориентация на България към силите от Оста. Само месец след тържествата по случай възвръщането на Южна Добруджа в пределите на българската държава, на 7 октомври 1940 г. министърът на вътрешните работи и народното здраве Петър Габровски внася в Народното събрание (II-а редовна сесия) Законопроект за защита на нацията. По този начин за пръв път се дава институционална санкция на нова политическа линия на българското правителство, което, подобно на налаганата от нацистите политика на „решаване на еврейския въпрос“, приема, че и в България съществува „еврейски въпрос“, който трябва да бъде решен.

...С приемането на Закона за защита на нацията е сложено началото на законодателни и административни актове с ярко изразен дискриминационен и репресивен характер спрямо еврейското население. Тези актове на законодателната и изпълнителната власт са в драстично нарушение на Търновската конституция. Утвърдената след 1934 г. авторитарна власт, при частичното суспендиране на Търновската конституция (в частта й за политическите и професионалните организации и сдружения), създава условия за нарушаване правата на българските граждани и делението им на „висши“ и „низши“ категории. В условията на авторитарния режим единственият гарант за спазването на човешките права се явява Търновската конституция и тя е опора на обществото и представителите на малобройната опозиция в ХХV ОНС срещу противоконституционните актове на законодателната и изпълнителната власт. Съществуващата между двете световни войни Българска лига за правата на човека е забранена от правителството на Георги Кьосеиванов през 1938 г. по силата на Наредба-закон за контрол върху гражданските сдружения и организации.

Приет с мотиви за засилване сигурността на държавата, ЗЗН съдържа най-репресивните си постановления в част II: „За лицата от еврейски произход“. В чл. 19 се афишира приетата линия на дезинтеграция на еврейското малцинство от българското общество – забранява се на евреи да носят имена с български окончания на фамилните имена: -ов, -ев, -ич, -ски и пр. Разпоредбите на чл. 21, б. е, са сходни с текстове от „Закона за защита на германската кръв и германската чест“, приет от Райхстага на 15 септември 1935 г.

[...]

Чл. 21 от ЗЗН: „Лицата от еврейски произход не могат:

…е/ да встъпват в брак или в извънбрачно съжителство с лица от български произход; бракове, сключени след влизането на закона в сила, се считат за несъществуващи.“

Законът за защита на нацията налага следните по-важни ограничения на евреите – български граждани:

– те не могат да бъдат приемани за български поданици.

– забранява им се да се установяват на ново местожителство в София и в други населени места…
– не могат да притежават непокрити недвижими имоти.

– не могат да бъдат избиратели и избираеми, да участват в публично-правни избори за управителни тела на всякакви дружества, освен ако не са чисто еврейски.

– не могат да заемат държавни служби...

– ограничен е достъпът им до свободните професии (с изключение на амбулантната търговия)...

– не могат да бъдат собственици на аптеки, дрогерии и санитарни магазини...

В едномесечен срок от влизането в сила на ЗЗН лицата от еврейски произход са задължени да декларират движимото и недвижимото си имущество пред БНБ по образец, утвърден от същата.По-късно, въз основа на тези декларации, ще им бъде удържан данък по Закона за облагане с еднократен данък имуществата на лицата от еврейски произход.

Гаранти за спазването на човешките права и съпротивяващи се на тяхното нарушаване са представителите на разтурените политически партии, споделящи привързаността си към парламентарната демокрация, малобройната опозиция в ХХV ОНС, научната и художествено-творческа интелигенция, професионалните и браншовите сдружения, религиозните общности и техните институции...

В съпротивата на широки обществени групи срещу Закона за защита на нацията е залогът за случилото се „българско чудо“, когато след активната съпротива на обществото и неговите истински духовни водачи 48 000 евреи от старите предели на Царство България са спасени от унищожение в лагерите на смъртта.

На 11 юли 1941 г. ХХV ОНС гласува и приема Закон за еднократен данък върху имуществата на лицата от еврейски произход, с който се цели засилване на икономическите и финансови санкции срещу евреите. В обсега на закона, приет в нарушение на принципа за равнопоставеност на българските граждани спрямо данъчните тежести, залегнал в Търновската конституция, е включено и еврейското население от новите земи. Събраните суми по този данък съставляват 20 % от бюджета на Царство България за 1941 г.

Преди това, на 24 юни 1941 г. с ПМС № 34, протокол 110, е одобрено отнемането на телефоните и радиоапаратите на лицата от еврейски произход.

[...]1942 г. бележи нов етап в антисемитската политика на правителството – усилва се нейният репресивен характер, чиято крайна цел е изселването на евреите от България в съответствие с взетите от нацистите решения на конференцията от Ванзее за „окончателното решение на еврейския въпрос“, маскирано като „преселване в източните територии на Райха“. Посещението на българския пратеник на МВРНЗ – юрисконсултът Александър Белев – в Берлин в началото на 1942 г. съвпада с провеждането на тази конференция. Макар и да не е посветен в тайните за „окончателното решение“, старателно приривано от нацистите, Александър Белев е инструктиран подробно за административните и технически мерки, които всяка страна, член на Тристранния пакт, трябва да вземе, за да се приведе в изпълнение планът за т. нар. изселване на евреите на Изток.

На 6 юли 1942 г. в писмо до германското външно министерство пълномощният министър на Райха в София Адолф-Хайнц Бекерле съобщава за изявеното съгласие от страна на българското правителство да започне преговори по „уреждане на еврейския въпрос“. В същото писмо се съобщава и за даденото от страна на българското правителство съгласие живеещите в Германия и протектората Бохемия-Моравия евреи-български поданици да бъдат включени в общите мероприятия на германското правителство по изселването на евреите в т. нар. източни области... По този начин е предрешена съдбата на около 400 евреи от България, живеещи или учещи на територията на Германия и окупираните от нея области. Преди това българското правителство е дало съгласието си антиеврейските мерки, прилагани от нацистите във Франция, да включат и евреите-български поданици, живеещи там. Тези мерки засягат около 170 души български поданици.

Действайки в тази посока, правителството внася и ХХV ОНС приема на 28 юни 1942 г. Закон за възлагане на Министерския съвет да взема всички мерки за уреждането на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси. Този закон е пример за най-драстично нарушение на Търновската конституция и погазване на принципа за разделението на властите. Със Закона... и свързаните с него въпроси Народното събрание делегира свои законодателни правомощия на изпълнителната власт, записвайки в чл. 2 на закона, че с наредбите и разпорежданията си Министерския съвет може да изменя вече приети от НС закони – ЗЗН, Закона за еднократен данък, Закона против спекулата с недвижими имоти и всички други закони, които счете за необходимо във връзка с „уреждането на еврейския въпрос“. ...Целта на приетия закон е да се заобиколи парламентарният контрол върху действията на изпълнителната власт...

Въз основа на приетия Закон за възлагане на Министерския съвет... правителството издава наредба, с която се създава Комисарство по еврейските въпроси, на което се дават разширени правомощия за предприемането на още по-репресивни мерки спрямо еврейското население, а в гл. I, чл. 4 на тази наредба е записано, че „разпорежданията и заповедите на комисаря не подлежат на никакво обжалване“. Комисарството по еврейските въпроси е оглавено от Александър Белев, юрисконсулт при Министерството на вътрешните работи и народното здраве, ярък антисемит, член на националистическата организация „Ратник“.

С Наредбата се цели още по-пълното изолиране на евреите от обществения живот и подготвянето им за изселване. Въвежда се носенето на отличителен знак – жълта шестолъчна звезда, за всички лица от еврейски произход над 10 години. Забранява им се посещението на обществени места и пазаруването в определени часове... Забранени са браковете между евреи и неевреи, както и половите връзки между тях. Уточнява се, че тези ограничения важат и за циганите... Определят се квартали в големите населени места, където евреите не могат да живеят.

[...] Чл. 29 от Наредбата постановява, че евреите от София подлежат на изселване в провинцията или извън пределите на Царство България.

...В паметна бележка на германското външно министерство от 9.Х.1942 г. и телеграма до германската легация в София от 15.Х. с. г. правителството на Райха заявява готовността си да приеме на своя територия изселените от България евреи. Като основание за германското становище са посочени новите законодателни и административни мерки, приети от българската законодателна и изпълнителна власт…

Във вербална нота от 12 ноември 1942 г. набългарското правителство... се изразява и желанието на правителството изселването да стане по начин, който да не затрудни „правилния вървеж на стопанския живот в страната, а така също да може по-рационално да се използва трудът на евреите като евтина работна ръка за направа и довършване на всички по-главни и особено по-важни пътища“. В свой доклад от 16 ноември 1942 г. германският пълномощен министър А. Бекерле съобщава и за желанието на българското правителство да му бъде изпратен „германски съветник, за да подпомогне провеждането на съответните мероприятия“.

До края на 1942 г. са задействани механизмите за привеждане в изпълнение решението за депортация на еврейското население най-напред от новоприсъединените земи – Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини. Впоследствие в плана за изселването са предвидени и 8 500 души от старите предели на България, за да бъде изпълнена договорената цифра за изселване на 20 000 евреи (в новите земи живеят малко над 11 000 евреи).

Особено място в трагичната участ на еврейското население от новите земи заема Наредбата за поданството в тези земи, публикувана на 10 юни 1942 г. Съгласно тази наредба всички лица от български произход, имащи местожителството си в новоприсъединените земи, стават по право български поданици... От действието на тази наредба са изключени напълно лицата от еврейски произход.

[...]В речта си пред Народното събрание на 26 март 1943 г. народният представител Петко Стайнов посочва противозаконността на акта на изключването на еврейското население от новите земи от действието на Наредбата за поданството и изтъква действащия принцип в международните договори, към които и България е страна – съдбата на територията на дадена страна е съдба и на живеещото там население...

...Оставени в това висящо положение – без възможността да придобият българско или каквото и да е друго поданство, евреите от новоприсъединените земи стават лесна плячка за нацистите.

За времето от 1940 до 1943 г. българската законодателна и изпълнителна власт приема 6 закона и 35 наредби и постановления с репресивен антисемитски характер.

[...]През 1942-1943 г. са приети два закона и съответните постановления и наредби, чиято цел е да се подготви изселването на еврейското население от Българияв съответствие с предприетата от Германия политика на „окончателно решение“ на еврейския въпрос, формулирана като „изселване в източните територии на Райха“... Законът за възлагане на Министерския съвет… и свързаните с него въпроси, постановления и наредбизадвижват механизмите на държавния апарат за осъществяване на предвиденото изселване най-напред на еврейското население от новоприсъединените земи и част от евреите, живеещи в старите предели на България.

Действията на българската гражданска и военна администрация в новите земи, подготвяни в тайна и довели до изселването на 11 343 евреи, изненадват обществото, но същевременно послужват и като предупредителен сигнал за готвената участ на еврейското население в старите предели на България. Благодарение на смелата защита и подкрепа, която Българската православна църква, видни представители на интелигенцията, общественици и политици като Димитър Пешев, Димитър Икономов, Петко Стайнов, Никола Мушанов, Димо Казасов, Владимир Куртев дават на българските евреи, намеренията на правителството да изсели и предаде на германците първоначално 8 500 евреи-български поданици са осуетени.

В крайна сметка българският държавен глава цар Борис III, който има последната дума при вземането на решението за отмяна на депортацията, се вслушва в гласовете на българското гражданско общество. След депортацията на евреите от новите земи през март 1943 г. никое българско правителство до 9.IХ.1944 г. не предприема повече действия за изселването на български поданици от пределите на Царство България и 48 000 наши сънародници от еврейски произход са спасени от нацистките лагери на смъртта.

Антисемитската политика на българската законодателна и изпълнителна власт... съставлява мрачен период в живота на българското общество по време на Втората световна война и принася в жертва на тази политика 11 343 евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини. Светъл лъч в тези трагични дни представлява нравственият подвиг на българското общество, вдигнало се в защита на човечността и солидарността, спасили 48 000 човешки живота. Този морален подвиг е основание за заслужена национална гордост, а паметта на невинно погубените ни задължава да поискаме прошка за причинените им страдания. Тази прошка ни е необходима – в името на загиналите, в името на оцелелите и техните спасители, в името на настоящите и идните поколения. За да можем да кажем: НИКОГА ВЕЧЕ!

ОБЛАСТНО ПОЛИЦЕЙСКО УТРАВЛЕНИЕ
Сл. "ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ"
ЗАПОВЕД № 542.
Пловдив, 27 VІІ. 1943 год.
Последно време зачестиха случаите на опити за провокации от страна на противодържавните елементи с цел да смущават народното спокойствие и обществения ред.
Установи се по безспорен начин, че значителен процент от терористите са лица от еврейски произход.
Като първи мерки за борба с тази напаст, на основание чл.82 п. "б" [...]
   
 З А П О В Я Д В А М
1. Да се въведе полицейски час за всички лица от еврейски произход в областта, начиная от 23.VІ.1943 год.
2. Никое лице от еврейски произход не може да напусне своето жилище през денонощието от 19 ч. вечерта до 7 ч. сутринта.
3. Лицата от еврейски произход могат да се движат само по улиците, на които живеят. Разхождането безцелно из улици и булеварди е забранено. Минаването по главните улици на града забранявам безусловно.
4. Изключения се допускат само при особено важни случаи и с писмено разрешение.
Изпълнението на настоящата заповед възлагам на всички органи на държавната, общинската и частна полиция в областта.
Нарушителите ще се наказват съгласно чл. 124 и чл. 167 от [...], ако нарушението им не влече по-тежко наказание.
Областен  полицейски началник, печат, подпис не се чете.
ЦДА - София, ф. 2123 к , о.1, а.е. 21796

РУЗВЕЛТ: БЪЛГАРСКИТЕ ХИТЛЕРИСТИ ЩЕ БЪДАТ ОСЪДЕНИ СУРОВО

Христо Георгиев

8 март, 2023 г., в. “Дума”

Като криминални престъпници ще бъдат съдени българските управници заради безбройните си безчинства, съобщава на милионите си слушатели по цял свят радио „Гласът на Америка” в 20 часа на 3 юни 1943 г. И това е обещание, дадено не от кого да е, а от самия президент на САЩ Франклин Рузвелт.  А най-голямото безчинство е отношението на българските властници към еврейското малцинство в България. „Тези действия на българските водачи внасят само безчестие и позор на самите управници и техните имена са заклеймени наедно с имената на други водачи, които представляват най-гнусното, което е съществувало под широкото небе през всички времена…” – продължава американското радио.
            […]В днешно време, около 10 март, българските неофашисти се гърчат в опит да оправдаят не само конкретните изпълнители,  които изпращат еврейските старци, мъже, жени и деца (и новородените в самите открити вагони на влаковете в студеното и дъждовно време) от Новите територии към пещите на Треблинка, но и водачите им като цар Борис Трети, когото обявяват за  спасител на евреите. Но и на него американците обещават безмилостен съд след края на войната…

Вижте и новооткрития жп документ, от който ще разберете колко струва билетът до пещите на Треблинка.  Това е един от най-покъртителните текстове, които съм срещал. Макар да е обикновен финансов отчет…
 

„ОБРЕЧЕНИ И СПАСЕНИ“, Сборник с документи, Българска академия на науките,

ИК „Синева“, 2007 г.

Из  ПРОТОКОЛ №6
Заседание на Св. Синод на 22. VI./9.VI.ст.ст./1943 г.

НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на Св. Синод прочете следното изложение:
[…]Предизвиканата с това писмо конференция стана на 15 април в Царския дворец „Враня“, в кабинета на Негово величество, под лично Негово председателство[…] И започна Негово величество с тия „няколко думи“, които продължиха повече от половин час. Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух всъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух в голяма степен се ДЪЛЖИ и сегашният световен катаклизъм. Вярно е, че някои от големите народи добре използват събраните с тоя спекулативен дух богатства на еврейството. Други, обаче, от европейските народи са се уверили вече, че еврейската спекулация е фатална спънка за свободното тяхно духовно културно и национално-стопанско развитие. У тях е узряло съзнанието, че колкото по-скоро бъдат освободени от влиянието и експлоатацията на еврейството, толкова по-скоро и по-здраво ще се засилва и укрепва тяхното национално чувство и тяхното родолюбие.

ЖЕЛЕЗНИЦИ И ПРИСТАНИЩА
Железничарска каса
Българско Официално Пътническо Бюро
№ III / 01/ 250

С настоящето удостоверяваме, че цената на билетите за двата специални влака, с които се превозиха на 25. III/ т. г. 1748 възрастни и 187 деца от 4 – 10 год. от еврейски произход от Скопие до Треблинка и на 28. III/ т. г. 1787 възрастни и 395 деца от 4 – 10 год. от еврейски произход, възлиза на 7 144 317 /седем милиона сто четиридесет и четири триста и седемнадесет лева.
Тези влакове бяха пуснати по искане на Комисарството по еврейските въпроси, което изплати стойността на тези два влака с чекове на стойност 4 327 395 лева от 23 март т. г. , чек на стойност 2 000 000 лева от 29 март т. г. и чек на стойност 516 992 лева от 18 октомврий т. г.
Настоящето се дава на  Комисарството по еврейските въпроси, за да им послужи като оправдателен документ.

Печат:  БАЛКАН
Българско Официално Пътническо Бюро
Печат: Комисар (подпис не се чете)

БКП: Гоненията над еврейството са гонения над българския народ

Христо Георгиев

25 Август 2016 г., в. “Дума”

XXV ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
- втора редовна сесия
Петък, 20 декември 1940 г.
Из стенограма от 31 заседание

Тодор Поляков (От трибуната): Г-да народни представители! Аз смятам, че заглавието, което е сложено на законопроекта, е твърде несполучливо, защото с този законопроект не може да се постигне целта, която сочите в заглавието му. Преди всичко аз отричам, че нашата нация е застрашена от еврейското малцинство в България и че, следователно, се налагат някои особени мерки тя да бъде защитена...
Днес в България живеят около 45 000 евреи. Може смело да се каже, че между българския народ и еврейското малцинство има пълно разбирателство по бит и култура. Раждани в България, те тук за пръв път са видели слънцето, чули са българска реч. Те обичат нашата земя, уважават законите и са привързани към народа и държавата. Начинът на живота им е същият като нашия: жилищата им, облеклото им, кухнята и отношенията им в нищо не се отличават от нашите. По-младите евреи, продукт на нашата среда, са напълно изравнени с българите. Те говорят и мислят на български, формират мирогледа и чувствата си по Ботева, Вазова, Пенчо Славейков, Яворова и др.; пеят български песни и разказват български приказки. Душите им се оединяват с нашите на улицата, на игрищата, в училището, в казармите, в работилниците и във фабриките, по балканите и полетата; те скърбят и се радват заедно с нас.
Един народен представител: Как не Ви е срам така да приказвате!
Иван Батембергски: Никога еврейският народ не може да се сравнява с българския народ. Какво е това, което се приказва.
Тодор Поляков: ...Трябва да отречем изцяло възходящия ръст на културата, за да законодателствуваме по този начин, за да се върнем към позорните Средни векове, когато на евреите туряха жълти петна по дрехите и когато ги притискаха и ограбваха за благото на феодали и властници...
Този въпрос смущава мнозина и ги кара да си задават въпроса: дали този закон не ни е наложен от чужди хора и от чужди интереси? За честта на България аз не вярвам това да е така. Но едно е безспорно: че този закон се явява като резултат на чуждата пропаганда... Вие, г-да народни представители, чухте как е в Германия. Чуйте сега как е в Русия. Там не делят хората на висши и нисши и не подпълват тая категория по дължината на черепа и цвета на очите...
Лазар Попов: Тогава иди в Русия да ги защищаваш!
Иван Батембергски: Ти си платен агент!
Тодор Поляков: Завършвам - недейте слага петно на българския народ с този законопроект, защото утре ще се срамувате от него. Аз предлагам да се измени заглавието така, както казах, защото в същност този законопроект не е законопроект за защита на нацията, а е законопроект за опозоряване на нацията.

БЕСНИЯТ ПОХОД СРЕЩУ ЕВРЕИТЕ
В. "Работническо дело" бр. 7, юли 1943 г.

Изселването на еврейското население от София е вече към привършване. Над 50 хиляди софийски граждани - евреи, родени и отраснали в София, бяха заставени насила да напуснат домовете си, имота си, работата си и да заминат по разните краища на страната, а след това, на малки групички, разединени и обезсилени да бъдат изгонени вън от пределите на България и отправени към страшната еврейска гробница - Полша, или някъде другаде на убийствена фашистка каторга.
През изтеклия месец софиянци бяха свидетели на жестокости, на каквито само фашистките варвари са способни. Непрекъснато полицаи и бранници обхождаха еврейските квартали и разнасяха злокобните съобщения за изселване. Мирните жители евреи, в огромното си болшинство трудещи се, трябваше в срок от 3 дни да напуснат София, без даже да им се даде време и възможност да продадат имуществото и покъщнината си и без позволение да вземат със себе си поне най-необходимите неща, нужни за преживяване.
София настръхна от незапомнен ужас. Покъртителните сцени, преживени през тези дни, не ще се забравят дълги години. Знаейки добре какво означават тези изселвания, хората предпочитаха да умрат по домовете си, преди да бъдат поведени като стадо овце на кланицата. Така един баща застреля жена си, двете си деца, най-после себе си, а една майка хвърли от прозореца детето си и го уби, след което се отрови. Такива факти не бяха единични. Сърцераздирателни писъци се носеха от всяка еврейска къща...
На 24 май повече от 10 хиляди евреи в София излязоха масово на улицата, за да защитят своето право на живот. Жените със своите деца в ръце застанаха начело на многохилядната демонстрация. Те отиваха да искат да бъдат оставени да живеят, да работят и да умират в родината си. Но срещу тази дълбоко справедлива проява, продаденото на Хитлера правителство изпрати полицията. Разярени полицейски орди се втурнаха от всички страни срещу еврейската маса. Тези бесни кучета мачкаха жестоко и безразборно невръстни деца, беловласи старци и бременни жени. Те превърнаха еврейския квартал в истинско бойно поле. Стотици полицаи с картечници и автоматически пушки заеха улиците. Като глутница вълци те нахлуха в домовете, биеха жените и децата, арестуваха мъжете...
Вярното Хитлерово правителство у нас реши да изпревари своите колеги от други приятелски на Хитлер страни. Това, което у нас направиха по отношение на евреите, не е направено още нито в Италия, нито в Унгария. Унгарският министър-председател и в последната си реч заяви, че техните мерки против еврейството се считат и ще се считат със законите на хуманността...
...Тези факти станаха възможни тогава, когато на българския народ бяха отнети и последните остатъци от права и свободи, когато последният бе превърнат в гладен, безправен роб. Затова и борбата в защита на еврейството е борба за свобода на българския народ. Тази борба трябва да се усили и разгори. Германо-фашистките поробители и техните български слуги могат да бъдат изгонени само чрез смела и упорита борба на целия български народ.
Български граждани и общественици!
Мълчаливото недоволство и тихият протест не са достатъчни... Организирането на една мощна кампания в защита на еврейството, която да заангажира всички демократични и патриотични сили в страната и да провали престъпните намерения на царя, правителството и останалите Хитлерови агенти у нас, групирани около познатите касапи на народа - Цанков, Жеков, е отечествен дълг на всеки българин.

Закон за защита на нацията

Утвърден с указ № 3 от 21.01.1941 год., обн., ДВ, бр. 16 от 23.01.1941 г., отм., бр. 50 от 2.03.1945 г.

https://bg.wikisource.org

[...]

Дялъ II.

ЗА ЛИЦАТА ОТ ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОД

Глава I.

ЗА ПРОИЗХОДА

Чл. 15. От еврейски произход са лицата, на които поне един от родителите е евреин.

Не се смятат от еврейски произход ония лица, които са родени или ще бъдат родени от заварени от този закон смесени бракове, между приели християнството лица от еврейски произход и лица от български произход и са приели или ще приемат християнството като първа своя религия.

Чл. 16. Всички лица от еврейски произход (съответно техните законни представители или настойници), без оглед на поданството им, са длъжни в месечен срок от влизането на закона в сила да обявят произхода си в общинското управление и в съответното полицейско управление, за да се отбележи в регистрите на общината, в личната карта и полицейската картотека за лицата от еврейски произход.

За неизпълнението на този член виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1.000 до 10.000 лв.

[...]

Чл. 19. ...На лица от еврейски произход се премахват окончанията -ов, -евъ, -ичъ и пр. в презимената и фамилните им имена. Същите остават такива, каквито са посочени в актовете за раждането или рождените свидетелства.

Чл. 20. Осиновяване и припознаване на лица от еврейски произход не се допуска от лица от български произход.

Глава II.

ОБЩИ ОГРАНИЧЕНИЯ

Чл. 21. Лицата от еврейски произход не могат:

а) да бъдат приемани за български поданици: жените от еврейски произход следват поданството на мъжете си;

б) да бъдат избиратели или избираеми, както в публичноправни избори,така и в избори на всякакви дружества и сдружавания с идеална цел, освен ако изборът се отнася до организации само на лица от еврейски произход. Всички лица от еврейски произход, заварени от този закон на изборни длъжности, които не могат да заемат съгласно тая разпоредба, са длъжни да напуснат тия длъжности в месечен срок от влизането на този закон в сила;

в) да заемат държавни, общински или други служби на публичната власт, както и служби в частноправни организации - освен в организации само на лица от еврейски произход - които имат някой публичноправни правилегии, или които се подпомагат материално от публичната власт. Те не могат да бъдат и агенти или представители на държавни, общински или автономни дирекции, институти и др. Всички лица от еврейски произход, които заемат такива служби, са длъжни да ги напуснат в месечен срок от влизането на закона в сила;

...

е) да встъпват в брак или в извънбрачно съжителство с лица отъ български произход; бракове между лица от еврейски произход и българи, сключени след влизане на закона в сила, се считат за несъществуващи;

[...]

Глава III.

ЗА МЕСТОЖИТЕЛСТВО НА ЛИЦА ОТ ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОД

Чл. 23. След влизането на този закон в сила никое лице от еврейски произход не може да се установи на ново местожителство без разрешение на Дирекцията на полицията. За неизпълнението на тази разпоредба виновните се наказват с глоба от 3.000 до 25.000 лв. от Министъра на вътрешните работи и народното здраве и се възстановяват на старото си местожителство.

...Министерският съвет може по доклад на Министъра на вътрешните работи и народното здраве да определя селата и градовете или части от тях, в които не могат да живеят лица от еврейски произход, както и да определя на живущите в такива селища нови местожителства.

[...]

Глава V.

ЗА ПРОФЕСИОНАЛНАТА И СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ НА ЛИЦАТА ОТ ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОД

...Чл. 26. Министерскиятъ съвет може, по доклад на Министра на търговията, промишлеността и труда, да ограничава, цялостно или частично, личното или капиталово участие на лица от еврейски произход в някои клонове на търговията, индустрията, занаятите, или друг вид стопанска дейност, а по доклад на Министра на финансите и на Министра на търговията, промишлеността и труда - да взема мерки за установяване и надзираване имотното състояние на лицата от еврейски произход.

Постановленията на Министерския съвет, взети въз основа на този член, не подлежат на никакво обжалване.

[...]

Чл. 27.

е) да бъдат собственици и управители на аптеки, дрогерии и санитарни магазини. Съществуващите такива трябва да ликвидират предприятието си в срок от една година от влизане закона в сила. Главната дирекция на народното здраве обявява ликвидираните аптеки за свободни, съгласно чл. 269 от закона за народното здраве.

...Лице от еврейски произход, което не изпълнява разпоредбата на този член, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 4.000 до 50.000 лева, като капиталът, с който е участвувал, се изземва в полза на касата за обществено подпомагане, със заповед на Министра на вътрешните работи и народното здраве.

[...]

За приложението на този закон се издава специален правилник.

НАРЕДБА № 2

Глава I

За еврейските жилища

&1. От 15 септемврий 1942 година върху входните врати на жилищат на лица от еврейски произход трябва да се постави надпис “еврейско жилище”...

* Черно на бяло