/Поглед.инфо/ Кой ли не е правил опити да се изтрие и най-малкото петно от смокингите на българските държавни мъже,стане ли дума за изтреблението на българските евреи от фашистките първенци - и вчера, и днес. Първият “не подлежащ” на оспорване аргумент е, че в България фашизъм не е имало - както казва народът: и за лек не е имало. Второто - те са спасени не от друг, а от правителството и парламента... “апологетите” не дават на любопитните, колкото и да са малко, да вникнат по-надълбочко в “дребния” факт, че оторизираните служби у нас за изпращане на евреите в източните немски провинции, демек в Полша, след като те стъпят в тях, трябва да спрат изобщо да се интересуват. А там, видно от документите, изнесени от Анжел Вагенщайн на пресконференция, откъси от която ви предлагаме сега, се изпращат не само страшни евреи с разчорлени във всички посоки коси и бради, а и дечица, или както е записано в документа по-долу, “без разлика на пол и възраст”. И така в пещите на Майданек са хвърляни и пеленачета, дори родени във “влаковете на смъртта” през март 1943 г.
Особено нескопосна е фалшификацията с подписалите се против изпращането на българските евреи в Полша. Всички пишат за подвига на 43-мата депутати, които се подписват и... спират дотук. Никой не споменава дори, че те след това се отмятат от подписите си, с изключение самона трима, които предпочитат да не се орезиляват. И техните имена рядко се споменават - д-р Николай П. Николаев, д-р Никола Василев и д-р Филип Махмудиев. Трагична и необяснима до днес е съдбата на д-р Никола Василев, който е отявлен русофил. През 1939 и 1940 г. посещава Съветския съюз в състава на икономически делегации. Но Народният съд осъжда и него на смърт. Има няколко конспиративни теории за съдбата му, но загадката все още не е разрешена.
В дискусията освен Велко Вълканов и Анжел Вагенщайн вземат участие и други добре познати имена на учени и политици. Те са Самуел Франсез, проф. Въло Иванов, Йосиф Илел, Леон Калаора, Нисим Аладжем, академик Азаря Поликаров и Емил Иванов. Всички изказвания са впечатляващи, но словото на Анжел Вагенщайн е удивително, не само защото заради желязната му аргументация, но и защото в него Джеки е вложил целия си гений, който блика от сърцето му.
Из пресконференцията на тема “Истината за спасяването на българските евреи”, колектив, 13 ноември 1998 г. 11 часа, “София прес”
Проф. д-р Велко Вълканов - председател на ЦС на БАС:
Уважаеми дами и господа,
Благодаря ви, че се отзовахте на нашата покана да участвате в свиканата от Българския антифашистки съюз пресконференция на тема “Истината за спасяването на българските евреи”[…]
На 6 ноември т.г. в Народното събрание тържествено бе честван “приносът на Димитър Пешев и народните представители от ХХV Народно събрание за спасяването на българските евреи” от депортация в нацистките лагери на смъртта. Това благородно само по себе си начинание бе осквернено от недостойни инсинуации и откровени лъжи. Особена активност в това отношение прояви председателят на Народното събрание г-н Йордан Соколов. В своето слово той между другото заяви:
“Но книгата на Габриеле Нисим, честванията, които се състояха в Италия, днешното честване и предстоящото честване пред Европейския парламент в Страсбург, имат и едно друго значеие. С тях се слага края на мита, че българските евреи, били спасени от Тодор Живков и от българските комунисти. Нито един от комунистите депутати в Двадесет и петото Народно събрание не подписа писмото на Димитър Пешев.”
Йордан Соколов не за първи път е показвал невежество, не за първи път е изричал лъжа. И този път той прояви невежество, и този път изрече лъжа. Защото тъкмо историческата истина е точно обратната.
Писмото на зам.-председателят наХХV Народно събрание Димитър Пешев и на още 42 народни представители от същото Народно събрание, с което се изразява несъгласие с проектираното от правителството депортиране на българските евреи е от 12 март 1943 г. Към този момент деветимата народни преддставители-комунисти и един земеделец, вече не са в Народното събрание. Техният избор е касиран.
На 10 юли 1941 г., т.е. само двадесетина дни след като Германия напада Съветския съюз, Народното събрание разглежда внесено от Комисията по проверка на изборите “Предложение за касиране на изборите във Варненска градска 1, Варненска градска 11, Преславска, Пловдивска градска 11, Пловдивска градска 111, Софийска градска 1V, Софийска градска V, Софийска градска V11 и Бургаска градска избирателни колегии”
От доклада на комисията, прочетен от народния представител Цвятко Петков, разбираме кои са и народните представители, чиито избори се касират. Това са депутатите комунисти:
Аврам Гачев, Атанас Д. Къдрев, Тодор Панайотов Поляков, Коста Божилов Светлов, Димитър Иванов Захариев, Любен Дюгмеджиев, Петър Иванов Митев, Белю Алексиев Белев и депутатът земеделец Никола Джанков
Касирането на избора на деветимата депутати се мотивира с това, че те са избрани “чрез провеждане на комунистическа агитация и с подкрепата на нелегално съществуващата комунистическа, респективно работническа партия” и т.н.[…]
Следователно и да са искали, народните представители не са могли да се подпишат под писмото на Д. Пешев.[…]
Анжел Вагенщайн:
Аз наистина изпитвам малка тъга и както казва поетът Валери Петров, тази малка тъга е голяма.Защото тук с малки изключения сме се събрали антифашисти, които трябва да обяснят на други антифашисти какво е фашизмът; евреи, които трябва да обяснят на други евреи какво се случи тогава.
Приветствам с любов и нежност няколкото млади момичета тук, все едно от кой вестник са, все едно каква е политическата насоченост на този вестник. Това са единствените, които още имат някакво любопитство и желание да узнаят истината. Защото е много печално това, че картите периодически така се разбъркват и така неусетно се вадят фалшиви аса от ръкавите, че българската общественост напълно се обърква и вече не знае какво всъщност се е случило.
Не е имало фашизъм, но евреите са спасени - от кого и как са спасени? Спасени са от фашистите, от фашизма с човешко лице, един добър фашизъм, който хем си е осъдил евреите на смърт, хем ги е спасил самичък. Едно народно събрание, което хем е гласувало антиеврейски закони, хем е легнало буквално на релсите. А комунистите са които помогнали да бъдат депортирани евреите. Засега само евреите не са обвинени в депортация на евреи, но и това ще стане, нали? Един шеф на легиона, който редовно идва в България от Америка, твърди, че легионът е бил най-добрият приятел на евреите. Бавно започват да вярват в това. Завчера, т.е. на другия ден, след като Соколов произнесе позорното си слово в Народното събрание, с което окончателно иска да разбърка картите, намесвайки много фалшиви аса, много повече от четири фалшиви аса в тази игра, в коментара на Радио София в Първа програма на Хоризонт с красив женски глас се каза: “В резултат на всичко това царят подписа указ за окончателното спиране на депортациите”.
Нито депортациите някога са били окончателно спирани, нито царят е подписвал някога такъв указ - той изобщо не е имал намерението да подпише такъв указ и подобен указ няма. Има го само в главата на някой от радио Хоризонт, което също се е замесило в тази потресающа, скандална, печална, ще кажа, манипулация, която отново вдига кръвното налягане на антифашистите.
Аз повече няма да говоря. Искам само да прочета за няколкото души, които тук представляват печата, някои документи. Повечето от тези документи са непознати в България. Те са събрани тук в една книга, издадена в тогавашната Западна Германия. Западна Германия се погрижи да направи това, което съвременна България се опитва да скрие.
Какво точно се е случило в България? В тази книга
има документи, които за съжаление в България са
недостъпни, защото това са тайните архиви на
германското Райсминистерство на външните работи, отдел “Б” и “Д” 3 и на СС - Главното командване.
Това са поверителни документи, които са излезли,
както се казва, от “сферата на забраната”, но ние ги
нямаме. Аз ще ви прочета някои пасажи.
Документи по случая Пешев.
Радиограма на Германското посолство в София до
Райхсминистерството на външните работи - Берлин:
“Днес министър-председателят на България ми
Каза, че приветства възможността за депортация на
евреите. Той би бил благодарен, ако за подготовката бъде изпратен един германски съветник, който да помогне при провеждането на съответното
мероприятие”.
Поверителна радиограма А 43/18:
Строго поверително.
“СС - хауптщурмбанфюрер Теодор Данекер е командирован по желание на българското правителство като съветник по окончателното решаване на еврейския въпрос в България, съгласувано с отдел “Д” 3. Той тръгва във вторник от Берлин, за да встъпи в длъжност.
Шайдлер”.
Трето: Строго поверително. От Теодор Данекер до
Главно управление по сигурността - Берлин, относно подготовката за депортацията на евреите в България:
“На 12 февруари 1943 г. Министерският съвет
възложи на комисаря Белев окончателното решаване на проблема. Белев ми съобщи, че началните гари са вече подготвени от първите дни на март. Той твърдо
смята че от края на март ще започне отправянето.
За да се достигне числото 20 000, към първите
транспорти ще бъдат причислени така наречените
“нежелани евреи” и други активни елементи. За да
предотвратят размирици, те ще бъдат първо
разселени, а после - включени в транспортите.”.
Четвърто: Договор във връзка с депортирането
първоначално на 20 000 евреи в източние германски територии между българския комисар по еврейските въпроси г-н Александър Белев от една страна и
пълномощния СС - хауптшурмбанфюрер Теодор
Данекер.
“Съгласно постигнатата договореност с
Министерския съвет, трябва да бъдат предоставени
за депортация на първо време 20 000 евреи без
разлика на възраст и пол. Германският Райх е готов
да приеме тези евреи в източните си територии.”
Следва списък на началните гари и броят на евреите, които ще бъдат концентрирани там.
Искам да обърна вашето внимание, млади девойки,
на началните гари: Скопие, Битоля, Пирот, Горна
Джумая, Дупница, Радомир - 6 града, от които три с
в новите територии и три в старите територии
на България.
По повод на скандалната заблуда, че там не била
действала българска администрация, че там е имало
германска окупация, че българите не са могли да
действат там: Ето шест града вътре в България - Скопие, Битоля, Пирот, Горна Джумая, Дупница,
Радомир. Общо 20 000 души в 20 влакови композиции, подписано на 22 февруари 1943 г.
Пето: Вербална нота на българското министерство на Външните работи: “Българското правителство е
особено удовлетворено от вашата помощ еврейския
въпрос в България да намери своето окончателно
решение и пр....”
Продължавам цитата: “Българското правителство ще бъде благодарно, ако германското правителство ни
предостави подробни планове от депортацията на
румънските евреи, за да бъдат взети в България
съответните мерки за решаване на посочения по-горе въпрос. Българското правителство е по принцип
готово да заплати разноските по депортацията на
евреите, но е на мнение, че исканата сума от 250
райхсмарки на човек е твърде висока.”
Българско Министерство на външните работи,
отдел”Шифър и архиви” + 1154.”
“Поверително до Външното министерство, отдел
“Д” 3, подписано от Бекерле, германски посланик.
София, 26 март 1943 г., 10 ч. 25 мин. Коментар:
По повод петицията на вицепрезидента на Народнот събрание Пешев, подписано от него и други 42-ма
депутати, става ясно, че тя не е по принцип срещу
депортацията, а за нейното отлагане, тъй като в
момента тези мерки могат да утежнят
международното положение на България.”
Продължавам с цитата:
“Сред подписалите петицията се намират цяла
поредица привърженици на днешна Германия, както например бившият министър-президент и сегашен
депутат Александър Цанков.
Последният е споделил пред доверено лице от
нашето посолство, че подписите на повечето нямат
нищо общо с едно принципно отричане на
небходимостта от депортация на евреите. Това е само
осъждане на подхода, по който българските власти
по най-брутален начин вредят на германската кауза.”
Мислете сами!
Из дневника на Бекерле, 2.03.1943 г.:
“Българският Министерски съвет даде разрешение да се предоставят транспортните средства, необходими за депортацията на евреите. Българският парламент, събранието, “собранието”, както той казва, разреши
депортацията на македонските и тракийските евреи.”
Решено е това да не се публикува в Държавен
вестник.
Сега аз искам да кажа само още няколко думи.
Че всички членове на това правителство, на този
парламент, включително Белев, всички преки
участници и в унищожаването на беломорските и
тракийските евреи и в депортацията, подготвена в
България, и в изселването на стотици хиляди евреи,
всички те са безусловно реабилитирани сега.
Имотите, конфискувани от Народния съд, са върнати
на техните наследници.
Питам аз наивно, ако можете да ми обясните: Как се
съчетава тоталната амнистия на онези, които
трябваше да унищожат евреите, с честването на
хората от Народното събрание, които тогава са
помогнали евреите да бъдат спасени? Как може да се
обясни фактът, че един от главните
военнопрестъпници тогава - Богдан Филов, днес е
не само реабилитиран, но е тържествено въстановенои неговото звание - член на Академията на науките.
Питам сегашните управляващи: къде са те, кои са те? Те с фашистите ли са срещу антифашистите? Тогава нека да продължат своята дейност в озлочетвяването на антифашизма с всякакъв вид клевети. Ако пък са
антифашистите, тогава да престанат да реабилитират фашизма.
Или това е бил може би, както казах, някакъв
фашизъм с човешко лице. Ако това е така, ако сме
имали един великолепен фашизъм с човешко лице,
който не само си е гласувал законите, но и сам си ги е анулирал, тогава антифашистите наистина са били престъпници, защото са се борили срещу един режим с човешко лице. Поради това трябва може би да се
предложи на парламента да се гласува много
закъснелия Закон за съдене на антифашистите - това
първо.
И второ - Народното събрание да приеме закон, за да
си довърши работата, започната от XXV Народно
събрание, защото виждате колко много евреи тук са
оцелели по един или друг начин! Но не може едно
правителство да си играе и така, и така. От една
страна да симулира пред Европа уважение към
евреите, към антифашизма, от друга страна да
провежда политика на реабилитация на фашизма и на
фашистите.
И завършвам. Завършвам с една информация за тези,
които не знаят. Единствените двама
нереабилитирани в цялата тази история,
единствените двама сега нереабилитирани, това са
Теодор Данекер, който бе осъден на смърт и
разстрелян във Франция за същите дела, за които в
България реабилитират. Вторият е Бекерле, съден във
Франкфурт на Майн, получил инфаркт и умрял по
време на процеса, който е воден срещу него за
същите дела, за които в България хората днес са
реабилитирани.
Благодаря ви за вниманието.
* Черно на бяло
