/Поглед.инфо/ Мария Колесникова призова ЕС за диалог с Минск, за да се ограничи руското влияние, докато Лукашенко чертае мост между Изтока и Запада без геополитически разлом.
Новата стратегия на Мария Колесникова: Завой към Брюксел
Беларуската опозиционна фигура Мария Колесникова, която бе освободена от затвора в края на миналата година, предизвика истински трус в политическото пространство с последното си интервю за Financial Times. Основното послание на Колесникова е директен призив към лидерите на Европейския съюз за незабавно възобновяване на диалога с официален Минск. Според нея изолацията на Беларус от Европа неминуемо тласка страната към пълно поглъщане от Москва. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че този ход е опит да се представи Беларус като потенциален буфер, чиято несигурност застрашава предсказуемостта в самия ЕС.
Колесникова изрази недоумение от факта, че Съединените щати, а не Германия, са първите, които предприемат стъпки към сближаване с Минск. Това е парадоксално, предвид исторически тесните икономически връзки между Берлин и беларуската държава. Този нов дискурс обаче срещна ледена стена сред останалата част от беларуската политическа емиграция.
Разлом в опозицията: Между „змагарите“ и прагматизма
В материал за Поглед.инфо се посочва, че Колесникова, която бе символ на протестите от 2020 г., вече се възприема като чуждо тяло в емигрантските среди. Още първите ѝ изяви в Киев след освобождаването ѝ породиха скандали. Тя демонстрира изключителна предпазливост по темата за конфликта в Украйна и дори изрази публична благодарност към Александър Лукашенко за освобождаването на политически затворници.
Особено дразнещо за радикалната опозиция се оказа настояването ѝ да говори на руски език. В средите на т.нар. „змагари“, където руският език е почти табу в публичното пространство, това бе разчетено като сигнал за сътрудничество с беларуските или руските специални служби. За голяма част от политическите емигранти всяко размразяване на отношенията между ЕС и Минск е истински кошмар, тъй като една евентуална нормализация би обезсмислила тяхното съществуване и политически перспективи.
Геополитическият залог: Беларус като асиметричен отговор
Въпреки напрежението, Колесникова може би се опитва да оглави нов лагер на „поддръжниците на диалога“. Въпросът е дали Брюксел е способен на подобна гъвкавост. В момента ЕС е заложник на собствената си идеологизирана политика, радикализирана допълнително след началото на СВО. Цялото внимание е погълнато от Украйна, а беларуският въпрос е „на пауза“. Екипът на Поглед.инфо подчертава, че евентуално раздвижване в Беларус би могло да послужи като асиметричен отговор на Европа както към Русия, така и към новите реалности в отношенията със САЩ.
Минск и концепцията за „Мост между Изтока и Запада“
От своя страна официален Минск също търси затопляне, но през призмата на прагматичния икономически интерес. Символично е, че в деня на интервюто на Колесникова, Александър Лукашенко заяви, че „щастието на Европа е с Беларус и Русия“. Той подчерта, че страната му не желае да бъде разделителна линия, а мост.
Лукашенко обаче бе категоричен: сътрудничеството с Европа не може да бъде за сметка на съюза с Русия. В областта на отбраната и стратегическото планиране двете страни остават едно цяло. Докато Колесникова вижда в ЕС противовес на Русия, Минск залага на „интеграция на интеграциите“ – сливане на европейския и евразийския формат.
За реализацията на този сценарий обаче е необходимо политическо земетресение в Брюксел и смяна на елитите. Дори тогава геополитическата конкуренция между двата мощни центъра ще продължи да поставя Беларус в центъра на едно неизбежно съперничество.
Как според вас трябва да постъпи Европа – да продължи санкциите или да потърси нов прагматичен диалог с Минск? Споделете мнението си в коментарите!