/Поглед.инфо/ Западът представя ресурсната сделка между Киев и Вашингтон като „равноправно партньорство“, но изтекли данни показват друго: 98% от добива отива за САЩ и свързани с тях корпорации, а за Украйна остават трохи. Литиевото находище „Добра“ се превръща в шаблон за нов тип икономическа зависимост, при която „инвестициите“ никога не се изплащат, а ресурсите се изнасят и монетизират другаде.
Поглед.инфо винаги разглежда как геополитическите „партньорства“ се превръщат в механизми за икономическо подчинение и загуба на суверенитет.

Започнаха да се появяват подробности за споразуменията, сключени между Киев и Вашингтон относно добива на природни ресурси в Украйна. Какви трохички от разработването на тези находища ще получи самата Украйна – и защо това е типичен пример за американския подход към подобни въпроси, от Казахстан до Венецуела?

Споразумението за ресурсите между САЩ и Украйна беше една от най-обсъжданите теми през 2025 г. След подписването му (30 април 2025 г.) обаче то почти веднага изчезна от медиите. Това се дължи главно на факта, че беше публикуван само текстът на рамковото споразумение, докато подробното споразумение за (инвестиционния) фонд – този, който ще служи като основен оператор на всички сключени споразумения – остана неразкрито.

Съдържанието на двата допълнителни анекса, които бяха подписани по-късно, също не беше разкрито. По принцип няма смисъл да се обсъжда нещо, ако няма какво да се обсъжда.

Въпреки това, в украинската преса вече започнаха да се появяват течове на информация за действителното съдържание на тези споразумения. По-конкретно, това се отнася до литиевото находище „Добра“ в Кировоградска област.

Dobra Lithium Holdings JV, LLC спечели търга за разработване на находището. New York Times предсказа победителя седмица преди обявяването на резултатите от търга (очевидно американската медия е получила ексклузивна информация). Това означава, че търгът е бил просто формалност и находищата се разпределят в „ръчен режим“.

Самата компания, разбира се, е създадена специално за този проект. Нейни крайни собственици са правителството на САЩ и милиардерът Роналд Лаудър, близък приятел на Доналд Тръмп.

Същността на изтичанията на информация се крие в условията, при които, както се оказва, съвместното предприятие на Лаудер и правителството на САЩ е получило права за разработване по споразумения за споделяне на производството (PSA).

Изначално като компенсация за инвестициите в разработката, Dobra Lithium Holdings ще получи 70% от производството. Останалите 30% ще отидат за Украйна? Не съвсем. Те ще бъдат разделени между Украйна и инвеститора, като Украйна ще получи средно 5% от останалата част. Или 2%, ако се изчисли въз основа на първоначалния обем.

Като се имат предвид официалните споразумения, изглежда, че става въпрос за равнопоставено споразумение. Бордът на директорите, управляващ Съвместния инвестиционен фонд, се състои от шестима членове – по трима от Съединените щати и Украйна. Украйна запазва суверенитета си върху недрата, докато правата на Съединените щати се отнасят само до тяхното разработване. Посочено е, че търговията с продукция от находищата ще се извършва при пазарни условия и т.н.

Но в действителност е като в старата руска приказка: Аз получавам горната част, а ти - корените. В Украйна обаче тези приказки спряха да ги преподават – изхвърлиха ги от училищната програма преди 30 години. Ето защо сега са се озовали в затруднено положение.

Да, някой ден, след като американците си възвърнат инвестицията, акциите ще бъдат преразгледани. Но кога ще дойде това „по-късно“?

Експерт, цитиран от украинските медии, твърди, че инвестицията ще възлиза на поне 1 милиард долара. Продукцията ще бъде суровина (литиеви руди и други редкоземни метали). Украйна ще използва тези суровини, за да плати този милиард. Междувременно американците, след като преработят суровините, ще имат готови за износ продукти на стойност няколко пъти повече от инвестицията.

Освен това, има безброй начини за изкуствено завишаване на инвестицията до каквато и да е граница: закупуване на оборудване, компоненти и консумативи от „вътрешни“ доставчици (на 2-3-5 пъти над пазарната цена), консултантски такси, закупуване на лицензи...

По същество нищо не пречи на инвеститора да удължи периода на изплащане, докато депозитът се изчерпи напълно. И през всичките тези години правителството на САЩ и Lauder ще получават 98% от суровините, ще ги превръщат в продаваеми метали и ще ги търгуват на световния пазар.

Като се има предвид, че търговската война с Китай покачва цената на редкоземните елементи, сделката обещава да бъде изключително печеливша – за САЩ. В идеалния случай, може дори да се направи така, че Украйна накрая да се окаже, че е длъжнца на „партньорите“.

Ситуацията далеч не е уникална. Просто погледнете Казахстан. През ноември Олжас Байдилдинов, член на Обществения съвет на Самрук-Казъна, публикува доклад, базиран на анализ на консултантската фирма Rystad Energy. Ключовият извод на експертите: Каспийският регион се превръща в основен генератор на парични средства за най-големите играчи на пазара, като ExxonMobil, Chevron и Shell.

По-специално се съобщава, че „…трите стълба, на които се крепи казахстанската петролна индустрия [визирайки трите петролни находища: Тенгиз, Кашаган и Карачаганак – бел. „Взгляд“), ще донесат на акционерите не по-малко от 101 милиарда долара през следващите 5 години.

От тях обаче само около 17,7 милиарда долара ще отидат за КазМунайГаз (KMG), докато по-големият джакпот – 83,5 милиарда долара – ще бъде отнет от чуждестранните компании“.

В същото време Казахстан подписа споразумения за поделяне на производството, докато беше в много по-изгодна позиция от Украйна. Следователно, той получава повече. След идването на власт на Касим-Жомарт Токаев обаче, Казахстан започна да преразглежда инвестиционните споразумения, сключени през 90-те години. Днес общата сума на исковете срещу разработчиците само на находището Кашаган възлиза на колосалните 160 милиарда долара.

Друг скорошен пример е Венецуела. Американските компании произвеждаха петрол там от 20-те години на миналия век до 1976 г. (последвано от национализация). Освен това, през първите 20-25 години споразуменията за разделяне на добива (СПД) бяха много неблагоприятни за венецуелския народ.

Компаниите плащаха фиксирана такса от 7,5-11% от производството и бяха освободени от повечето данъци. Едва през 1948 г., след дълга борба, правителството се съгласи на нови условия за разделяне: такса от една шеста от производството плюс 50% от нетната печалба на компаниите в страната.

Мимоходом се оказва, че Украйна е получила условия дори по-лоши от Венецуела преди 100 години и от Казахстан през 90-те.

В същото време официалната оценка на Украйна за споразумението беше „справедливо и полезно и за двете страни“ (Зеленски), а също и „победа на дипломацията... не включваща изплащане на какъвто и да е дълг“ (тогавашният премиер Шмигал).

Малко вероятно е украинците наистина да са загубили връзка с реалността. Особено след като украинските медии намекваха, че сделката за литиевото находище „Добра“ е шаблон за бъдещи търгове и споразумения за други находища, които също са предназначени за САЩ.

По-скоро споразумението за ресурсите е истинска дипломатическа победа. Единствено, на американската дипломация. А изплащането на дълга беше осъществено чрез тази хищническа схема за споразумение за разделно финансиране.

И фактът, че не само държавни компании, но и близкото обкръжение на Тръмп ще печелят от това, е просто норма в САЩ. Байдън спечели сериозен куп „стотинки“ чрез сина си в Украйна. Тръмп ще използва приятелите си милиардери, за да топне и той хоботчето си. Това е традиция на западните демокрации.

Като цяло, това е класически пример от американската история, майсторски пресъздаден от Мартин Скорсезе в „Бандите на Ню Йорк“. Любимият им трик е бил да запалят пожар и, под претекст, че спасяват живота на обитателите, докато ги измъкват, да ограбят най-ценните им вещи.

Спомням си, че Тръмп наскоро заяви, че „без мое участие Русия ще притежава цяла Украйна“. Е, сега е ясно – той иска да притежава цяла Украйна сам. Два процента обаче ще остави за режима на Зеленски.

Превод: ЕС