/Поглед.инфо/ След като американски военни насилствено отвлякоха в Ню Йорк от президентския дворец „Мирафлорес“ в Каракас (събота, 3 януари 2026 г.) венецуелския президент Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес и в нарушение на всякакви закони по международното право и Хартата на ООН бяха изправени в понеделник, 5 януари, пред американски федерален съд с неиздържани обвинения за наркотрафик и наркотероризъм, светът се побърка.
По българските медии дефилират ентусиазирани коментатори „международници“, които познават от картата Венецуела, но разпалено застъпват тезата, че след като САЩ е нападнал Карибската страна, България също осъжда „диктатора“ и съпругата му.
Да, ама не! Ако се чуват гласове в Западното полукълбо - „Америка фърст“, също толкова силно се чуват и гласовете на Латинска Америка - „Венецуела – чевере!“
България изграждаше двустранни дипломатически отношения с Венецуела, за да бъде уважавана в Южноамериканския регион наред с останалите страни-членки на Европейския съюз.
Силия Флорес (1956) е именит венецуелски политик и юрист от първата редица-политици през последните тридесет години. Като адвокат тя защитава Уго Чавес преди той да стане президент и си спечелва известност по-късно в най-трудните първи години на държавното управление на Венецуела с девиза „от закона, към закона“. Тя е народен представител през всичките тези години, като 2006-2011 е председател на Националната Асамблея (Парламента) на Венецуела. 2012-2013 е главен прокурор на Венецуела и 2013-2026 - Първа дама на Венецуела като съпруга на презиента Николас Мадуро.
Предлагам кратък откъс от книгата ми „Магията Латинска Америка“, 2012г., с който искам да покажа, че Силия Флорес е допринесла и за развитието на двустранните ни отношения.
Учредяване на Парламентарна група за приятелство Венецуела - България
През октомври 2006г. бях поканена заедно с група европейски посланици на среща в Националната Асамблея на Венецуела с председателя на Комисията за външна политика, Саул Ортега, за обсъждане на нов Проектозакон за международно сътрудничество на Венецуела. Това бе и моето първо влизане в импозантната сграда – Федерален законодателен дворец, известен още като „Капитолио Федерал“, където се коват законите, които ако не се стоплят от хората, остават студени на хартия...
Парламентът е с голяма архитектурна, институционална и политическа стойност. В неговата история той е бил средище на трите власти – изпълнителна, законодателна и съдебна.
Днешната Национална Асамблея на Венецуела е орган от еднокамерен тип, тъй като депутатите са представители единствено от управляващите партии. /Опозицията отказва да участва в парламентарните избори и затова през този мандат отсъстват нейни представители в парламента/. Съставът е от 167 депутати, които спазват новата конституция, приета 1999г. Председател на Асамблеята е г-жа Силия Флорес, адвокат по професия. Настоящата Асамблея действа от 5 януари 2006г. до 5 януари 2011г.
На срещата председателят на Комисията за външна политика и сигурност ни уведоми за проекта по международното сътрудничество на Венецуела. Присъстваха и някои журналисти, които направиха изказвания и някои допълнения. Но от нас дипломатите изказвания нямаше, тъй като проектът е венецуелски и не може да има вмешателство от страна на дипломати. Само благодарихме, че сме уведомени своевременно. Тогава бе съобщено, че се предвижда да бъдат създадени групи за приятелство между Венецуела и някои европейски страни, в това число и с България.
Два месеца по-късно, на 14 декември 2006г. бе учредена Парламентарната група за приятелство Венецуела-България. Учредителният документ бе подписан по време на официален акт, на който присъствах в най-знаковия „Гербов салон“ на Националната Асамблея. За България, поставих подписа си, в качеството ми на пълномощен министър и временно управляващ. На церемонията присъстваха журналисти, политици и депутати. Събитието бе излъчено по държавните телевизионни канали и отразено в местния печат.
Състав на групата: председател – Асдрубал Салазар, депутат от “Движение Пета Република” и четирима депутати - членове от същата парламентарна група. Председателят сподели, че е бил член на Групата за приятелство в предишния парламент и е посетил България в парламентарна делегация преди няколко години. Почетен член на групата е Саул Ортега, председател на Постоянната комисия за външна политика на НА.
Председателят на Групата, Асдрубал Салазар, представи членовете на Групата и произнесе кратко слово. В него той изрази своето желание да работи за развитие на приятелството между двата парламента и подчерта, че преизбирането на президента Уго Чавес на 3 декември 2006г. е доказателство за желанието на венецуелския народ да живее в демокрация, мир и справедливост. В тази връзка не пропусна да отбележи значението на участието на двамата български депутати Александър Паунов и Минчо Христов като наблюдатели на президентските избори и тяхната визита в Националната асамблея.
Благодарих от името на България на Председателя на Венецуелската Национална Асамблея, на председателката Силия Флорес, и на венецуелските депутати за учредяване на Парламентарната група за приятелство. По повод преизбирането на президента Уго Чавес Фриас казах, че венецуелският народ е проявил мъдрост и образцова гражданска позиция. Отбелязах, че България е в навечерието на влизането й в Европейския съюз на 1 януари 2007г. Изтъкнах значението за България и перспективите, които се откриват за сътрудничество в международен план, в това число между България и Венецуела. Специален акцент поставих върху “парламентаризма на улицата”, а именно, че депутатите по света следва да работят върху законите не само в залите, защото така се създават “студени” закони, които остават на хартия, а да “работят на улицата”, да общуват с хората, за да бъдат законите „топли“ и в служба на народа. Този мой призив бе посрещнат в залата с ръкопляскания.
След подписване на учредителните документи новосъздадената Парламентарна група за приятелство Венецуела - България и аз бяхме поканени в Пленарната зала и поздравени от председателката на НА, Силия Флорес . Флорес поименно се обърна към мен като български дипломатически ръководител, и помоли да предам поздравите на Венецуела и на Националната Асамблея към България и към Народното събрание.
В знак на уважение към България, цялата зала стана на крака, аплодирайки ни.
