/Поглед.инфо/ “Не-четиво“ за либерали и атлантици
„
Крал без да упражнява власт е абсурдно.“
Джеймс Монр - 1817-1925
“Предпочитам траен мир в света, отколкото да бъда президент. Желая мир, работя за мир и се моля за мир непрестанно.“
Хари С. Труман - 1945-1953
Доктрината Монро и Доктрината Труман -
историческа перспектива
Доктрината Монро (1823)
Доктрината Монро (1823) на името на президент Джеймс Монро е стратегията на САЩ обявявайки Западното полукълбо (Северна, Средна и Южна Америка) за забранена зона за колонизация и намеса от други срани. Според тази доктрина Западното полукълбо е ексклузивна сфера на влияние на САЩ, предупреждавайки, че всяка европейска намеса ще бъде възприета като враждебна зa САЩ.
Доктрината Труман (1947 г.)
Доктрината Труман (1947 г.) е доминиращата външна политика на САЩ по време на Студената война, гарантираща американска политическа, икономическа, в това число и военна подкрепа на държави, застрашени от съветския комунизъм. Тази доктрина бележи прехода от изолационизъм към глобална интервенция и началото на PaxAmericana.
Военни операции на САЩ през 20 Век, 1900-2000 без участието им в Първата и Втората световни войни:
1900 г. Китай, десант на американски военноморски сили.
1901 г. Колумбия, Панама, десант на американски военноморски сили.
1903 г. Колумбия, Панама, с подкрепата на американски военни сили група от Северна Панама обявява независимостта на страната.
1903 г. Хондурас, десант на американските военноморски сили в Пуерто Кортес.
1903 г. Доминиканска република, десант на американските военноморски сили в Санто Доминго.
1904–1905 г. Корея, десант на американските военноморски сили в Сеул, където остават за години.
1906–1907 г. Куба, десант на американските военноморски сили. САЩ построяват огромна морска база в Гуантанамо Бей.
1907 г. Никарагуа, войските заемат главните центрове.
1907 г. Хондурас, десант на американските военноморски сили в градовете Трухильо, Сейба, Пуерто Кортес, Сан Педро, Лагуна и Колумбия.
1908 г. Панама, десант на американските военноморски сили и продължителни военни операции.
1910 г. Никарагуа, десант на американските военноморски сили в Блуфилдс и Коринто.
1911 г. Хондурас, интервенция на американските военноморски сили.
1911–1941 г. Китай, САЩ осигуряват военното си присъствие в страната с помощта на 5-хилядна войска и флота от 44 кораба, патрулиращи китайските брегове и реки.
1912 г. Куба, САЩ изпращат войски в Хавана.
1912 г. Панама, интервенция на въоръжените сили.
1912 г. Хондурас, десант на американските военноморски сили.
1913 г. Мексико, военноморски десант в Сиарис Естеро.
1912–1933. Никарагуа, интервенция на американските военноморски сили. Следва 20-годишна окупация на страната.
1913 г. Мексико, десант на военноморски сили в Сиарис Естеро.
1914 г. Доминиканска република, американските военноморски сили водят боеве в Сан Доминго.
1914 г. Мексико, американските войски окупират най-важния пристанищен град на Мексико Веракрус от април до ноември.
1915–1916 г. Мексико, под ръководството на генерал Джон Дж. Пършинг американски експедиционни сили преминават тексаската граница и навлизат няколкостотин километра в мексиканска територия. По-късно са подсилени от над 11 000 офицери и войници.
1914–1934 г. Хаити, десант на американските военноморски сили, въздушни бомбардировки, които довеждат до 19-годишна военна окупация.
1916–1924 г. Доминиканска република, военен десант и осемгодишна окупация на страната.
1917–1933 г. Куба, десант на американските военноморски сили. Начало на 15-годишна окупация.
1918–1920 г. Панама, военна интервенция, военните остават в страната 2 години.
1918–1922 г. Русия, американските военноморски сили и сухопътни войски се бият в различни райони на страната в продължение на пет години.
1919 г. Югославия, военноморски десант в Далмация.
1919 г. Хондурас, военноморски десант.
1920 г. Гватемала, военна интервенция.
1922 г. Турция, военноморските сили участват в боеве в Смирна.
1922–1927 г. Китай, военноморските сили и сухопътни войски се установяват за пет години в страната.
1924–1925 г. Хондурас, за две години два морски десанта.
1927–1934 г. Китай, военноморски сили и флот се установяват в страната.
1932 г. Ел Салвадор, интервенция на военноморски сили.
1933 г. Военноморските сили се установяват в Куба.
1934 г. Китай, военноморски десант във Фу Джоу.
1946 г. Иран, войски се установяват в северната провинция.
1946–1949 г. Китай, силно американско военно присъствие около 100 000 души войска се бие, обучава и съветва местните военни.
1947–1949 г. Гърция, тригодишна борба с революционните сили на страната.
1948 г. Италия, мощно участие на ЦРУ в националните избори.
1948–1954 г. Филипините, операции на специалните войски – комaндосите, "тайна" война на ЦРУ.
1950–1953 г. Корея, многобройни военни сили водят война на Корейския полуостров.
1953 г. Иран, ЦРУ събаря правителството на премиер-министъра Мохамед Мосадег.
1954 г. Виетнам, финансова и материална помощ в подкрепа на френските колониални военни операции, водещи, в края на краищата, до директна намеса на военните сили на САЩ.
1954 г. Гватемала, ЦРУ сваля правителството на президента Якоб Арбенс Гузман.
1958 г. Ливан, десант на общо 14 000 военноморски сили и армия.
1959 г. Хаити, военноморски десант.
1960 г. Конго, ЦРУ сваля режима на премиер-министъра Лумумба и го екзекутира.
1960–1964 г. Виетнам, постепенно навлизане на военни съветници и специални сили.
1961 г. Куба, ЦРУ подкрепя инвазията в Залива на прасетата (Bay of Pigs).
1962 г. Куба, атомна заплаха и морска блокада.
1962 г. Лаос, военен преврат, подкрепен от ЦРУ.
1963 г. Еквадор, ЦРУ подкрeпя свалянето на президента Хосе Мария Валескес Ибара.
1964 г. Панама, сблъсъци между американски войски и местни граждани в зоната на канала.
1964 г. Бразилия, ЦРУ подкрепя военния преврат на правителството на Жоао Гилард и ген. Кастело Бранко завзема властта.
1965–1975 г. Виетнам, 500 000 военни сили, сухопътни, морски, въздушни са ангажирани в тотална война, която трае десет години.
1965 г. Индонезия, ЦРУ подпомага военния преврат, който сваля президента Сукарно и слага на власт ген. Сухарто.
1965 г. Конго, ЦРУ сътрудничи в подготвянето на военен преврат, който сваля президента Джозеф Касавубо и слага на власт Жозеф Мобуту.
1965 г. Доминиканска република, десант на 23 000 войска.
1965–1973 г. Лаос, започват кампанийни бомбардировки, които продължават осем години.
1966 г. Гана, ЦРУ подкрепя военния преврат срещу президента Куаме Нкрума.
1966–1967 г. Гватемала, разширени контрареволюционни действия.
1969–1975 г. Камбоджа, ЦРУ подкрепя военния преврат срещу принц Сианук и слага на власт Лон Нал. Усилени бомбардировки в продължение на 7 години по границите с Виетнам.
1970 г. Оман, операции срещу бунтовниците заедно с военноморските сили в Иран.
1971–1973 г. Лаос, навлизане на САЩ и Южен Виетнам.
1973 г. Чили, ЦРУ подкрепя военния преврат срещу президента Салвадор Алиенде. Ген. Аугусто Пиночет идва на власт.
1975 г. Камбоджа, военноморски десант, военни действия с правителствените сили.
1978–1992 г. Ангола, военни операции на ЦРУ.
1980 г. Иран, десант на специалните войски в Иранската пустиня. Неизправност в един от хеликоптерите осуетява заплануваното нападение.
1981 г. Либия, Морски изтребители свалят два либийски изтребителя по време на маневри над Средиземноморието.
1981–992 г. Ел Салвадор, ЦРУ и специалните войски започват продължителни действия срещу въстаниците.
1981–1990 г. Никарагуа, ЦРУ ръководи имигрантската "контра" операция. Американски самолети хвърлят морски мини в пристанищата.
1982–1984 г. Ливан, десант на военноморските сили. Американската флота атакува местните войски.
1983 г. Гренада, военноморските сили завземат Гренада.
1983–1989 г. Хондурас, разширена програма за военна помощ, целяща разпалването на военен конфликт.
1984 г. Иран, два ирански изтребителя са свалени над Персийския залив.
1986 г. Либия, самолети на САЩ бомбардират градовете Триполи и Бенгази, включително директна атака на официалната резиденция на президента Муамар ал Кадафи.
1986 г. Боливия, специалните части започват офанзива срещу въстаници.
1987–1988 г. Иран, военноморските сили блокират ирански търговски кораб. Свален е самолет на гражданската авиация.
1989 г. Либия, военноморските въздушни сили свалят два либийски изтребителя над залива Ситра.
1989 г. Филипините, ЦРУ и специалните части започват операции срещу въстаническите сили.
1989–1990 г. Панама, 27- хилядна войска, военноморски и въздушни сили участват в свалянето на президента Нориега.
1990 г. Либерия, разполагане на войски.
1990–1991 г. Ирак, масивна военна операция, морска блокада, въздушни удари: многобройна войска атакува иракските сили в окупиран Кувейт.
1991–2003 г. Ирак, контрол над иракското въздушно пространство на север и юг с периодични въздушни атаки по въздушни и земни цели.
1991 г. Хаити, военен преврат, подпомогнат от ЦРУ, сваля от власт президента Жан-Бертран Аристид.
1992–1994 г. Сомалия, интервенция на специални американки части.
1992–1994 г. Югославия, масивно участие в блокадата на Сърбия и Черна гора от войските на НАТО.
1993–1995 г. Босна, активно участие с въздушни и сухопътни войски.
1994–1996 г. Хаити, войските възстановяват президента Жан-Бертран Арестите.
1995 г. Хърватия, Крана, атака над сръбски самолети.
1996–1997 г. Заир (Конго), военноморските сили започват операции в източната част на страната.
1997 г. Либерия, настаняване на военни части.
1998 г. Судан, въздушни удари, които разрушават важен фармакологичен комбинат.
1996 г. Афганистан, атакуват се различни цели в страната.
1998 г. Ирак, 4 дни интензивни въздушни и ракетни удари.
1999 г. Югославия, масивно участие във въздушните удари на НАТО.
2001 г. Македония, войските на НАТО частично обезоръжават албанските въстанически войски.
2001 г. Афганистан, въздушни удари и сухопътни операции, които свалят правителството на талибаните и установяват нов режим.
Но каква е ситуацията днес?
Заключение
Според доклад, публикуван през 2022, озаглавен „Случаи на използване на въоръжените сили на Съединените щати в чужбина, 1798-2022 г.“ на Службата за изследвания на Конгреса (CRS - U.S. Government- CongressionalResearchService) са регистрирани общо 469 военни интервенции на САЩ от 1798 г. Нещо повече Съединените щати са предприели 251 военни интервенции между 1991 и 2022, тоест след разпада на СССР, Варшавския Договор и официалното приключване на Студената война. Списъкът с нападнатите държави страни, включва по-голямата част от страните-членки на ООН, включително почти всички държави в Латинска Америка и Карибите, както и по-голямата част от Африканския континент. Забележете: според същия доклад само за едно десетилетие 1991 г. до началото на 2004 г. американските военни са предприели над 100 интервенции!
Според публикувано изследване на “Проектът за военна интервенция в Центъра за стратегически изследвания“ към Университета Тъфтс (Бостън, САЩ) документира значително по голяма чуждестранна намеса от Пентагона: Цитирам: „САЩ са предприели над 500 международни военни интервенции от 1776 г., като близо 60% са предприети между 1950 и 2017 г.“ отбелязвайки “над една трета от тези мисии са се случили след 1999 г.“
Заключение: Военни интервенции на САЩ от 1798 г. - 469
Военни интервенции на САЩ след 1991- 251