/Поглед.инфо/ С наближаването на 27 януари – Международният ден в памет на загиналите в Холокоста, бих искала да задам един въпрос: 81 година след освобождаването на Аушвиц [от Червената армия], считаме ли важни за нас смъртоносната заплаха от фашизма и опасността от неговото възраждане днес?

Преди две години, през януари 2024 г., председателят на Европейския парламент Роберта Мецола едностранно отмени организирана от мен проява в ЕП. Програмата включваше филма „Гетото в Рига: Помнете имената“ за трагедията на Холокоста в Латвия и последваща дискусия за появата на неофашизъм в няколко държави-членки на ЕС. А днес, през януари 2026 г., председателката Мецола обещава ЕС да даде твърд отпор на претенциите на президента Тръмп спрямо Гренландия.

Дали уважаемата председателка най-накрая е разбрала колко сходни са старите и новите претенции за насилствено завладяване на жизненоважно пространство? За съжаление, изобщо не съм сигурна. Струва ми се, че продължават да преобладават двойните стандарти при оценката на определени хора или събития. Бих отбелязала обаче, че използването им става все по-забележимо. Нека цитирам един много скорошен случай.

На 6 януари 2026 г. популярната литовска интернет платформа www.delfi.lt публикува статия под заглавие „Департаментът по миграцията се обърна към Службата за сигурност да потвърди изявления на руския опозиционер Волков“. От 2020 г. Леонид Волков живее и работи в Литва. До 2023 г. той беше председател на управителния съвет на „Фондацията за борба с корупцията“, създадена от Алексей Навални.

Публикуваното в портала Delfi гласеше: „Искането [на Департамента по миграцията] е да се проверят твърденията на Волков от края на декември, след съобщение, че Денис Капустин – крайнодесен руски активист, ръководил доброволческа група, извършила трансгранични нападения в Русия, е бил убит. В лично писмо Волков описва Капустин като нацист и приветства това, което нарича „денацификация“. Волков също обвини Капустин, че действал от името на Кирил Буданов – шеф на военното разузнаване на Украйна и счита, че сътрудниците на Капустин, както и Андрий Ермак – бивш шеф на президентската канцелария на Украйна и Михаил Подоляк – президентски съветник, трябва да бъдат вкарани в затвора“.

В очертаващия се скандал премиерът Инга Ругинене (Inga Ruginene) побърза да направи категорично изявление. Ето какво каза за пресата: „По мое лично мнение такива изявления са неприемливи и на такъв човек няма място в Литва“.

Така литовският премиер счита за неприемливо да наричаш нацист истински нацист. Тази позиция не е изненадваща. Ако в случая с Волков литовският министър-председател не одобрява нелицеприятното отношение спрямо командира на „Руския доброволчески корпус“ – дясна милиция, съставена от етнически руснаци, които се бият на страната на Украйна, не е изненадващо, че онези, които наричат местните нацисти с истинското им име, са преследвани в Литва.

Най-известният случай тук е осъждането на Алгирдас Палецкис (Algirdas Paleckis) – журналист и политик, за клевета срещу Лауринас Касцюнас (Laurynas Kasciunas) – председател на Комитета за национална сигурност и отбрана на парламента. В интервюто си Палецкис припомни, че г-н Касцюнас е бил член на нацистка партия и добави: „Понякога ми се иска да нарека този комитет Нацистки комитет за сигурност и отбрана, защото иска да забрани всички независими канали в YouTube“. 

Всъщност в различни открити източници лесно може да се намери информация, че на 18-годишна възраст Касцюнас става председател на Младите национал-демократи – младежката организация на крайната дясна Националдемократическа партия на Литва, а през 2000 г. се присъединява към самата партия. По-късно тази партия е забранена поради „неонацистката си идеология“. 

Въпреки това, по жалба на Касцюнас, Палецкис бе осъден и вкаран в затвора. 

С друго решение той бе осъден за „омаловажаване ролята на литовското партизанско движение срещу съветските власти след Втората световна война“. 

Информации за събитията от януари 1991 г. във Вилнюс (протестите срещу крайната либерализация от правителството на Казимиира Дануте Прунскене (Kazimira Danutė Prunskienė), довела до рязко повишаване на цените в Литва, бел. пр.) пък са квалифицирани като „намерение за шпионаж в полза на Русия“ (подобно но 6-годишните висящи обвинения на българската прокуратура за „шпионаж“ срещу Генералния секретар на Световното русофилско движение Николай Малинов, бел. пр.). 

От 2023 до 2025 г. Палецкис бе осъден общо на 7 години и 10 месеца. 

Случаят с Палецкис показва, че в балтийските държави дебатите за историята вече са пренесени в съдебните зали. Има десетки други „политически мотивирани“ преследвания в Естония, Латвия и Литва. Случайно или не, в средата на януари в портала Delfi се появи статия, в която Витенис Повилас Андрюкайтис (Vytenis Povilas Andriukaitis) – почетен председател на Литовската социалдемократическа партия (LSDP), нарича Алгирдас Палецкис „политически затворник”. Такова изявление е сензационно, тъй като настоящото ръководство на LSDP се дистанцира от бившия си член на партията, който по-рано я представляваше в парламента и в правителството.

Но да се върнем към решението от януари 2024 г., когато не ми разрешиха да покажа филма „Гетото в Рига: В памет на имената“. Имената на прародителите ми са споменати там заедно с другите имена на затворниците в гетото. Ние ще ги почетем въпреки всичко.

Убедена съм, че пакетът с дезинформация срещу мен, подготвен за изборите за Европейски парламент през 2024 г., бе публикуван предсрочно, за да се прекъсне дискусията за борбата срещу възраждане на неофашизма в държавите членки на ЕС и в Латвия в частност. Публикацията се появи в „The Insider“ на 29 януари, два дни преди насроченото събитие.

Въпреки че резолюцията на Европейския парламент от 24 февруари 2024 г. (изготвена в разгара на събитията, която отдели значително внимание лично на мен – като „предполагаем агент на руското разузнаване“), препоръчва на компетентните латвийски органи да разследват дали „въпросният член на ЕП подлежи на наказателно преследване съгласно националното наказателно право“, няма никакви данни да съм агент на някое разузнаване. 

Както заявих на пленарното заседание в ЕП: „Да, аз съм агент, агент на мира, агент на Европа без фашизъм, агент на правата на малцинствата, агент на обединена Европа от Лисабон до Урал“.

Въпреки това Държавната служба за сигурност на Латвия официално ме обвини в извършване на престъпления, състоящи се в:

– консолидиране и самоорганизация на общността на рускоговорящите в Латвия;

– информиране на хората в Русия за положението на техните сънародници, живеещи в Латвия;

– дискредитиране имиджа на Латвия на международно равнище, включително чрез протести срещу подкрепяното от държавата традиционно събиране в Рига на 16 март за Деня на латвийската легия в памет на онези, които са служили в нацисткия Вафен-СС (Waffen-SS).

Според Службата, моите дейности могат да „помогнат на Русия в действията ѝ, насочени срещу Република Латвия“. 

Процедурните въпроси, свързани с това обвинение, в момента се разглеждат от белгийския съд, т.е. мястото на моето действително пребиваване.

Превод: д-р Радко Ханджиев

* Tatjana Ždanok (Татяна Жданок е латвийски политик, член на Европейския парламент от 2004 до 2024г.)