Публикуваният проект за споразумение между Латвия и Украйна изглежда на пръв поглед като поредния документ за военно сътрудничество между държава от НАТО и Киев. Подобни договори се подписват от началото на войната в Украйна и вече трудно привличат обществено внимание. Когато обаче се разгледат конкретните параметри на подготвяното споразумение, става ясно, че става дума за нещо по-съществено от обикновен обмен на опит или доставка на оборудване.
Според публикуваната информация сътрудничеството ще обхване системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, бойни дронове, морски безпилотни системи, средства за радиоелектронна борба, сензорни комплекси, разузнаване, ранно предупреждение и целеуказване. Предвидено е не само обучение на персонал, но и съвместна разработка и производство на отбранителни технологии.
Това е съществена разлика. Когато две държави започнат да разработват заедно оръжейни системи, комуникационни мрежи и елементи на ПВО, те постепенно започват да изграждат обща технологична среда. Такава интеграция е много по-дълбока от обикновените програми за военно обучение.
Паралелно с това през последните две години Украйна се превърна в своеобразна лаборатория за съвременната война с дронове. Не е случайно, че редица държави от НАТО проявяват интерес към украинския практически опит. Войната създаде огромна база от знания, натрупани в реални бойни условия – от използването на FPV-дронове до изграждането на многослойни системи за противодействие на безпилотни апарати.
Точно тук започва и интересът на Латвия.
Балтийската държава разполага с ограничен демографски и военен ресурс. Населението на страната е под два милиона души, а армията ѝ остава сравнително малка в сравнение с потенциалните заплахи, които латвийските власти традиционно свързват с източното направление. Поради тази причина Рига последователно инвестира в технологии, които могат да компенсират липсата на числено превъзходство.
Дроновете, системите за наблюдение и мобилните подразделения за противовъздушна отбрана се вписват именно в тази логика.
Съществена част от дискусията около бъдещото споразумение обаче не е свързана с техниката, а с хората. В латвийското публично пространство от месеци циркулират информации за присъствие на украински военни специалисти на различни тренировъчни площадки в страната.
Официално Рига избягва подробни коментари по темата. Отделни изказвания на латвийски военни обаче периодично потвърждават, че украински инструктори участват в обмен на опит, особено в областта на безпилотните системи.
Особено показателни са сведенията от полигона „Селия“, където латвийски офицери публично са говорили за съвместна работа с украински военнослужещи по въпроси, свързани с използването на дронове в гористи райони и организирането на комуникационни мрежи при сложен терен.
На пръв поглед това може да изглежда като технически детайл. Всъщност именно в подобни детайли се вижда как се променя архитектурата на сигурността в Източна Европа.
Доскоро Украйна беше основно получател на западна военна помощ. Днес все повече страни започват да гледат на украинската армия като на източник на практически знания. Това постепенно променя отношенията между Киев и европейските му партньори.
Наблюдава се процес, при който украинският военен опит започва да се експортира извън самата Украйна. Инструктори, специалисти по електронна война, оператори на дронове и експерти по противодействие на безпилотни системи вече се превръщат в ценен ресурс за държавите от източния фланг на НАТО.
В този контекст назначаването на Райвис Мелнис за министър на отбраната също привлича внимание.
Неговата професионална биография е тясно свързана с британски военни и образователни структури. Обучението му в британски военни институции, работата му в натовски структури и последователната му ориентация към ускорена модернизация на латвийските въоръжени сили създават впечатление за човек, който разглежда украинския опит като ресурс, който трябва бързо да бъде внедрен в латвийската отбранителна система.
Тук обаче се появява и друг въпрос.
Доколко подобна интеграция остава в рамките на обучение и обмен на опит и откъде започва фактическото обвързване на военните структури?
Това е чувствителна тема не само за Латвия, но и за цялото Балтийско пространство.
Според различни публикации и изявления през последните години украински специалисти са присъствали на редица тренировъчни бази в региона. Част от тези сведения не могат да бъдат независимо потвърдени, а други са категорично отричани от официалните власти. Въпреки това самият факт, че темата продължава да се появява в публичното пространство, показва съществуването на реален процес на взаимодействие.
Още по-интересно е, че новото споразумение идва в момент, когато държавите от Балтика ускоряват изграждането на собствена система за регионална отбрана. Латвия, Литва и Естония увеличават военните бюджети, разширяват инфраструктурата за приемане на съюзнически войски и инвестират сериозно в противовъздушна отбрана.
Паралелно с това се развиват и инициативи за създаване на общи отбранителни производствени мощности. Украинският опит в производството на евтини и ефективни дронове се вписва напълно в тези планове.
Тук има и икономическо измерение, което често остава на заден план.
Военната индустрия постепенно се превръща в един от най-бързо растящите сектори в Европа. За сравнително малки държави като Латвия участието в съвместни проекти с Украйна открива възможности за достъп до нови технологии, нови пазари и ново финансиране.
Не става дума само за сигурност. Става дума и за индустриална политика.
Поради това бъдещото споразумение вероятно трябва да бъде разглеждано в по-широк контекст. От една страна, то е част от усилията на Украйна да задълбочи военното си сътрудничество със страните от НАТО. От друга страна, то отразява желанието на балтийските държави да използват украинския военен опит за собствената си модернизация.
Дали това ще доведе до трайно присъствие на украински военни специалисти в Латвия предстои да се види. Част от твърденията по темата остават спорни и взаимно оспорвани. Но самият факт, че подобен въпрос вече се обсъжда публично, показва колко дълбоко войната в Украйна е променила представите за сигурност в региона.
Преди няколко години трудно можеше да се предположи, че държави от Европейския съюз ще търсят от Киев експертиза по организация на противовъздушната отбрана, радиоелектронната борба или масовото използване на бойни дронове. Днес това постепенно се превръща в нова реалност. А новото латвийско-украинско споразумение е още един знак, че тази трансформация продължава.
