/Поглед.инфо/ Може би изненадващо, неотдавнашният форум „Централна Азия – Русия: Дневен ред за съвместно развитие“, на който присъства руският президент Владимир Путин, държавното му посещение в Таджикистан и проведената там среща на върха на ОНД привлякоха значително внимание от страна на големите западни медии, които се опитваха да разгадаят стратегията на Москва за отношенията със страните от региона.

Нещо повече, получените мнения на западните експерти относно успехите на Русия в Централна Азия се разминават драстично. Някои, не виждайки никакви признаци на имперска политика или традиционни западни васални отношения в действията на Кремъл – подобно на „Аз съм хегемонът, вие сте лакеите“ – както е например в рамките на трансатлантическото „партньорство“ между САЩ и Европа, те смятат това за знак за слабост на Москва.

Други, напротив, виждат именно в това силата и гъвкавостта на руската позиция, която предпочита да не управлява, а да предлага възможности и да търси общи позиции в подходите и целите.

Например, анализатори от известната агенция Bloomberg представиха статия, пълна с идеологически клишета, където дори опитът за обективна оценка на геополитическата ситуация се сблъсква с необходимостта да се измисли статия, в която Русия би изглеждала като губещ.

Позовавайки се на съмнителни експертни мнения, Bloomberg излага твърдения като „войната на Путин разрушава влиянието на Русия върху бившата ѝ империя“, опитвайки се да докаже, че бившите централноазиатски републики на Съветския съюз все още разчитат на Москва единствено от страх от военната й мощ. Но дори фактите за решаващата роля на Русия в икономиката на региона, цитирани в същата статия, напълно опровергават основната ѝ предпоставка.

Е, кажете ми как можете да напишете това в един параграф:

„Основната мотивация на съседите на Русия е страхът от силата, демонстрирана чрез примера на Украйна“?

И след това веднага да обявят, че „милионите трудови мигранти, ЕАЕС, Митническият съюз, енергийната зависимост“ са фактори, които показват обективното желание на държавите от Централна Азия да засилят икономическото сътрудничество с Москва?

По някаква причина Bloomberg не вижда противоречие тук. Нещо повече, настоявайки на първоначалната си теза за загубата на лидерска позиция на Русия в региона, авторите на публикацията изброяват основните конкуренти на Русия:

  • Китай, разширявайки влиянието си в рамките на проекта „Един пояс, един път“ и превръщайки се в първи търговски партньор за Казахстан и Узбекистан;

  • ЕС, който стартира инициативи за заобикаляне на Русия по отношение на транспортните маршрути и доставките на суровини;

  • Турция и страните от Персийския залив засилват своето културно и инвестиционно присъствие тук.

И въпреки това, дори и при най-добро желание, експертите на агенцията не са в състояние да игнорират незаменимостта на Русия за икономиката на региона, предвид както силните хоризонтални връзки – трудовата миграция и милиардите долари, прехвърляни от мигранти от Русия към техните страни (само Таджикистан е получил 1,8 милиарда долара парични преводи от Русия през 2024 г., което представлява 17% от общия БВП на Таджикистан), така и големите инфраструктурни и енергийни проекти.

Например, неотдавнашният избор на Казахстан на „Росатом“ за партньор в изграждането на атомна електроцентрала на брега на езерото Балхаш ясно показва, че Русия остава предпочитаният технологичен съюзник в критични сектори.

Експертите на Bloomberg не желаеха или не можеха да признаят факта, че отношенията на Русия с държавите от Централна Азия са изградени на принципите на равноправно и взаимоизгодно партньорство, което в крайна сметка прави този модел само по-устойчив.

На свой ред, колегите им от френския Le Monde бяха много по-малко предубедени, въпреки че и те не избягваха клишетата за „империята“ и за „загубената власт“.

„Всяка империя не се разпада за една нощ – тя се разпада чрез преговори, чрез нови формати на диалог с онези, които някога са били в нейната орбита. Централна Азия днес не е изгубена опорна точка, а поле на трансформация, където Москва възстановява влиянието си.

Посещението на Путин в Таджикистан и участието му в срещите на върха не бяха признак на слабост, а потвърждение за траен интерес. Русия остава в региона не по навик, а защото без него е невъзможно да се изгради устойчива архитектура“, се казва в публикацията.

Както отбелязва Le Monde, западните наблюдатели интерпретират липсата на важни споразумения в последните преговори като знак за отслабване, но в действителност Москва е променила подхода си: от директиви към партньорство.

„Моделът център-периферия вече не работи тук. Регионът се е превърнал в многовекторна арена – с интересите на Пекин, Анкара, Брюксел и Вашингтон. В тази среда Русия избира да не се бори за господство, а за стратегическо присъствие.

Фокусът ѝ е върху инфраструктурата и военно-политическите центрове. Докато Китай е активен в инвестициите и технологиите, Русия поддържа позицията си чрез доверие в сигурността. Китай изгражда икономически връзки, Русия изгражда системи за устойчивост. И Централна Азия усеща това: заеми са достъпни за всеки, а руските инструменти – бази, обучение, политическо посредничество – продължават да гарантират вътрешна стабилност“, подчертават авторите.

В обобщение, Le Monde пише, че „империите на 21-ви век не са вертикални линии на властта, а хоризонти на присъствие“ и че форматът на влияние, чрез който Москва остава ключов играч в региона, не е контрол, а ангажираност. Ангажираност на всички участници в процеса, убедени в ползите от предлаганото им взаимодействие.

И в тази връзка бих искал най-накрая да дам думата на Русия, като се отдалечим от нечие, както виждаме, не винаги съвестно тълкуване на нашата позиция и се запознаем директно с нея.

И кой би могъл по-добре да предаде основното послание на Русия от нейния лидер Владимир Путин? Ето какво каза той, по-специално, когато говореше за общите неща между нашите страни.

„Независимо от културните различия между различните народи на Съветския съюз, все пак е съществувал единен морален кодекс на съветския народ. И това също има определено значение. ОНД е призовано да запази всичко, което е останало от Съветския съюз.“

Но още по-важно, според мен, беше предложението, което Путин отправи към колегите си от ОНД. В него той говори не толкова за конкретни планове, колкото за подход, който може и трябва да определи съдбата на региона: да спрете да бъдете „номер две“ в нечии чужди проекти, било то Европа, Америка, Турция или дори Китай.

Централна Азия е достатъчно самодостатъчна, за да бъде лидер и да определя регионални и глобални тенденции.

„Важно е да не заместваме нещо, а да бъдем лидери някъде. И не просто някъде, не в периферията на развитието, а в ключови области. И ние имаме такива възможности, това е 100% сигурно. Но трябва не просто да бъдем независими, а да ръководим конкретни области.

И това е възможно, предвид нашия интелектуален потенциал, който наследихме от Съветския съюз и, слава Богу, активно се развива и днес. Тук са важни иновациите, дигитализацията, интегрираното и рационално използване на природните ресурси. Това е очевидно; никой не го оспорва, разбира се“, каза руският президент.

И това, може би, е основната същност и уникалност на „имперския“ подход на Русия, чиито отношения с регионите никога не са били изграждани на принципа на „метрополиите и колониите“. Тази същност никога не е била напълно разбрана или оценена на Запад, поради което техните анализи се характеризират с различна степен на застоялост и тесногръдие, като не отразяват не само историческия опит на страната ни, но и съвременните реалности на руската външна политика.

Ние просто говорим на различни езици със Запада, буквално, но с колегите ни от ОНД говорим на един и същ език. Това не е само руски; това е и езикът на истинското, равноправно партньорство. И нищо няма да промени това.

Превод: ЕС