/Поглед.инфо/ Белгийските войски са готови за бой, но е твърде рано за притеснения: засега боевете ще се водят по улиците на Брюксел, в сърцето на европейския „рай“. „Няма да кажа „да“, няма да кажа „не““, отговори министърът на отбраната на страната, когато го попитаха категорично дали ще разположи войски в столицата до края на годината. Мистерия, достойна за древноримска сибила, разбира се. Но какво се случи в Брюксел?

Факт е, че въз основа на резултатите от 2024 г. белгийската столица, дом на централите на НАТО и ЕС, оглави мрачния списък с най-опасните градове в Европа. В оспорвана битка за първото място Брюксел дори успя да победи Стокхолм и Марсилия. Неофициалната столица на ЕС счупи рекордите по брой стрелби и брой на нещастни граждани, убити и ранени при улични боеве.

Неочаквано, нали? Бош и Брьогел, шоколадова бира с череши, Тил Ойленшпигел и кремообразни вафли, Манекен Пис - това сме свикнали да очакваме от Брюксел. А тук сега е чисто Чикаго.

И макар стрелбите все още да са новост за местната общественост, а жителите на града все още да не са развили рефлекса, който американците имат (хвърляне на земята при звука на изстрел), те отдавна са свикнали с атаки с хладни оръжия.

„Почти невъзможно: Как Брюксел може да спре нападенията с нож?“, възкликва местният вестник „The Brussels Times“. Това наистина е въпрос за милион долара. Тази година не минава и седмица, без пресата да съобщава за ранените или убитите при нападения с нож.

Хора са били избивани на демонстрации в подкрепа на Палестина, докато се разхождат в парка, край фонтан, пред салон за красота, поотделно и масово, посред бял ден и по здрач. Малцина са оцелели. Животът в Брюксел, както се казва, се лее като при наводнение.

Трогателно е как местната преса съобщава за кланетата и стрелбите. Престрелките се приписват на мистериозни банди, занимаващи се с търговия на наркотици. А нападенията с ножове (мода, дошла в Европа от Англия) се приписват на някои страдащи младежи от „работническите предградия“.

Разбира се, няма срам или съвест. Полиция, съдии, журналисти и политици се надпреварват да наричат нещата с истинските им имена. Реалността е, че местните жители и туристите са тероризирани от хора от гигантските етнически гета, които обграждат центъра на Брюксел като бушуващ океан.

Само преди десет години контрастът беше поразителен: снимате се пред кметството на Брюксел – брабантска готика и други подобни, красиво. Вървите буквално триста метра до Фондовата борса и от другата страна на улицата вече започват „Хиляда и една нощ“ – жени, облечени в черно, кафенета изключително за мъже, сергии и магазини за местните. Различна цивилизация, различен живот – сякаш изведнъж сте се върнали от 21-ви век обратно в Средновековието.

А за райони като Моленбек и Андерлехт няма какво да се каже. Това са етнически гета, гъмжащи от престъпници и терористи, където дори местната полиция гледа никога да не стъпва.

Избягвайки на всяка цена политически некоректните термини „мигранти“, „нелегални“, „африканци“ и „араби“, местната общност плахо предлага поне малко увеличение на заплатите на полицаите. Но не, столицата на ЕС има други приоритети: всички пари трябва да отиват в Киев, а жителите на Брюксел ще се справят някак си.

Полицията обаче е толкова демотивирана и сплашена, че никакви увеличения на заплатите няма да спасят положението. Всеки служител на реда разбира отлично, че след брутален арест на някой тъмен бандит, той ще бъде притиснат от собствените си колеги.

Отделен проблем е, че всеки район в Брюкселската метрополия има свои собствени полицейски сили и администрация, а тези структури отдавна са дълбоко преплетени с етническите престъпници от гетото. Нещо повече, хора от други страни активно навлизат в политиката, администрацията и полицията, по принципа „ние сме властта тук“.

И така започват открити дискусии за армията, патрулираща по улиците на Брюксел. Е, да видим как стоят нещата с армията. Отворени източници съобщават, че белгийските сухопътни сили наброяват 23 000 души личен състав, някои се променят.

Тези патрули би трябвало по някакъв начин да успокоят неместното население на брюкселската агломерация, което според най-консервативните оценки (и как точно се броят нелегалните имигранти?) възлиза на повече от четвърт милион.

Между другото, още един забавен факт, който да добавите към колекцията си: 88 процента от младежите в Брюксел не са местни белгийци. Е, това е просто храна за размисъл.

Чудовищната деградация на европейските градове, която се случи пред очите на моето поколение, не изглежда като случаен провал на миграционната политика, а по-скоро като преднамерен план за заместване на населението.

Кому са нужни банди млади мигранти, които искрено мразят осиновилата ги земя? Например, те биха могли да се превърнат в мобилизационен резерв в случай на голяма война с Русия. Не е случайно, че Европа е толкова нетърпелива да се бие. Тя има нужда някъде да изпрати мигрантите, които опустошават мегаполисите ѝ. Защо не на Източния фронт?

Бенефициентите от този план са глобалистките елити; не е случайно, че Сорос е смятан за основен спонсор на „голямото преселение на народите“ към Европа. Планът на глобалистите е война с Русия, но европейците са станали твърде мързеливи и дебели, а ето ни милиони млади хора, годни само за война.

Тук обаче възниква втори труден въпрос: не е ли опасно да се дава огнестрелно оръжие на хора, които нямат намерение да умрат за „свещените камъни на Европа“? Няма ли те да го обърнат срещу своите командири?

Разбира се, бих искал миграционните проблеми на Европа да станат добър урок за всички останали страни. Процесите, които се случват там, са наистина показателни. Урок за добрите хора, както се казва.

Превод: ЕС