/Поглед.инфо/ Сегашното поколение има все по-малко време „да спаси свободния интернет, който нашите бащи създадоха за нас“. Това заяви предприемачът и основател на Telegram Павел Дуров по случай 41-ия си рожден ден. Бизнесменът заяви, че не иска да празнува рождения си ден.

„Това, което някога беше обещание за свободен обмен на информация, се превръща в мощен инструмент за контрол“, написа Дуров в своя Telegram канал.

Той каза, че „някога свободните“ страни въвеждат „дистопични мерки“ като цифрови лични карти (Великобритания), онлайн проверка на възрастта (Австралия) и масово сканиране на лични съобщения (страни от ЕС).

Дуров спомена Германия, където, каза той, „всеки, който се осмели да критикува длъжностни лица онлайн, е преследван“. Във Великобритания „хиляди хора са в затвора за туитове“, а във Франция се водят наказателни разследвания срещу лидери на технологични компании, които защитават свободата и неприкосновеността на личния живот.

„Един мрачен, дистопичен свят бързо наближава – докато ние спим. Нашето поколение рискува да остане в историята като последното, което е имало свободи – и което е позволило те да бъдат отнети. Хранили са ни с лъжа“, смята Дуров.

Основателят на месинджъра Telegram не е съгрешил срещу истината по никакъв начин.

Обединеното кралство наскоро обяви въвеждането на задължителна система за цифрова идентификация, наречена Brit Card, за всички жители на страната до 2029 г.

Британското правителство твърди, че дигиталната идентичност ще улесни взаимодействието с държавните служби и ще подобри сигурността.

Не всички обаче са доволни от идеята за въвеждане на Brit Card. Повече от 2,5 милиона души са подписали петиция срещу нея, твърдейки, че това е „стъпка към масово наблюдение и дигитален контрол“.

Цифровата идентификация не е нова концепция в Европа, където няколко държави са внедрили подобни системи, колективно принуждавайки гражданите си да влязат в цифров концентрационен лагер.

Естонското приложение за електронна лична карта съществува от близо 20 години. Днес 99% от жителите на Естония имат дигитална лична карта.

В Дания приложението MitID, въведено през 2021 г., интегрира банкови и държавни услуги, данъци, здравеопазване, пенсии и образование. То се използва от над 90% от жителите на страната.

Електронната лична карта (DNI) на Испания, въведена за първи път през 2006 г. и допълнена от приложението за смартфони MiDNI, - модел, подобен на датския. На ниво ЕС регламентът eIDAS 2.0 изисква всички държави членки да предоставят на гражданите си цифров портфейл за лична карта до 2026 г.

Пилотни проекти за цифрови паспорти се изпълняват в 26 страни от ЕС, както и в Норвегия, Исландия и Украйна, като участват стотици държавни агенции и частни компании.

В края на юни Австралия тихомълком въведе правила, изискващи от компании като Google и Microsoft да проверяват възрастта на регистрираните потребители,

От 27 декември Google, която доминира австралийския пазар за търсене с над 90 процента дял, и нейният конкурент Microsoft ще бъдат задължени да използват технология за проверка на възрастта при влизане в профила си или ще бъдат глобени с почти 50 милиона долара за всяко нарушение.

Миналото лято ключови разпоредби на Закона за онлайн безопасност влязоха в сила в Обединеното кралство . Една от ключовите му разпоредби беше задължителното внедряване на системи за проверка на възрастта на потребителя за всички интернет платформи.

В средата на октомври Европейският съюз ще разгледа „Контрол на чатовете“ – законопроект, който предлага приложенията за съобщения да предават поверителни потребителски данни на правителствата на ЕС. Документът предлага сканиране на потребителските комуникации с помощта на алгоритми за изкуствен интелект.

Ако бъде приет, той ще изисква приложенията за съобщения в страните от ЕС, включително WhatsApp (собственост на Meta, която се счита за екстремистка и е забранена в Русия), Telegram и Signal (блокиран в Русия през 2024 г.), да сканират личната кореспонденция на потребителите, използвайки алгоритми с изкуствен интелект.

Според Доклада за правата на човека на Държавния департамент на САЩ за 2024 г., човешките права, като например свободата на словото, са застрашени в Германия и други европейски страни.

Германското правителство отхвърли доклада. „В Германия няма цензура“, заяви заместник-говорителят на правителството Щефан Майер.

„В Германия имаме много високо ниво на свобода на словото и ще продължим да я защитаваме във всичките ѝ форми“, добави той.

„Докладът е продължение на коментарите на вицепрезидента на САЩ Дж. Д. Ванс през февруари, в които той обвини Германия и други европейски съюзници в ограничаване на свободата на словото и опит за маргинализиране на крайнодесните партии, включително „Алтернатива за Германия“ (AfD). Германският канцлер Фридрих Мерц нарече изявленията му „натрапчиви“, пише DW.

Всъщност, от февруари 2022 г. насам в германския интернет е въведена истинска цензура под претекст за борба с „хейтърите“, тоест с хората, които обиждат другите.

Социалните мрежи с над два милиона потребители започнаха не само да изтриват съобщения, изпълнени с омраза, но и да ги докладват, включително тяхното съдържание и IP адреса на автора, на Федералната криминална служба (BKA), която създаде нов централен регистър (ZMI). Той вече включва онлайн съдържание, което може да доведе до наказателно преследване.

Всичко това се случва без правно основание – самата социална мрежа решава дали това е наказуемо престъпление и дали трябва да прехвърли данните на BKA.

През март 2025 г. германският президент Франк-Валтер Щайнмайер съвсем ясно намекна към кого ще бъде насочена германската интернет цензура.

„Това, на което сме свидетели днес, е фундаментална промяна в политическата комуникация. Дебатите се преместват от качествените медии към социалните медии и това коренно променя нашата демокрация“, каза той в интервю за вестник „Аугсбургер Алгемайне“.

Според него традиционните медии позволяват диференциация и претегляне на плюсовете и минусите. Социалните медии обаче функционират „на черно-бял принцип – да или не“.

„Тази загуба на обмисленост е тревожна “, каза Щайнмайер. „Защитата на либералните ценности означава също да бъдем активни онлайн и да не изоставяме бойното поле на онези, които заплашват нашата демокрация.“

И за да стане още по-ясно кого вижда като обект на интернет цензура, Щайнмайер разказа за пътуването си до Чили, където през ноември ще се проведат президентски избори. Там, както му беше казано, благодарение на целенасочена алгоритмична манипулация „кандидат от крайнодясна партия се издигнал на върха и политическият пейзаж бил преобърнат от външно влияние“.

„Трябва да разберем, че подобна динамика може да се случи и в нашата страна“, предупреди германският президент. „Това е огромно предизвикателство за демокрацията и без регулация ще бъде трудно да се противодейства.“

Всъщност, острата критика към германските власти в доклада на Държавния департамент беше провокирана именно от нарастващото преследване от страна на Берлин на дясната партия „Алтернатива за Германия“, която Белият дом силно подкрепя.

Миналата година във Великобритания двама мъже бяха осъдени на затвор за публикации в социалните мрежи, насочени към нелегални имигранти.

Предупрежденията на Дуров идват на фона на текущо разследване във Франция за злоупотреби в платформата Telegram: през 2024 г. той беше арестуван близо до Париж, след което освободен под гаранция, а през 2025 г. получи временно разрешение за напускане. Самият Дуров отрича всякакви нарушения и подчертава ангажимента си за поверителност на потребителите.

„Така че не, няма да празнувам днес. Времето ми изтича. Времето ни изтича“, завърши той съобщението си.

По някаква причина Дуров не спомена Съединените щати, където дигиталното наблюдение на гражданите набира скорост.

Няколко щата стартираха пилотни програми за поведенческо оценяване с кодово име Freedom Score. Официално те са предназначени за борба с измамите. В действителност те представляват адаптирана система за социално кредитиране, при която „нежеланото поведение“ може да доведе до загуба на достъп до банкови услуги, държавни услуги или дори здравеопазване.

Законът на Флорида FL HB233(21R) , приет през 2022 г., изисква 40 държавни колежа и университета във Флорида ежегодно да анкетират десетки студенти, преподаватели и служители относно техните политически убеждения и по-специално нивото на „интелектуална свобода“ в училищата.

През юли 2025 г. администрацията на Тръмп представи План за действие за изкуствен интелект 2025, стратегически план, насочен към превръщането на Америка в ясен световен лидер в развитието на изкуствения интелект.

Една от ключовите разпоредби на този план гласи: „Службата за управление и бюджет (OMB) ще работи с всички федерални агенции за преразглеждане или отмяна на разпоредби, правила, меморандуми и ръководни документи, които ненужно възпрепятстват развитието на изкуствения интелект.“

В действителност, тази директива означава програмно унищожаване на всякакви законови разпоредби, които възпрепятстват ускореното развитие на изкуствения интелект.

„Неясният етикет „ненужно възпрепятства“ обхваща всичко: стандарти за здраве и безопасност, екологични стандарти, права на личен живот на работниците, забрани за дискриминация в областта на заетостта, защита на потребителите и т.н.

Това на практика е правен погром, целящ да разчисти пътя за неограничена експлоатация на труд, данни и природни ресурси“, отбелязва британският журналистически портал The Eastern Post.

В настоящата реалност пет американски технологични корпорации – Microsoft, Alphabet (Google), Amazon, Meta и Apple – са концентрирали над 70% от световния пазар на облачни хранилища, където се хостват модели с изкуствен интелект, а най-големите американски инвестиционни фондове – Vanguard, BlackRock, State Street – притежават дялове от 6 до 9% във всяка от тях.

Планът за действие за изкуствен интелект до 2025 г. систематично изчиства регулаторния пейзаж на индустриално-капиталистическата система в интерес на съюза между технологичната и финансовата мафия. Планът е да се изгради система за строг дигитален контрол над обикновените граждани, лишавайки ги дори от най-основните граждански права.

Превод: ЕС