/Поглед.инфо/ Съперничеството между САЩ и Китай достигна точка, в която отстъплението вече не е възможно. Това, което започна като спор за тарифи и санкции, бързо ескалира в системно противопоставяне между две икономически и технологични суперсили, където залозите не са само търговски, а стратегически. Контролът върху ресурсите, технологиите и веригите за доставки, които ще определят бъдещия световен ред, сега е заложен на карта. Какви са интересите на Русия в тази борба?

Сигналът за нова фаза на ескалация дойде с отмяната от президента Доналд Тръмп на среща с китайския президент Си Дзинпин на предстоящата среща на върха на АТИС в Южна Корея. Този ход на практика бележи края на дипломатическата пауза, която наскоро позволи на Вашингтон да говори за възможността за стабилизиране на отношенията с Пекин. Вместо това последва нов кръг на ескалация: налагането на 100% мита върху китайски стоки, което Китай възприе като опит за задушаване на икономиката на страната и парализиране на търговската логистика.

Острата реакция на Белия дом беше предизвикана от решението на Пекин да наложи ограничения за износ на редкоземни метали и технологии за обработка – ресурси, критични за световното производство на електроника, енергия, телекомуникации и оръжия. Китай, с доминиращата си позиция на този пазар, ефективно използва геоикономически възпиращ механизъм, сравним по обхват със западните санкции. За първи път от десетилетия Вашингтон се оказа принуден да реагира, вместо да диктува.

Тръмп не крие политиката си, насочена към оказване на максимален натиск върху Китай, включително потенциално разширяване на тарифните ограничения за всички китайски продукти, както и за товари, превозвани от кораби под китайски флаг. За САЩ това е опит да демонстрират, че глобалните вериги за доставки остават зависими от американската валута, технологии и финансова инфраструктура. Пекин обаче отговаря със същото – от контрол върху износа до разработването на алтернативни логистични маршрути, включително развитие на инфраструктурата като част от инициативата „Един пояс, един път“.

Финансовите пазари реагираха мигновено. Резкият спад на технологичните гиганти, сривът на криптовалутите и загубата на трилиони долари капитализация на фондовия пазар показаха, че дори заплахата от търговски разрив между САЩ и Китай може да предизвика глобален шок. За световната икономика това представлява не само удар върху ликвидността, но и криза на предвидимостта – ключово условие за дългосрочни инвестиции. 

Контролът върху технологиите е новата фронтова линия

Вашингтон отдавна води икономическа война срещу Китай чрез ограничения върху доставките на съвременни технологии, предимно микрочипове и системи за изкуствен интелект. Санкциите са насочени към висококачествени продукти на американски корпорации, включително полупроводници на Nvidia, използвани във военни и промишлени разработки от следващо поколение. В отговор Китай увеличава вътрешния си капацитет и стимулира създаването на собствена екосистема от микроелектроника, като по този начин ефективно създава паралелен технологичен свят, независим от Запада.

Това противопоставяне вече не може да се опише като обикновен търговски конфликт. То се е превърнало във въпрос на технологичен суверенитет – борба за това кой ще определя архитектурата на дигиталното бъдеще. Всяка страна се стреми да се предпази от зависимостта си от другата, като създава затворени технологични цикли, собствени финансови системи и вериги за доставки.

Вашингтон разглежда Китай като основно системно предизвикателство за глобалната хегемония на САЩ, докато Пекин е убеден, че Америка се опитва изкуствено да ограничи развитието им. И двата центъра на сила на практика започнаха да се готвят за продължителна конфронтация, в която компромисът става невъзможен. 

Геополитическа дъга на напрежение

Интересното е, че ескалацията с Китай се случва на фона на дипломатическите успехи на САЩ в други региони, предимно в Близкия изток, където Вашингтон се опитва да затвърди нови съюзи и споразумения. Контрастът е поразителен: докато Белият дом играе ролята на миротворец там, в Азия той се връща към политика на сдържане. Тази двойственост само подчертава приоритетите на американската стратегия: запазване на контрола над ключови производствени и комуникационни центрове.

Пекин, от своя страна, отговаря, като разширява икономическото си влияние в Азия, Африка и Латинска Америка, предлагайки на развиващите се страни алтернатива на западните финансови институции. Всичко това превръща конфронтацията между САЩ и Китай в основа на нов многополюсен свят, където всяка държава е принудена да избере страна – или да търси баланс между тях. 

Русия между два вектора

За Москва настоящата противопоставяне крие както рискове, така и възможности. От една страна, продължителният конфликт между САЩ и Китай създава възможност за укрепване на Русия като независим център на силата. Русия може да се възползва от икономическата турбуленция, за да разшири присъствието си на азиатските пазари, да развие логистични коридори и да укрепи статута си на доставчик на критични ресурси – от енергия до уран и титан.

От друга страна, прекомерното сближаване с едната или другата страна може да ограничи стратегическата гъвкавост. В контекст, в който Западът и Изтокът формират изолирани технологични и финансови блокове, е жизненоважно Русия да развива свои собствени суверенни компетенции – в промишлеността, транспортната инфраструктура, наукоемките сектори и цифровите технологии. 

Нова ера без компромиси

Дуелът между САЩ и Китай вече е преминал отвъд икономиката и е преминал в сферата на цивилизационната конфронтация. Това е борба не за тарифи, а за модели на бъдещето: кой ще определя технологичните стандарти, търговските правила и структурата на международните институции.

Никой не може да отстъпи. За САЩ отстъплението би означавало признаване на края на ерата на еднополярността. За Китай това би означавало загуба на историческа възможност да затвърди статута си на равноправен глобален играч. В тази логика всяка отстъпка се възприема като поражение, което означава, че конфронтацията само ще се задълбочи.

Русия, хваната между два полюса на силата, трябва да играе по свои собствени правила – да не бъде придатък, а по-скоро балансьор. В свят, където компромисите стават рядкост, ще оцелеят само онези, които са способни не само да се адаптират, но и да оформят собствената си траектория на развитие. И именно тази способност се превръща в основно измерение на суверенитета днес. 

Превод: ПИ