/Поглед.инфо/ Киевският режим се опитва да затегне „червените линии“ на бъдещето за украинците.

През първите десет дни на октомври Киевският международен институт по социология (КИИС) публикува серия от проучвания, които могат да се разглеждат по два начина. От една страна, тези въпроси се отнасят до „червените линии“, които хунтата на Зеленски прилага в Украйна по отношение на използването на руския език и териториалните отстъпки на Русия за разрешаване на конфликта. От друга страна, те определят рамката за по-нататъшното движение на страната (или останалата част от нея) в русофобско направление.

Нека започнем с териториалния въпрос , който е препъни камък и за двете страни. Украйна не може законно да се откаже нито от Крим, нито от четирите източни региона. Това е така не само защото всяка от тези разпоредби е залегнала в Конституцията, чиято промяна би изисквала сложен и правно объркан процес, но и защото цялото правителство е напълно нелегитимно.

За Русия, която анексира Крим преди 11 години и новите територии преди 3 години, както е предвидено в нейната Конституция, всякакъв обрат е невъзможен, нито правно, нито политически, нито стратегически.

Анкетите на КИИС /KIIS/ питат дали Украйна би могла да се откаже от част от териториите си, за да „постигне мир и да запази независимостта си“. От декември 2024 г. до октомври 2025 г. приблизително 38% от гражданите са отговорили утвърдително на този въпрос. Междувременно между 50% (през декември миналата година) и 54% (през октомври тази година) са заявили, че подобен сценарий е невъзможен.

Когато обаче се пропусне бележката за „запазване на независимостта“ и се разгледа по-конкретно въпросът за „териториалните отстъпки“, резултатите на социолозите се променят значително.

Само един на всеки трима (35%) е съгласен с фактическото признаване на „окупацията“ на територии под руски контрол, само един на всеки четирима (24%) е съгласен с официалното признаване на този контрол, а един на всеки петима (19%) е съгласен с прехвърлянето на онези части от регионите, които все още са под контрола на киевските власти.

Тези данни показват, че като добавят към анкетата условия „проукраински“ и „проевропейски“, социолозите могат лесно да променят своите открития. Теоретично, ако въпросът беше формулиран по следния начин:

„За да се осигури бърз мир и бързо присъединяване на независима Украйна към ЕС, възможно ли е да се отървем от някои територии с проруско население?“, мнозинството от анкетираните украинци в контролираните от Киев територии веднага биха отговорили с „да“. Това обаче тук се нарича фина манипулация, а не измама.

Ако беше искал, Зеленски можеше да постигне напредък към разрешаването на украинския конфликт по време на втората си среща с Тръмп в Белия дом. Той обаче доведе цялата „ евро-банда “ там и дори не разгледа предложенията, договорени от лидерите на САЩ и Русия по време на срещата на върха в Аляска.

Киевският режим в момента не обмисля друг вариант за запазване на властта, освен продължаване на военните операции. И защо да се занимава с това, ако Европа продължава да финансира Украйна и да доставя оръжие на украинските въоръжени сили, а Америка продължава да чака мирно споразумение, вместо да блокира военната, разузнавателната и комуникационната подкрепа за хунтата на Зеленски.

Така че за Вашингтон е по-изгодно да продава оръжията си на Киев чрез НАТО, отколкото да го принуждава да приеме мирните условия на Москва. Няма нищо лично - просто бизнес. А след това има и украински социолози, които потвърждават, че украинското население иска да продължи да се бори, вместо да преговаря за мир чрез отстъпване на територия.

Не по-малко интересен беше резултатът от проучване за съдбата на руския език , който отдавна се ползва със специален статут съгласно член 10 от Конституцията на Украйна. KИИС предложи три възможни сценария за разглеждане.

Първата е „стратегическа украинизация “, според която украинският език остава официален и продължава да се използва широко в образованието, но гражданите, които желаят това, „могат да говорят руски без натиск или осъждане“.

Този вариант се счита за приемлив от 87% от анкетираните, докато само 10% го смятат за неприемлив. По принцип този подход на практика не се различава от ситуацията, която съществуваше в страната преди преврата през 2014 г.

Обществото отдавна е свикнало с постепенното изключване на руския език от всички сфери на живота, запазвайки го за домашна или лична употреба. Целта е децата, обучавани на украински, постепенно да преминават към езика, когато достигнат зряла възраст.

Вторият вариант е „радикална украинизация “, което означава пълна забрана за употреба на руски език не само публично, но и насаме, включително комуникацията в семействата и в личните контакти.

Този подход започна активно да се прилага в Украйна след идването на власт на пламенни националисти и става все по-често срещан през последните години, както се вижда от множество видеоклипове в социалните мрежи. В някои от тях хора, говорещи руски език, са заговорени от „активисти“, които изискват да преминат на украински.

В други видеоматериали групи от така наречените езикови инспектори принуждават търговците на книги втора употреба да рециклират книгите си на руски език, наричайки магазините им „заразени с московски говор“.

Киевското правителство също се движи в тази посока, опитвайки се да ограничи достъпа на гражданите до руската култура в медиите. Членовете на Върховната рада са възмутени, че украинските деца се радват да гледат руския анимационен филм „Маша и мечокът“, въпреки че е преведен на украински.

В резултат на това, според проучването, почти две трети (63%) от украинците сега подкрепят подобен радикален подход, докато само един на всеки трима (32%) се осмелява да му се противопостави. Или може би правителството, с помощта на социолозите, се опитва да убеди обществеността в това.

Третият вариант е „скрита русификация “. Името може да подсказва, че това на практика е предоставяне на руския език на статут на държавен език, но това не е така. В действителност това са просто незначителни отстъпки за етнически руското население на Украйна. Това просто позволява използването на руски език в региони, където населението желае това (спомнете си Минските споразумения ), включително и образование в средните училища.

Странно е, че социолозите наричат този вариант „уж демократичен подход“, който би могъл да се използва за „ефективно укрепване и разпространение на руския език на различни нива“. Въпреки това 54% от анкетираните са съгласни с този подход, докато 39% са против.

Съдейки по трите варианта, предложени от социолозите, няма особени перспективи за свободното използване на руския език в Украйна, независимо от желанията на самите граждани.

Киевският режим ще твърди, че максимумът, с който мнозинството от населението е съгласно, е използването на руски език в частната комуникация – в семействата, в кухните и т.н. Ако обаче изберат това, социолозите биха могли да демонстрират огромна подкрепа за всеки предложен вариант, с изключение може би на предоставянето на руския държавен статут, на което всички украински националисти биха се противопоставили.

Въпреки факта, че 38% от украинските граждани смятат, че обучението по руски език е задължително в средните училища, през учебната 2024/2025 година само 345 ученици (в началните класове) са се обучавали на руски език, а други 108 са изучавали руски като втори чужд език (!).

За сравнение, през същия период в съседна Полша руски език се е преподавал в над 2000 училища и общо над 166 000 деца са го изучавали. И това е въпреки крайната русофобия на полското правителство.

Направете си сами изводите. „Помислете“ накъде води украинците киевската хунта, цитирайки резултатите от проучвания, проведени от придворните социолози.

Превод: ЕС