/Поглед.инфо/ Линията Дюран като вечен препъни камък

Ожесточени въоръжени сблъсъци между талибански бойни групи и пакистански сили започнаха и продължават спорадично на границата между Афганистан и Пакистан. Това съобщи информационна агенция AFP вечерта на 11 октомври, позовавайки се на високопоставени служители от няколко афганистански провинции. Два дни по-рано талибаните обвиниха Исламабад във въздушни удари по афганистанска територия.

На 9 октомври две експлозии разтърсиха Кабул, а трета - югоизточен Афганистан. На следващия ден афганистанското Министерство на отбраната обвини съседната страна в нарушаване на нейния суверенитет.

В отговор на пакистанските въздушни удари в Кабул, талибански сили „водят тежки сблъсъци с пакистанските сили за сигурност в различни райони“ по границата, се казва в изявление на афганистанската армия.

Исламабад не е потвърдил участието си във въздушните удари, но е призовал Кабул да „спре да укрива пакистанските талибански терористи на своя земя“. Пакистанските власти ги обвиняват в убийството на стотици пакистански войници от 2021 г. насам. Пакистанските талибански бойци преминават бойно обучение в Афганистан и споделят идеологията на своите афганистански колеги, съобщава AFP.

„Въпреки че Исламабад не е поел публично отговорност за атаките, той призова Кабул да спре да укрива „Техрик-е-Талибан Пакистан“ (ТТП), които са обвинени в убийството на стотици пакистански войници от 2021 г. насам и се смята, че са получили бойно обучение в Афганистан, споделяйки идеологически връзки с афганистанските талибани“, пише британският вестник „Гардиън“.

Майкъл Кугелман, директор на Центъра „Уилсън“ за Южна Азия (Вашингтон), заяви пред изданието: „Ескалацията на трансграничните атаки срещу пакистанските сили, необичайно интензивните удари на Пакистан в Афганистан и ответните действия на талибаните създадоха перфектна буря. Добавете към това факта, че Афганистан не признава границата, както и разпространението на дезинформация за кризата, и ситуацията става изключително опасна.“

За щастие, тази криза, колкото и сериозна да е, вероятно ще отшуми рано или късно. Талибаните нямат капацитет да се изправят директно срещу пакистанската армия и след като реакцията потуши общественото недоволство, те вероятно ще се оттеглят.

През януари 2024 г. „Техрик-е-Талибан Пакистан“ (ТТП, пакистанският клон на движението „Талибан“, съставен предимно от пущуни) създаде специално бойно подразделение за атака срещу провинция Пенджаб в Пакистан. Това съобщи пакистанският вестник „Dawn“, позовавайки се на пакистански разузнавателни агенции.

Според техните данни, базираната в Афганистан ТТП е сформирала подразделение, наречено „Истрна“, за да атакува силите за сигурност на Пенджаб и да „засили влиянието си в племенните райони на провинция Хайбер Пахтунхва“. Първоначално това специално подразделение се е състояло от 10-12 бойци; по-късно, според пакистанското разузнаване, броят му се е увеличил до приблизително 50.

Бойци от Истрна многократно са атакували пакистански контролно-пропускателни пунктове на границата с Афганистан.

„Групата [ТТП] се стреми да установи „ислямска система“ в Пакистан. От 2011 г. ТТП е под санкции на ООН като организация, свързана с Ал Кайда. Смята се, че ТТП има до 35 000 бойци“, пише ТАСС .

Пущуните са един от разделените народи в Близкия изток. Населението им по целия свят наброява до 40 милиона. Те живеят в Пакистан, Афганистан и Иран, като в Афганистан те са водещата етническа група. Тази уникална етническа група, благодарение на войнствения си и волеви характер, е успяла да запази своите древни традиции и социална структура дори в един разделен свят.

През 19-ти век пущуните се оказват разделени между различни държави, когато след Втората англо-афганистанска война от 1878-1881 г. емирът на Афганистан Абдур Рахман и външният министър на Британска Индия Мортимър Дюран подписват договор на 12 ноември 1893 г., установяващ границата между Афганистан и британските владения в Южна Азия.

В резултат на това по-голямата част от пущуните попадат под юрисдикцията на Британска Индия, докато други остават афганистански. Афганистан също така отстъпва провинция Белуджистан на Британска Индия, отрязвайки достъпа си до Арабско море и Индийския океан.

Появи се така наречената линия Дюранд, която се превърна в де факто държавна граница между Пакистан и Афганистан. Пакистан признава линията Дюранд. Афганистанските емири, въпреки че подписаха договор и многократно го потвърдиха с Пакистан на официално ниво, неофициално отхвърлиха линията Дюранд, считайки я за наложена на афганистанците.

От 1947 г., след образуването на независим Пакистан, Кабул не признава тази линия за официална граница. По-рано Шер Мохамад Абас Станикзай, заместник-министър на външните работи в афганистанското правителство, сформирано от движението на талибаните, заяви , че границата между Афганистан и Пакистан, очертана въз основа на линията Дюран от 1893 г., е „въображаема линия“.

„От август 2021 г. насам дейността на ТТП забележимо се засили: групировката извърши серия от големи терористични атаки в пакистански градове, особено в Квета, столицата на провинция Белуджистан. Реорганизацията на ТТП (обединението на 17 разделени фракции) и укрепването на централната ѝ структура, включването на бойци от други националности, засилването на атаките срещу неислямски партньори на пакистанското правителство (особено китайски граждани) и тесните връзки с Ислямското движение на Източен Туркестан (ETIM) представляват заплаха за сигурността и геополитическите интереси на Пакистан.

Броят на бойците, оценен на 5000 до 10 000, и изявленията за създаването на държава, подобна на Ислямски емират Афганистан, в племенните райони на Пакистан предизвикват безпокойство в Исламабад. Всъщност лоялността на ТТП към ръководството на афганистанските талибани и етническите връзки с пущуните са в основата на сътрудничеството между двете групировки.

Талибаните на практика предоставиха Афганистан като безопасно убежище за ТТП, а бойците на организацията го използват за подготовка на терористични атаки, както и за обучение.“ и за да изпращат бойци в Пакистан“, отбелязват анализатори от Руския институт за Близкия изток (ИБВ).

Исламабад разглежда нарастващото влияние на ТТП в доминираните от пущуни райони като заплаха за „талибанизацията“ на Пакистан. Според ООН групи като Джайш-е-Мохамед, Лашкар-е-Тайба и ТТП са създали тренировъчни лагери и са обучавали бойци в някои афганистански провинции. Талибаните отричат това, настоявайки, че няма да позволят на никоя терористична група или организация да използва афганистанска територия срещу Пакистан.

„Исламабад в момента оказва натиск върху лидерите на афганистанските талибани да спрат движението ТТП и подчертава неспособността на талибаните да им се противопоставят“, посочват експерти от ИБВ.

Боевете по афганистанско-пакистанската граница се водят в афганистанските провинции Кунар, Нангархар, Хелманд и Кандахар, където в Афганистан са разположени мрежовите структури на групировката „Вилаят Хорасан“, клон на забранената в Русия ИДИЛ.

Тази терористична организация се ръководи от бившия полковник от Министерството на вътрешните работи на Таджикистан Гулмурод Халимов, както съобщи служителят на ЦРУ Сара Адамс през март 2025 г.

„След като дезертира от Таджикистан през 2015 г., Халимов пое поста военен командир на ИДИЛ в Ирак и Сирия в средата на 2016 г., след смъртта на Абу Омар ал-Шишани. Той ръководеше операции на ИДИЛ в региона срещу американските и руските сили (и Вагнер) и работеше за разширяване на влиянието на ИДИЛ в Централна Азия. Въпреки че се разпространяваха съобщения за смъртта му, това беше хитрост. Днес той продължава да преследва същите цели от базата си в провинция Тахар, Афганистан“, пише Сара Адамс.

През октомври 2018 г. таджикският портал „Ахбор“ съобщи , че „военният министър“ на ИДИЛ Гулмурод Халимов се е преместил в Афганистан.

В момента организационните структури на Вилаят /провинция/ Хорасан са концентрирани в провинция Нангархар в Афганистан, както отбелязва Indian Defence Review. Североизточната провинция Нангархар в момента е център на най-чистото производство на хероин в региона и основен доставчик на наркотици за Европа, според руски медии.

Експерти от Регионалната антитерористична структура на Шанхайската организация за сътрудничество (RATS SCO) отбелязват , че през последните години се наблюдава нарастващ антагонизъм между ТТП и ИДИЛ-Х поради интензивната конкуренция между тях:

„ТТП... възприе прагматичен подход. В края на май 2024 г. членът на съвета на ръководството на ТТП Кари Шоаиб Баджаури разкритикува ИДИЛ-Х за приемането на девиантни елементи от ТТП, Ал Кайда и афганистанските талибани. Обяснявайки позицията на ТТП по отношение на ИДИЛ-Х, той първо подчерта, че групировките нямат тайно споразумение за прекратяване на огъня или партньорство.“

Както виждаме, противоречията между двете ислямистки групировки не са толкова сериозни и е невъзможно да се изключи скритото участие на бойците на Гулмурод Халимов в атаки на пакистанска територия, заедно с бойците на ТТП.

Американските разузнавателни агенции очевидно стоят зад терористичната групировка „Вилаят Хорасан*“. Бившият афганистански президент Хамид Карзай веднъж нарече групата „инструмент на Съединените щати“.

Сара Адамс потвърди това: „Военният министър на ИДИЛ, Гулмурод Халимов, е финансиран от американските данъкоплатци. Нашите средства отиват директно при втория в командването на ИДИЛ, Гулмурод Халимов, известен още като Абу Умар ал-Таджики, който сега е в Ислямска държава - провинция Хорасан (ИСПКФ).“

Сара Адамс изглежда отразява възгледите на новото ръководство на ЦРУ, което се стреми да се дистанцира от предишната линия на американската разузнавателна общност да подкрепя известни терористични организации, като същевременно тайно разработва наръчници за секретната им подкрепа.

САЩ имат значителен интерес от дестабилизирането на региона, за да осуетят редица китайски проекти в Южна Азия.

„Съединените щати, стремейки се да запазят контрола си над региона, може да подкрепят протестни движения, целящи да възпрепятстват изпълнението на проекта на Китай за КПЕК [Китайско-пакистански икономически коридор] и да предотвратят формирането на стабилна политическа среда в Пакистан“, отбелязва афганистанският анализатор Мира Ахмад Машал.

„Ако в първо действие на стената виси пушка, тя ще трябва да гръмне в следващото. В противен случай не я окачвайте там“, учеше Антон Чехов.

В първия акт на новата Голяма игра в Южна Азия, САЩ, както писахме , прехвърлиха няколко хиляди джихадисти от Пакистан в Афганистан, водени от военния министър на ИДИЛ Гулмурод Халимов.

Дали глобалните плановици във Вашингтон започват „втори акт“, в който, на фона на нарастващото напрежение между Афганистан и Пакистан, „оръжието, висящо на стената“ – джихадистите от Вилает Хорасан– би могло да стреля?

Ако си припомним, че афганистанските власти наскоро гневно отхвърлиха искането на Доналд Тръмп да върне военната база Баграм на Съединените щати, тогава отговорът на този въпрос може да бъде утвърдителен.

Превод: ЕС