/Поглед.инфо/ Работодателите току що пак най-нагло поискаха да се намалят още публичните разходи, да се замразят пенсии и доходи, да се вдигне ДДС върху книгите и хляба! Е, накъде повече? Тези хора освен собствената си печалба друго виждат ли? Поне да се поинтересуват как действат страните в Европа по време на кризата. Тъкмо в публичните разходи е разковничето, но от десетилетия насам ние сме се направили на по-крайни от най-крайните либерали.
Иначе, както винаги досега, всички кандидати за парламента обещават образованието например да е национален приоритет, понежето прави всяка държава и нация. На практика развитието на всички останали сектори зависи от нивото на образованост на кадрите. Ще рече човек, че сме се устремили да върнем нашето образование като еталон за Европа, както го нарекоха дори американците Ран и Ът в оня прословут доклад от 1990 г.
Е да, ама не. Едно е да се приказва, друго е да се действа, трето е как се действа. Вече десетилетия наред на образованието у нас напълно съзнателно е отредена съдбата на “остатъчен” сектор и сме се докарали до опашката на ЕС по средствата, които отделяме за просветата като процент от брутния вътрешен продукт. А има един елементарен начин да се намерят пари не само за образованието, но и за здравеопазването и културата например, за всички сфери на държавното финансиране. По времето на Симеон Дянков България прие една фискална политика, която е крайно дясно-либерална - дотолкова, че останалите страни в Евросъюза изобщо не я следват. Става дума за процента от БВП, който се отделя за публичните финанси. При нас той е свит до минимум и никой не смее да посегне върху това недомислие.
Излязоха данните на Евростат за 2023. г. Страните от ЕС в момента отделят в бюджетите си за публичната сфера средно 50 % от своя БВП. Води Франция с 57, 3%. При това заради кризата в последните няколко години почти навсякъде този процент расте, за да се закрепи това, което пряко засяга хората. Най-бедната страна в Европа - България, е намалила публичните си разходи до... 39,8% от БВП за 2023 г. Не се преодолява до ден днешен изоставането ни от времето на Дянков, който рязко оряза парите за наука и образование например. Говорим за проценти, не за суми и не за самия БВП, който при нас сам по себе си е нисък. Процентите определят мястото на всеки сектор в държавата. За какъв приоритет на образованието говорят мераклиите за власт на този фон?
Елементарно е в тази ситуация да се прибегне до вдигане на процента от БВП за публични разходи. При посочен в бюджета за 2024 г. БВП близо 198 млрд. лв., ако се увеличи процентът от 39,8 на сто поне до средния процент в Евросъюза - 50, това би насочило към публичните сфери допълнителни... над 20 млрд. лв. Те трябва да се насочат , към най-пострадалите сектори - средно и висше образование, здравеопазване и култура. ЕС по никакъв начин няма да ни възрази, тъй като повечето държави имат по-висок от нашия процент и България ще постигне едва средната за съюза квота от публични средства.
След 2014 г. темата бе повдигната на два пъти в парламента от проф. Румен Гечев, но никой не го чу и никой дори от БСП не си мръдна пръста да се бори за такъв спасителен ход. В резултат на което в момента за средно образование ние отделяме 3,5 % от БВП, докато в ЕС средният процент е 4,9 % (във Франция - 6,6 %). За висшето образование стигнахме до 0,6%, в Европа заделят средно 1%. В областта на науката просто сме уникални - от бюджета ни се дават за наука 0,2% от БВП при 1% публични средства в ЕС средно. Впрочем, в приетата у нас Стратегия за развитие на науката този 1% е посочен за 2025 г., но никой няма намерение да осъществи записаното. Затова и висшитеучилища досегане са получили ни веднъж записаните в Закона за висшето образование 10% от издръжката за наука. А уж законите са задължителни не само за хората, но и за институциите на държавата. Сега десните са решили да закриват и да обединяват държавни висши училища, за да пестят пари. Само това остана, поредната нарочна съсипия! Всички висши училища просто трябва да бъдат върнати към традиционните им профили, в които те са силни, а не с цел да си докарат средства при порочния принцип “парите следват студента” да се откриват всякакви филиали и технически вузове да пускат специалност право, икономически да вкарват журналистика и университети да обучават в изкуствата. По последни данни на НСИ над 8200 преподаватели у нас от общо 21 098 работят на две и повече места в т.нар. куфарно образование.
За култура от бюджета у нас са предназначени 0,5% при средно 3,2 % в Евросъюза. Защо се чудим, че българите изпростяха неимоверно и работодателите все се оплакват, че нямало квалифицирани кадри? Да не говорим, че при едно нормално финансиране на етапите - от училището, през университетите, археолозите, реставрация, консервация и културен туризъм, от културното ни наследство страната би могла да печели немислими сега пари.
Колкото до социалните дейности, решение би дошло, ако се въведе прогресивната данъчна система, практикувана в повечето държави на ЕС, и ако държавните служители, депутати и пр. започнат сами да си плащат осигуровките, а не бюджетът, т.е. всички ние, да вадим пари за тях от изпразнените си джобове.
Отгоре на всичко господинът Дянков има нахалството да дава акъл сега едва ли не всеки ден. Имали сме 3 % дефицит и това било страшно, нямало да ни пуснат и в Еврозоната. Глупости. Според Евростат, дефицитът в ЕС е средно 3,5 %, в Еврозоната е 3,6 %, а във Франция например стига до 5,5%. На тоя фон нашите 3 процента са нищо.
Така че, спрете да лъжете народа и помислете най-сетне за него. Радостното е, че в програмата на обединената левица за изборите този път е записано намерението да се вдигнат публичните разходи до 50% от БВП. Каквото и да стане на тия избори, всекидневна борба трябва за постигане на тази цел!