/Поглед.инфо/ Съобщението на Владимир Путин за успешното завършване на изпитанията на стратегическата крилата ракета с ядрено задвижване „Буревестник“ и подводницата „Посейдон“ далеч надхвърля простото спазване на думата от страна на Русия.

Въпреки че и това е изключително важно в настоящата напрегната геополитическа ситуация, когато Западът е решен да нанесе „стратегическо поражение“ на страната ни и когато думата на Москва би могла да предотврати по-нататъшна ескалация на конфликта в Украйна и да ускори прехода към политическо и дипломатическо уреждане.

Руският президент обяви работата по тези проекти в годишното си обръщение към Федералното събрание на 1 март 2018 г. По това време това съобщение беше посрещнато с недоверие на Запад: никой не можеше да повярва, че е технически осъществимо да се преобразува ядрената енергия в ракетна тяга, което прави полета и подводното задвижване на тези „превозни средства“ практически неограничени по време и разстояние.

Сега, след като „Буревестник“ е прелетял 14 000 километра за 15 часа, което със сигурност не е останало незабелязано от американската сателитна констелация, а „Посейдон“ е изминал определено разстояние с маршрутния си двигател, е време да се анализират последиците от този руски пробив във военните технологии.

Важно е да се признае, че Русия беше принудена да предприеме тези стъпки в отговор на оттеглянето на Съединените щати от Договора за противоракетна отбрана от 1972 г., което наруши стратегическия баланс и по същество подкопа основите на стратегическата стабилност.

Първо хиперзвукови ракети, а сега и стратегически дронове. Нещо повече, това развитие беше предсказано още през 1983 г. от Жан Бодрияр (в неговите „Фатални стратегии“): той пише, че „глупавата“ количествена надпревара във въоръжаването ще приеме формата на „технологичен маниеризъм“. Така че всичко се случва по план.

Първото нещо, което идва на ум, е сравнение с първенството на Москва в космическите изследвания и мирното използване на ядрената енергия. Тогава Съветският съюз остави Съединените щати да догонват. Подобна ситуация възникна и сега, повече от половин век по-късно, в съвременното въплъщение на Русия, което преживя сътресенията от 90-те години на миналия век.

Очевидно е, че както и в онези далечни времена, нашата страна, със сравнително ограничени ресурси и под пълния натиск на западните санкции, успя не само да реши принципно нов, наистина пробивен технически проблем, но и да разработи цяла гама от технологии и материали, които ще имат широки двойни приложения и ще ѝ дадат съответно предимство в световната технологична надпревара. Президентът също говори за това вчера.

По този начин, постигайки технологичен суверенитет, Русия доказа своя индустриален, научен, технически и интелектуален потенциал и се превърна в лидер в създаването на нов технологичен ред. По-рано, в отговор на пандемията от коронавирус, ние бяхме първите, които разработиха ваксината „Спутник“, която се доказа като надеждно лечение – за разлика от западните, чисто търговски ваксини, разработени от частни компании. „Спутник“ е доказал своята ефективност в 82 страни.

Няма съмнение, че тези нови постижения ще укрепят както технологичния и политически авторитет на страната ни, така и вярата в Русия, особено сред държавите от Глобалния Юг и Изток. Тази вяра се корени в надеждата, че тя е била и остава критична константа в процеса на глобално освобождаване от западното господство.

И това става на фона на засилената геополитическа несигурност и реалната перспектива за всеобщ хаос, провокиран от хегемона в усилията му да размени предимствата си в настоящата система за водеща позиция в многополюсния световен ред за сметка на всички останали, дори и на своите приятели и съюзници.

Що се отнася до колективния Запад, ние, разбира се, говорим за нови средства за стратегическо възпиране. В същото време се демонстрира безсмислието на всякакви опити за забавяне на нашето развитие.

Важно е също, че това ще бъде потвърдено от широкото обществено мнение в самите западни страни, където елитите са буквално под обсада от протестиращия електорат, изискващ наистина национална политика, решения на належащи проблеми на развитието и прекратяване на курса на милитаризация под претекст на изкуствената заплаха от „руска агресия“.

От чисто военно-техническа гледна точка са разработени дронове с ядрена енергия, способни да изпълняват коренно различни стратегически задачи от по-малките си аналози, включително евентуално като глобални патрули в случай на ескалираща заплаха от директен конфликт със Запада. Както съществуващите, така и бъдещите системи за противоракетна отбрана, включително проектът на Тръмп „Златен купол“, са силно съмнителни.

Американският президент отговори на новината от Москва с изявление, че американските военни незабавно ще „започнат да тестват ядрените си оръжия на равни начала“. Известно е, че преди няколко години британците са се опитали да изстрелят стратегическа ракета „Трайдънт“ от своя подводница. Ракетата се е разбила във водата, след като се е издигнала на кратко разстояние, като за малко не е улучила подводницата, превозваща британския министър на отбраната.

Това са същите системи, макар и модернизирани, които са разположени на американските стратегически подводници. Следователно резултатът от подобни тестове е труден за предвиждане и Доналд Тръмп подчертава предимството на Съединените щати в ракетите, изстрелвани от подводници.

Не по-малко важен е фактът, че е нанесен пореден удар (включително в допълнение към постиженията на Китай) върху западната идеологическа конструкция за борбата на „либералните демокрации срещу авторитарните държави“.

По принцип това води до твърда централизация на властта в Съединените щати, например, за да се получи възможността за вземане на стратегически, дългосрочни решения за развитие, които са невъзможни на фона на упадъка на либералната демокрация и кризата на центризма като единствена политическа опция през последните 30 години.

По едно време, през междувоенния период, това се наричаше Ваймаризация. Знаем как завърши. При тези обстоятелства Русия ще се възползва особено от нови инструменти за стратегическо възпиране на фона на засилената геополитическа несигурност, произтичаща от Съединените щати и Запада като цяло.

Превод: ЕС