/Поглед.инфо/ Невъобразими помирения се случват в целия регион, след като Джо Байдън положи клетва и посочи, че няма да толерира регионалните лидери да се „държат зле“ и да получават предишния карт бланш от Белия дом, съпътстван с отвратителни скандали за правата на човека.
Убийството на Джамал Кашоги няма да бъде пометено под килима и забравено. Нито пък инициираното от Тръмп затваряне на границите на Катар с останалите му съседи от Съвета за сътрудничество в Залива или пък фалшивата криза създадена с Иран.
Как иначе бихте нарекли напрежението между Саудитска Арабия и Иран, по-специално през предходните четири години по време на администрацията на Тръмп?
Саудитска Арабия, заедно с Обединените арабски емирства и други страни от Съвета за сътрудничество в Залива очакваха втори мандат на Доналд Тръмп, където това, на което се надяваха беше Иран да бъде принуден да оттегли финансовата си помощ за Хизбула или хутите в Йемен.
Това обаче не се случи, когато Джо Байдън встъпи в длъжност. Катар се отчуждава още повече и принц Мохамед бин Салман избягва наказанието си, да не говорим за бушуващата война в Йемен.
Всички тези неща са маркирани като "неприемливи" от Джо Байдън, след като той постави прецедента пред самия Мохамед бин Салман по въпроса за иранската ядрена сделка.
И това работи.
Действията на младия кавалер от Саудитска Арабия през последните седмици изненадаха всички, тъй като той смело се застави да изгради мостове с Катар, да изкара Турция изцяло от студа и - удивително - да се съгласи на преговори, подкрепени от Ирак, насочени към очертаване на своеобразен мирен договор, базиран на същата предпоставка за това как се е формирал Европейския съюз в края на Втората световна война: ако имате споделен интерес със съсед, много по-трудно е да влезете във война.
Саудитска Арабия търси начини как да си сътрудничи със своя враг Иран и иска да участва в новите преговори за ядрената сделка във Виена, където има тласък за едно ново споразумение, което надхвърля обогатяването на уран, но и регионалното сътрудничество.
Независимо какво мислите за престолонаследника Мохамед бин Салман, този обрат показва две неща: младият коронован принц е способен да каже Mea Culpa. И той също така е ловък политически мислител.
Или, казано по друг начин, той се учи бързо. За да бъде постигнато своеобразно мирно споразумение с Иран под шапката на инициираните от Байдън преговори за Иран, Мохамед бин Салман трябва да почисти.
Той може не само да спечели още повече политическа подкрепа както у дома, така и в чужбина, но може да се катапултира по-близо до амбициозните планове за икономическа реформа на страната си с грандиозна схема за чуждестранни инвестиции, включваща нещо тип нов „Дубай“ или Лас Вегас в пустинята.
2030 изведнъж изглежда много повече от просто число.
Докато се придвижва толкова бързо, за да почисти задния си двор, за президента Джо Байдън ще бъде трудно да продължи да играе с картата Кашоги.
Поради това, бихме могли да видим по-динамична, по-голяма връзка между Вашингтон и неговите партньори от Европейския съюз и Саудитска Арабия - което надхвърля раздутото отбранително снабдяване и енергийна зависимост.
Връзката е настроена за рестартиране и преговорите в Ирак сега може да са тласък за сключването на сделката с Иран, тъй като има индикатори, че иранците са готови да изградят по-разумни отношения със съседите си в замяна на вдигането на санкциите, както и да им бъде позволено да продават петрола си на световния пазар.
Разбира се, Съединените щати плащат много висока цена в краткосрочен план в това нещо.
Част от доктрината на Тръмп винаги е била да отвежда саудитците и техните съседи от един модел на управление и да ги кара да са по-склонни да бъдат жестоки диктатури, които биха могли да заблудят собствения си народ, че такова поведение е свързано със защитата от мощен враг, който има насочени ракети към територията им.
Принуждаването на саудитците да говорят с иранците развенчава този стар мит, че на първо място наистина е имало заплаха, тъй като враговете, окървавени в зъбите и ноктите, не се качват толкова бързо до масите за преговори на дипломацията и не говорят за сътрудничество с такава ревност, когато въздухът е плътен от омраза и отмъщение.
Но може би по-важното е, че това също така изпраща в дългата трева необходимостта от такива абсурдни разходи за отбрана, което, разбира се, е свързано с плашенето на западните лидери от домакините за така наречената заплаха, като същевременно предоставя решението на същата дъска с бели маркери (масата за преговори).
Наистина ли Рияд трябва да похарчи толкова неприлични суми за отбранително оборудване от Съединените американски щати, за да се предпази, когато, както видяхме при ракетните атаки на петролното поле миналата година, тази техника дори не работи на първо място.
И второ, разходите са контрапродуктивни, както по отношение на това доколко поддържат неприятната атмосфера на предстояща война, но също така и как пречат на изпълнителната власт да мисли за приемане на един примерен модел на управление.
Ако преговорите в Ирак доведат до прекратяване на надпреварата във въоръжаването и същите суми пари могат да бъдат вложени за инвестиции, стартъпи, изследвания и възобновяема енергия, тогава просто помислете за възможностите на това, което Кралство Саудитска Арабия би могло да направи в региона.
Помислете и как неговите собствени млади хора ще започнат да гледат на принц Мохамед бин Салман като на съвременен спасител.
Престолонаследникът гледа напред и не гледа назад какво е минало. За това западните медии трябва да го оставят малко и да признаят постиженията му, тъй като ранните стъпки за поне отваряне на вратите за управление - за разлика от владичество - се формират.
Превод: СМ