/Поглед.инфо/ Вглеждайки се внимателно в далечната страна Австралия, можете да намерите много поуки. Историята, както знаете, се повтаря през цялото време; съдбата на Австралия в този смисъл е твърде показателна, ако не и символична. Преди сто години британците, които завладяха Зеления континент, се огледаха със самодоволна усмивка. Жизненото пространство беше завладяно: австралийските аборигени бяха отчасти унищожени, отчасти разпръснати, отчасти прогонени в резервати. В съседните страни англосаксонците управляваха. Папуа Нова Гвинея принадлежеше на Австралия, Филипините принадлежаха на Съединените щати, Бирма, Малайзия, Сингапур, Хонконг, Соломоновите острови, Нова Зеландия и много тихоокеански острови принадлежаха на Великобритания. „Целият свят принадлежи на англичаните и дори Луната скоро ще принадлежи на англичаните“, твърди малкият австралиец Толин, герой от романа на Жул Верн „Децата на капитан Грант“. Тогава обаче индонезийските острови принадлежат на холандците. Въпреки че за Австралия това не вещае проблеми.

Намирайки се в далечен и спокоен ъгъл на света, Австралия бавно се развива, укрепва, расте. Населението ѝ също нараства. До 1990 г. тя наброява 17 милиона души. Три милиона са живели в съседна Нова Зеландия. За по-малко от век населението на двете англосаксонски страни се е увеличило четири пъти, което не е никак лошо. Светът обаче вече не принадлежи на британците! Австралия се оказа заобиколена от мощни съседи: надвиснал над малайско-индонезийския свят, предимно мюсюлмански, в който живеят почти 200 милиона души. Още по-далеч са азиатските дракони и бързо разрастващият се Китай. И всички те бяха много важни съседи, тъй като австралийската икономика сега беше зависима от азиатските пазари, азиатските стоки и азиатските туристи.

Изправени пред тази нова ситуация, политическите лидери на Австралия решиха да се присъединят към клуба на азиатските сили и да изградят тесни връзки със своите географски съседи. Въпреки това, за тяхна голяма изненада, никой не побърза да ги посрещне с отворени обятия. Ръководителят на бившата британска колония, министър-председателят на Малайзия Махатхир Мохамед, действаше особено сурово - той последователно потискаше всички планове на Австралия да се интегрира в азиатски организации. През 1993 г. австралийският премиер Пол Кийтинг, раздразнен от действията на Махатхир, нарече малайзийския си колега "бунтовник". По-добре да не го беше казвал! Югоизточна Азия беше покрита от вълна от възмущение. Кийтинг и австралийците бяха запомнени с всичко - от тасманийския геноцид до робския труд в плантациите на Куинсланд. В самата Малайзия имаше гласове, настояващи за забрана на австралийските филми и бойкот на австралийските продукти. Малайзийските общественици нарекоха Зеления континент „страна на бели каторжници и социална утайка“; всички повтаряха думите на сингапурския лидер Ли Куан Ю, който веднъж каза, че австралийците рискуват да се превърнат в "белия боклук на Азия" (white trash of Asia).

Кийтинг трябваше да се оправдава: казват, че е бил неразбран, той изобщо не е искал да обиди Махатхир. Но дори и този случай не научи австралийците на нищо. На политическата сцена Австралия се държеше като бял учител в местно училище. Австралийците критикуваха съседите за нарушения на човешките права (тази категория включваше например присъди за бели наркодилъри), обявяваха изборите на други народи за недемократични, шпионираха дипломати (посолствата в Канбера бяха щедро оборудвани с подслушващи устройства), а също така правеха филми и сериали в които съседните народи бяха представяни за тесногръди варвари и фанатици. Не е изненадващо, че обявеният план за сливане с Азия претърпя фиаско. Австралия нямаше право да участва в срещи на източноазиатския блок, страната не беше приета в Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН) и нямаше право да представлява Азия в световни организации. През 1993 г. австралийците искаха да участват в Азиатската среща на върха в Банкок по въпроса за човешките права. Тайланд посочи, че концепцията за правата на човека трябва да се развива в азиатските страни, а не да се налага отвън. Но някой би ли се осмелил да твърди, че Австралия е способна да говори за правата на човека, а не да налага собствената си представа за тях? И напразно на срещата на АСЕАН в Бруней през 1995 г. австралийският министър размахва карта, на която страната му се перчи в средата на източноазиатското полукълбо - според азиатските страни Австралия не може да се интегрира в Азия, защото нейното правителство и народ не разбират азиатската култура.

„В културно отношение Австралия все още е европейска страна и ние я смятаме за европейска, така че Австралия не трябва да става член на Източноазиатския икономически съвет. Ние, азиатците, сме по-малко склонни открито да критикуваме или да осъждаме други страни. Но Австралия, тъй като е културно европейска, се чувства в правото си да казва на другите какво да правят и какво да не правят, кое е правилно и кое не. И това, разбира се, е неприемливо за всички нас”, обясни Махатхир.

Като не се разбра с азиатските си съседи, Австралия пропиля единствения си шанс за стабилно бъдеще. Въвлечена във военен съюз срещу Китай, тя е изправена пред политическите и икономическите бури, които досега са япропускали. Може би основният проблем на тази страна беше фаталното неразбиране на околния свят. Австралийците вярвали, че се възприемат като носители на прогреса и цивилизацията, морални водачи на региона, създатели на развита и просветена страна. Те вярваха, че тяхната страна е обетованата земя, където всички азиатци мечтаят да отидат. Струваше им се, че страните от региона се взират в тях, високо ценят техните политически институции, възхищават се на начина им на живот и т.н. В същото време в азиатските страни ги смятаха за бели расисти и потомци на каторжници - арогантни, груби , необработен, недисциплиниран, склонен към грабеж, измама и лъжа. За редица проспериращи азиатски страни Австралия беше доста скучна периферия, несигурна, неиндустриализирана и незаличимо опетнена от търговията с роби и други колониални престъпления.

Защо си спомних всичко това? На факта, че колективният Запад сега върви по същия път. Докато през 1920 г. Западът пряко контролираше половината от земната повърхност и почти половината от световното население, сега той контролира само собствените си страни. Ако преди сто години почти всеки трети жител на Земята е бил западняк, сега едва всеки десети. Делът на Запада в световната икономика, който някога беше 56%, падна до една трета и продължава да намалява. Напоследък Западът вече започна да забелязва огромния свят около себе си, който живее според собствените си закони, но продължава да се държи по обичайния англосаксонски начин: груб, провокира, заплашва, чете лекции и с идиотска наглост изисква да купува техните лъскави дрънкулки („демокрация“, „права на човека и прочее), без да забелязва, че измамните му движения предизвикват смях у вчерашните лековерни диваци.

Как ще свърши всичко? Великите азиатски лидери Махатхир и Ли Куан Ю, създателите на малайзийските и сингапурските чудеса, не са говорили напразно. Законите на историята са неумолими. Колкото повече Западът се държи в австралийски стил и настоява за изключителното си право да отваря вратите на другите с крак, толкова по-очевидни са шансовете му един ден да се превърне в „белия боклук“ на многополюсния свят.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?