/Поглед.инфо/ България е в тежка демографска криза. Някои специалисти не без основание твърдят, че сме в демографска катастрофа. Населението ни се топи. Това личи от преброяванията от 1887 година до сега и особено през последните 30 години (виж таблицата.)

Население на България според преброяванията

Година на преброя-

ването

Брой на населението –

хил. души

31.12.1887 г.

3154

31,12.1892 г.

3341

31.12 1900 г.

3744

31.12.1905 г.

4036

31.12 1910 г.

4338

31.12 1920 г.

4847

31.12 1926 г.

5479

31,12 1934 г.

6078

31,12.1946 г.

7029

1,12 1956 г.

7614

1.12.1965 г.

8228

2,12.1975 г.

8728

4.12.1985 г.

8949

4.12.1992 г.

8487

1.03 2001 г.

7929

1.02 2011 г.

7365

Източник: НСИ

Нашето население достигна своя максимум 8993 хил души в 1988 г. В края на 2015 г. бяхме 7154 хил., колкото сме били в 1947 г. Върнали сме се 70 години назад. Напоследък намаляваме с около 45-50 хил. души годишно. Главните причини за това са две: отрицателният естествен прираст поради високата смъртност и ниската раждаемост и голямата нетна емиграция. Раждаемостта ни през 2015 г. беше 9,2 промила (между най-ниските в ЕС), смъртността 15,3 промила (най-високата в ЕС), а естественият прираст -6,2 промила (един от най-ниските в ЕС). Продължителността на живота у нас е 74,9 години (една от най-ниските в ЕС), при средно 80,6 години в ЕС. Плодовитостта на жените у нас (брой живородени на една жена) е 1,48 деца, при средно 1,55 в ЕС. Във Финландия тя е 1,75, във Великобритания – 1,83, в Швеция – 1,89, във Франция – 1,99, а в Турция – 2,08

В резултат на ниската ни раждаемост имаме крайно неблагоприятна възрастова структура на населението: от 0 до 14 години – 13,7% (при средно 15,6% в ЕС) и над 65 години – 19,6%,. Само Германия има по-нисък дял на най-младото поколение от нас – 13,1%. Делът на най-младите в Чехия и Полша е по 15,0%, в Словакия – 15,3%, в Румъния – 15,5%, в Македония – 16,9%, във Великобритания - 17,6%, във Франция – 18,6%, в Ирландия – 22,0% и в Турция – 24,6%.

Ако сегашната разлика между раждания и умирания се запази, населението ни ще спадне до около 3.5 млн. души в края на века. При неблагоприятния възрастов състав и ако продължават лошите условия на живот, ще се увеличи емиграцията и в края на този и началото на следващия век може да се свием до 3 млн. и дори по-малко. Очаква се тогава ромите да бъдат най-голямата етническа група, турците – втора, а българите – трета. По брой на населението ще се върнем 200 години назад. От държава, България ще се превърне в географска територия. Нима това не са типични характеристики за демографска катастрофа! Крайно време е да бием тревожно камбаната за тази опасност! За да я предотвратим, докато не е късно. И то с бързи действия, а не със заклинания.

От 27 години у нас се провежда държавна политика, която изостря допълнително демографската криза. Това е висша степен на престъпна безотговорност, съчетана с некомпетентност! Може дори да се каже, че няма никаква политика, освен демографско тъпоумие! Това демографско безгрижие продължава и до настоящия момент, когато четете тези редове. И най-суровото наказание за политиците - автори на такова поведение ще е твърде леко, като имаме предвид катастрофалните последствия за бъдещето на България!

Тази криза не може да се овладее бързо, но може да се смекчи през следващите десетилетия. Може – ако има политическа воля. Мерките в демографската политика дават осезаем резултат след 20-25 години. А при още по-голямо задълбочаване, съчетано със забавяне, кризата става необратима. Тогава и да се действа демографските процеси няма да реагират.

Основна стратегическа цел на България трябва да бъде забавяне темповете на намаление на населението с оглед стабилизиране към 2050-2060 година и поврат към бавно повишение или поне стабилност до края на столетието. Обрат към бързо увеличение на населението едва ли е възможен! Стремежът през слдващите десетилетия трябва да бъде среден размер на семейството – с 2,5-3,0 деца. Сега е около 1,5, а необходимият минимум е 2,1 деца. Възстановяване до 8 млн. души през това столетие не е възможно.

Приоритет над приоритетите в България трябва да стане овладяването на демографската криза, която застрашава бъдещето на държавата ни. България се изпарява от политическата карта на Европа! При това положение не са приемливи никакви оправдания за бездействие. Няма място за никаква дискусия по въпроса – да се действа или не!

Демографските кризи обикновено се причиняват от много фактори – икономически и неикономически. Главната причина за демографската криза у нас е оскотяващата бедност за 75-80% от населението. Освен това, демографските показатели са силно инерционни. Има продължителен времеви лаг между действието и резултата. Кризата не може да бъде овладяна бързо, но може да се смекчи постепенно. Ако до 10-15 години не се вземат радикални мерки деструктивните демографски процеси може да станат необратими. Тогава и да се вземат правилни антикризисни мерки, няма да има резултати.

Трябва да се задейства незабавно голям пакет от комплексни мерки за смекчаване на демографската криза. Наред с много други, могат да се използват и икономически мерки, като:

  • От 1 януари 2018 г. да се дава по-голям платен отпуск по

майчинство – 8 месеца за първо дете; - 12 месеца за второ; - 24 месеца за трето; - до 3 месеца за всяко следващо;

  • от 1 януари 2018 г. да се предоставя еднократна държавна помощ при раждане на първо дете – 3000 лв.; на второ дете – 5000 лв.; на трето дете – 10000 лв., при определени условия;

  • от 1 януари 2018 г. да се повишат детските надбавки: - 150 лв. месечно за първо дете; 200 лв. за второ дете; 250 лв. за трето дете; 50 лв. за всяко следващо;

  • получаването на всякакви детски надбавки и други възнаграждения да се обвързва с редовно посещение на детска градина и училище. При нередовно посещение или неоправдано напускане получените до момента помощи да се възстановяват в кратък срок;

  • по желание на майките, по време на полагащия се отпуск по майчинство, да може да се използва схемата „отново на работа”, чрез наемане на детегледачка, платена от държавата или общината;

  • бременни жени и майки да могат да ползват с предимство гъвкави форми на заетост: непълно работно време, работа на половин длъжност, надомна работа и други подобни;

  • да се правят облекчения при изпълнение на трудовите задължения от бременни жени и майки: ограничения за полагане на извънреден, нощен и тежък физически труд, забрана да работят при вредни условия, труд в празнични и почивни дни и други подобни;

  • да се ускори строителството на детски ясли и градини. До към 2020 г. да се осигурят необходимите места за всички деца във всички населени места;

  • от 2018 г. да се дава еднократна помощ от 500 лв. за първолаците в началото на първата им учебна година и по 300 лв. през следващите учебни години до завършване на основно образование;

  • до края на 2019 г. да бъдат отменени таксите в държавните и общинските детски ясли и градини. От 1 януари 2020 г. посещението в тях да стане безплатно;

  • от началото на 2021 г. да се въведе безплатно обучение във всички общински и държавни средни и висши училища;

  • От началото на 2019 г. всеки ученик в общинско и държавно средно училище да получава стипендия - 100 лв. при успех минимум 4,50 по шестобалната система. Всеки студент в държавен университет в специалност по държавна поръчка да получава месечна стипендия от 300 лв. при успех минимум 4,50;

  • до 2020 г. да се осигурят общежития за поне 50% от учащите в общинските и държавните средни и висши училища при минимално заплащане;

  • от 1 януари 2019 г. за всички деца, младежи и девойки да се осигурява безплатна здравна помощ до пълнолетие, без да са здравно осигурени;

  • от 1 януари 2018 г. да се отмени статутът на болниците като търговски дружества;

  • до началото на 2021 г. държавните и общинските разходи за здравеопазване в България като процент от БВП, да достигнат 80% от средното ниво в ЕС;

  • до началото на 2021 г. да се повишат със 100% заплатите на медицинския персонал в държавните и общинските болнични заведения, да се увеличат доставките на модерна диагностична апаратура, да се подобрят условията за работа и професионално развитие на медиците, а също и задграничните им специализации, за да се смекчи масовото изтичане на медицински персонал към чужбина;

  • до началото на 2021 г. да се осигури реален всеобщ достъп до здравни услуги. Да се осигури нормална здравна помощ и снабдяване с лекарства за живеещите в малките и отдалечени села и махали;

  • Незабавно да се прекрати закриването на общински болници по финансови причини;

  • до края на 2020 г. да се повиши процентът на възстановяване (реимбурсиране) от Здравната каса на разходите на пациентите за лекарства, до средното равнище в ЕС. Засега сме на едно от последните места;

  • до края на 2018 г. да се увеличи съществено делът на здравното осигуряване за зъболечение в общия бюджет на Здравната каса;

  • От началото на 2018 г. разходите за зъболечение на неосигурени бедни възрастни хора над 60 години да се поемат от държавата;

  • до края на 2017 г. да се изработи специална програма за комплексни грижи за възрастните хора, с оглед намаляване на смъртността до 11,0-11,5 промила. и повишаване продължителността на живота у нас до 77,5-78,0 години към 2030 г.;

  • от 1 януари 2018 г.държавата да заплаща 30% от лихвата по заем за ново жилище на младо семейство с едно дете; 60% на младо семейство с две деца и 100% с три и повече деца при определени условия;

  • от 1 януари 2018 г. да се намали на 5% ДДС за лекарствата, учебните помагала и за всички детски стоки до 15 годишна възраст;

  • от 1 януари 2018 г. държавна субсидия да се предоставя само на държавните и общинските основни, средни и висши училища;

  • Да се проучат възможностите в компактните български общности в Македония, Сърбия, Украйна, Молдова и други, за привличане на желаещи да се преселят в България и за необходимите за това мерки от наша страна. Същото да се направи и за завръщане на българите, заминали на учение и/или работа в чужбина през последните години.

  • Да не се допуска внос на работна сила от трети страни извън ЕС. С поддържането на мизерно ниски заплати в името на по-високи печалби, нашият бизнес принуди стотици хиляди високо и средно квалифициран персонал да емигрират, а сега иска внос на такива от чужбина. Прогонихме своите, за да внасяме чужди от Африка и Азия. Що за политика е това!

  • Българските граждани, ползвали горните облекчения, след завършване на висшето си образование у нас са длъжни да работят в България по специалността си минимум 5 години, преди да заминат на работа в чужбина. Нарушилите това изискване възстановяват на държавата и/или общините равностойността на ползваните облекчения;

  • Българското правителство да направи постъпки пред ЕС, заедно с други страни членки, за подходящо компенсиране на страните донори на квалифицирана работна сила от страните получатели. Върховна несправедливост е бедните страни да готвят квалифициран персонал за богатите. И това да се прави безвъзмездно от десетилетия!

На някои хора предложените тук мерки може да се струват твърде щедри. Това не е вярно, защото става дума за съдбата на България. Ако това не се направи сега и през следващите години, България е пред изчезване като народ и държава.

Няма цена, която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България. Милиони хора са загивали, за да възкръсва България през вековете. От нас сега не се иска да плащаме със живота си. Нужно е само да създадем нормални условия за развитието и процъфтяването на нашата родина. Мерките обаче трябва да се вземат сега и през близките 10-15 години, преди кризата да е станала необратима!

За нас няма нищо по-ценно от съдбата на България! То е неизмеримо по-важно от всякакви финансови съображения. Бъдещите поколения на България няма да ни простят за евентуално наше демографско бездействие! За нас то е въпрос на живот или смърт!

Обръщам се към ръководството на БСП, ако участват в управлението на страната, да пристъпят към прилагане на препоръчаните тук, а и на други мерки за предотвратяване на демографската катастрофа на България! Предвидените в предизборната платформа мерки в тази област са по-скоро символични. БСП също носи отговорност за сегашното състояние на демографската криза и още по-голяма – за нейното постепенно овладяване в бъдеще.

В следваща статия ще покажа от къде да се вземат парите за финансиране на настоящата програма.

Дума