/Поглед.инфо/ Дни наред победата на Тръмп и повторното му влизане в Белия дом е на първа страница в печатните медии по цял свят. С успеха му започват всички ТВ-новини. Представят се документални филми за живота му от раждането до наши дни. Припомнят се из цяла Европа стари интервюта и перипетии за неговата разнородна дейност, включително журналистическа. А под заглавие „Краят на Запада”„Шпигел” пише „Тръмп бележи начало на нова ера за западните страни и криза на либералната демокрация”. Западът бил загубил водещата си сила и общата основа на ценностите, а разколът бил навсякъде между страните и в самите общества. В същото време редица наблюдатели задаваха въпроса „защо се забави Путин с поздравленията”. Особено след като китайският президент Си Дзинпин направи многозначително поздравление с пожелания за високо ниво и нормализация на двустранните отношения в полза на двете страни и света като цяло. В Москва в тази връзка нашумя шегата, че „Путин бил много зает, говорел от Киев”. Всъщност няма как руският президент да не отправи поздравления за забележителната победа на Тръмп, но го направи последен от геополитическите играчи. Веднага след речта си пред клуба „Валдай”, когато заяви, че „Западът все още има шанс да се вслуша в руската дума”. Дали целта е била да изнерви „колегата си във Вашингтон”, както пишат някои в Москва или е проява на твърдост при отстояване на собствени суверенни и независими интереси, на този етап не е много ясно. Има предположения, че е направено „показно”, за да се подготви почвата, ако се осъществят направените от Тръмп изявления по време на предизборната кампания относно предприемане на действия за спиране на войната в Украйна. Все пак в изявленията на новия/стар президент нямаше отказ от стратегията за „изкореняване на Русия” или промяна на политики за „скарване на Москва с Пекин”. Но в Кремъл явно са оценили, че при Тръмп има надежда да се получи промяна, защото казва „установяване на мир” вместо „ще продължи войната до последния украинец”. Ще се чакат реални действия, гарнирани с привкус на думи за уважение към Русия и защитане на нейните интереси, за да се пристъпи към преговорен процес Москва/Вашингтон за Украйна? Търпение, защото само дни са минали от обявяване на завръщането на Тръмп на президентския пост в САЩ, а и предстои оформяне на екипа, с който ще работи. Засега е известно, че Сюзи Уайлс ще е началник на кабинета в Белия дом. Тя е и първата жена в исторически план, която заема този пост в САЩ. Позната е още от времето на Рейгън. Казват, че предпочита да стои в сянка.

На този фон прави впечатление, че след победата на Тръмп рублата се засили, акциите на Газпром се повишиха, както и цената на газа. Убедителната победа на Тръмп, както и спечелването от републиканците на Сената и Камарата на представителите осигуряват по-добри позиции за президента от годините на първия му мандат през 2016-2020г.Вече се отчита, че е спаднала и тежеста на водещите медии в САЩ, на част от „дълбоката държава”, а кампанията за дискредитиране на Тръмп не се е отразила на броя негови избиратели. И помен няма от „атака срещу демокрацията” и „фашизмът идва”.

Не спират коментарите какво следва за Европа и управляващите лидери в ЕС. Всички те през глава се надпреварват да звънят по телефон на Тръмп и да поднасят почитанията си, таейки надежда, че може всичко да си остане по старому и суматохата със закани е била само предизборна битка. Някои като сръбския президент Вучич се хвалят, че „още в 6.00ч. сутринта е разговарял с хора от непосредственото му обкръжение” като не пропуска да каже, че „победата на Тръмп е урок за Европа". Подчертава, че „90 % от сърбите са искали победата му” и съобщава, че през септември Тръмп- младши е бил в Белград за вечеря с бизнесмени. Това в допълнение на изтекли информации, че Сърбия е подписала изгоден договор със зетя на Тръмп, Кушнер, за „съживяване” на стария комплекс на щаба на армията в центъра на Белград, разрушен при бомбардировките на НАТО през 90-ге години, и да се появят на същото място луксозни апартаменти и хотели. Но сериозни коментатори бързат да посочат, че „Европа трябва да избегне паниката и отричането” и да не допусне „най-засегнатите от въпросите за сигурността си европейски държави да хукнат към Вашингтон и да договарят двустранни сделки”.

Разбира се, че Европа трябва спокойно и трезво да приеме новата реалност идваща с Тръмп като запази съгласие по общите интереси във връзка със сигурността , войната в Украйна и търговията. На този етап това са само пожелания, но явно няма яснота как ще се защитават европейските интереси – със САЩ, когато е възможно, или самостоятелно със свои общи европейски действия. Един вид ЕС ще трябва да свикне и се научи в крачка да се защитава с „по-малко Америка”. Странно, но първите възникнали въпроси са в посока „ще има ли координирани действия и партньорство между ЕС и Великобритания”. Особено като се има предвид, че Кралството е ядрена сила, но не се знае дали ядреният арсенал на Лондон ще е в полза и на Европа. Няма отговор и на въпрос премиерът Стармър ще действа ли в посока обединена Европа. Но всички съзнават, че Европа е изправена пред предизвикателства – Украйна, Китай, НАТО, търговия, климат, включително зелени политики и безспорно Русия като първостепенна грижа. Някак изведнъж се осъзнава, че налаганата агресивно русофобия има обратен ефект и носи негативи във всички посоки. Под лупа са търси отговор и на въпроса дали Тръмп наистина ще се съсредоточи само във вътрешен план, дали ще се фокусира върху Китай или дали наистина ще се откъсне от Европа. Но как ще се постигне изграждане на нова стратегия за отношенията със САЩ и то въз основа на общи действия т.е. без допускане на двустранни връзки и при гарантиране сигурността на ЕС без намаляване на силата му ? На този етап няма отговор.

За Полша например основна грижа е кой ще бъде президент след изборите през 2025г, за да може да се работи без проблеми със САЩ. За Берлин настъпиха наистина трудни времена. Известно е, че за Шолц Байдън бе на първо място и най-важен партньор. Оттук и изводи, че Германия се е превърнала едва ли не в колония на Вашингтон. Но се стигна до рецесия и затваряне на заводи на Фолксваген. В Русия това се посреща с ирония и дори се отправят покани към съкратените работници да се пренасочат към Москва, за да намерят пристан в руски заводи, където китайци произвеждат същите немски автомобили. Казват, че за екипа на Тръмп „Германия е богат храненик, който трябва да плати за войната в Украйна”. Целта е да се оснободят американски ресурси за други приоритетни политики. Даже открито се говори, че „Германия ограбва САЩ”. И това при положение, че Берлин е твърдо зависим в икономическо отношение от Китай. Страхът на германските политици и анализатори е, че „Тръмп ще сключи сделка за Украйна през главата на Европа”.

Интересна е позицията на италианския премиер Мелони. Тя е в ситуация на боксова круша между агресивния тръмпизъм на Салвини и умерената позиция на външния министър Таяни. Утехата е, че има лични връзки с Мъск и последователно ги поддържа, което принуждава Брюксел да мисли в посока, че така ще подкопае усилията за обща европейска политика след влизане на Тръмп в Белия дом. Засега е известно, че Италия е изключена от плановете за въвеждане на мита в аграрно-хранителния сектор, а това е 1:0 за Мелони. Но все пак за сигурността Мелони трябва да разчита на ЕС, нали? За Макрон няма какво да се каже в повече. Лавирането няма да му донесе дивиденти, а само може да се очакват повече проблеми в търговско-икономическо направление.

Безспорно Германия на този етап е голяма грижа за Европа. Мъск нарече Шолц „глупак” и това е сериозен сигнал. Медиите пишат за разпада на управляващата коалиция в Германия с „отървахме се от най-непопулярното правителство за всички времена”. Това е основна тема в германските медии. Препъни-камъни са бюджет 2025, вторият пенсионен пакет и пакета за растеж. Пакетът за растеж е програма със заглавие „Инициатива за растеж –нова динамика за Германия”. Уволненият от Шолц министър на финансите Линднер, който оттегли и другите министри от СвДП и така разпадна коалицията, инициира предсрочни избори, което Шолц отхвърли и обеща да поиска вот на доверие на 15 януари. Ако не успее, Германия отива на избори най-рано на 9 март. Но страната е в несигурност. „Билд” пише, че „този ден ще остане в учебниците по история”. Твърди, че „Шолц не разбира простото правило – без растеж не може да има просперитет на страната”. За Линднер Германия се нуждае от „нова ера на растеж, иновации и следствие това на просперитет”. „Шолц няма енергия за ново начало на страната”, а това е нещото, от което се нуждае сега Германия. Редица наблюдатели упрекват Шолц, че „не оценява икономическите опасения на гражданите”, които искали „отново да се гордеят с Германия”. Нещо като „да направим Америка отново велика”? Но външната министърка Бербок казва „този ден не е добър за Германия и за Европа”. Определя го като трагедия. Няма как опозицията да не се възползва и да поиска „нови избори и ново правителство”. Казват го едновременно и Зьодер, лидер на ХСС в Бавария, и Мерц, лидер на ХДС. Искат вот на доверие веднага, защото „правителството е история и няма повече време за губене”. Още повече, че Мерц не само е милионер, но и близък поддръжник на политиките и връзките с Вашингтон, има достатъчно административен опит и определено е повече в час с промените, които носи Тръмп.

За Орбан и Фицо няма защо повече да се говори. Симпатиите им към Тръмп и връзките с него ги извеждат на първа линия в Европа. Нищо повече от добра ориентация и последователно следване на политика в интерес на собстваната страна, без крайни залитания и игри по чужда свирка. За нас остават изводите и онази горчивина от непрецизирани политики и загуба на ценно време. Другото – след 20 януари, когато е официалното влизане в длъжност на Тръмп.