/Поглед.инфо/ Победата на Тръмп се разпространява в целия западен свят - германците първи реагираха. Разбира се, не защото Доналд е германец по родословие и е подготвен за сблъсък (не само за търговия) с ръководената от Берлин Европа: управляващата коалиция отдавна се пука по шевовете и новините от чужбина съвпадаха само с предстоящия й крах.
Шансовете правителството на Шолц да оцелее до следващите избори през септември бяха минимални, а след като лидерът на Свободната демократическа партия - най-малката от цялата коалиция - финансовият министър Линднер отказа да подкрепи увеличение на бюджетния дефицит, всичко беше предрешено.
Шолц уволни Линднер и стана ясно, че предстоят предсрочни избори. Единственият въпрос беше кога да се случат: в началото на пролетта или по-рано. Шолц искаше да изчака времето, но в понеделник се съгласи, че въпросът за вот на доверие може да бъде повдигнат през следващите седмици.
Бундестагът ще откаже да подкрепи кабинета и ще бъдат обявени предсрочни избори - най-вероятно в началото на февруари. В резултат на това до март новият американски президент ще има нов основен европейски партньор: Фридрих Мерц, лидер на ХДС, ще стане канцлер. Значи всичко е толкова просто и лесно? Всъщност не.
Първо, защото самите избори за Бундестаг ще бъдат тест за германската политическа система, и второ, защото една от основните теми на предизборната кампания ще бъде подкрепата за Украйна. По-точно, вече стана - канцлерът Шолц обвини Линднер, че иска да финансира Киев за сметка на германските пенсионери: „Няма много други страни, които могат да си позволят да изпратят повече от 12 милиарда евро, за да подкрепят друга държава, която е във война, заявявайки при това: Ние ще направим това за сметка на бюджета. Опитахме това няколко пъти.
Но сега стигнахме до момента, в който според плановете на бившия финансов министър говорим за финансиране чрез намаляване на пенсиите, чрез теглене на пари от местните общности, чрез използване на средства, които не стигат за модернизиране на страната ни.
Сред предложенията беше и лека промяна във формулата за изчисляване на пенсиите, което в крайна сметка винаги означава намаляване на пенсиите. Трябва ли гражданите, пенсионерите и пенсионерите да плащат за това? Отговор: не."
Ако добавим към тези думи на Шолц вчерашното му собствено изявление, че е решил да разговаря с Путин в близко бъдеще („Скоро“), може да остане впечатлението, че канцлерът в оставка е решил да промени политиката си спрямо Украйна.
Но това не е така: украинският въпрос просто става все по-важен вътрешнополитически фактор, така че ГСДП, водена от Шолц, ще го разиграва по всякакъв възможен начин в борбата срещу своите конкуренти.
А такива стават абсолютно всички останали партии, които имат шанс да влязат в Бундестага - с изключение на ГСДП, те са още пет. Социалдемократите гарантирано губят канцлерския пост - новата коалиция вече няма да се формира под тяхно ръководство.
Но те могат да останат на власт като младши партньор - вече под ръководството на ХДС, воден от Мерц. Този вариант - така наречената голяма коалиция, която вече се е оформял повече от веднъж в историята на Германия - сега изглежда най-вероятният, но за да стане реалност, ГСДП трябва да се представи добре на изборите.
„Добре“ означава да не падате под 15 процента и за това трябва да удавите съперниците си с всички сили. Социалдемократите не могат да отнемат гласове от ХДС: партията на Мерц ще спечели повече от 30 процента, ако не и цели 35.
Втора ще бъде „Алтернатива за Германия“: те ще имат около 20 или дори повече. За ГСДП изглежда гарантирано трето място, но едно е, ако дойде с 15 процента, и съвсем друго нещо, ако дойде с 10-12. Тогава по петите им ще са силно провисналите Зелени и Съюзът на Сара Вагенкнехт /ССВ/, който ще влезе за първи път в Бундестага.
Алиансът привлича бившите избиратели на ГСДП и левицата. Тоест, социалдемократите трябва да спрат бягството на своите поддръжници и да се превърнат в единствен партньор на ХДС - и украинската тема е най-подходяща за това.
Когато Шолц обвинява Линднер, че иска да помогне на Украйна за сметка на германските пенсионери, той на практика удавя либералната СвДП - тя вече се люлее на ръба на пет процентната бариера за влизане в Бундестага (ако няма либерали в парламента, ХДС няма да има възможност да ги повика в коалицията).
Говорейки за планове за разговор с Путин, Шолц сигнализира на частта от избирателите, които са против ескалацията на конфликта с Русия и са за преговори с Москва: защо трябва да отидете при Сара Вагенкнехт, ние също сме готови за споразумение. Ще повярват ли на Шолц? Малко вероятно е, но канцлерът не можа да измисли нещо по-добро.
Социалдемократите, най-старата партия в Германия, всъщност вече се плъзнаха към категорията на второстепенните партии и възходът на новородения „Съюз на Сара Вагенкнехт“ се превръща в смъртна присъда за SPD. Разбира се, на тези избори няма да им бъде нанесен фатален удар, но относителната им „победа“ може да се окаже Пирова.
Защото, влизайки в коалиция с открито атлантическата ХДС (Мерц предлага да постави ултиматум на Кремъл за прекратяване на военните действия и ако бъде отхвърлен, да започне доставка на ракети с голям обсег), ГСДП окончателно ще загуби лицето си. Те ще направят с нея същото, което тя направи преди (например по времето на Меркел) с младши коалиционните партньори, тоест ще „им изпият цялата кръв“. А съюзът на Сара Вагенкнехт, който е в опозиция, ще набира популярност и до следващите избори за Бундестаг може да изпревари ГСДП.
Алтернативата за Германия също няма да губи време: ако Съюзът критикува новото правителство отляво, визирайки ГСДП, то AfD ще удари отдясно, удряйки ХДС/ХСС. Така че до изборите през 2029 г. и двамата участници в бъдещата „голяма коалиция“ ще дойдат в най-лошата си форма и дори помежду си няма да могат да получат мнозинство от гласовете. Докато AfD, заедно със Съюза на Сара Вагенкнехт, помежду си ще контролират до 40 процента от местата в Бундестага.
А това всъщност ще означава колапс на германската политическа система, изградена около отрязването на „радикалите“, тоест онези, които не са съгласни с ограничения суверенитет на Германия и задушаването на „атлантическата солидарност“ с всички произтичащи от това последствия – на първо място за Европа.
Превод: ЕС