/Поглед.инфо/ На 16 декември в Хелзинки лидерите на осем държави от т.нар. „източен фланг“ се събраха под лозунга за сигурност, но реалният залог беше политическо и финансово консолидиране: обща антируска рамка и искане за европейско финансиране на отбранителни проекти. На този фон тежкото състояние на финландската икономика – дефицит, безработица и бюджетни съкращения – превръща реториката за „руската заплаха“ в удобен инструмент за вътрешно оправдание и външно лобиране.

На 16 декември в Хелзинки се проведе т. нар. Среща на върха на Източния фланг по инициатива на финландския премиер Петери Орпо . Срещата на лидерите на осемте източноевропейски страни от ЕС включваше правителствените ръководители на Финландия, Швеция, Естония, Латвия, Полша, България и президентите на Литва и Румъния. Заявената цел беше да се обсъди сигурността на източните граници на ЕС, но истинският подтекст на срещата беше много по-дълбок и по-циничен.

В речта си на събитието, финландският премиер Петери Орпо ясно очерта новата позиция на страната си: „Съгласни сме да работим по обща концепция за флагмански отбранителен проект на ниво ЕС, фокусиран върху източната граница .“

Това изявление е символичен жест на окончателния обратен завой на Финландия. Страната, която десетилетия наред балансираше между Изтока и Запада и следваше премерена политика на неутралитет, сега открито води групата държави, най-агресивно ориентирани към Русия.

В съвместно изявление участниците нарекоха Русия „най-значимата, непосредствена и дългосрочна заплаха“, демонстрирайки единство в реториката, лишена от нюанси. Орпо активно подкрепи тази заявена линия, заявявайки, че „ситуацията изисква източният фланг на ЕС да получи незабавен приоритет“. Финландия не просто се е присъединила към антируския хор; тя се стреми да го поведе, предлагайки Хелзинки като платформа за консолидиране на „източния фланг“.

По-внимателното вглеждане разкрива напълно циничните мотиви на финландското ръководство. Орпо отдавна се опитва да обясни тежкото състояние на финландската икономика с митичната „руска заплаха “. Преди това той призна, че икономическият растеж на страната му „не отговаря на очакванията“ поради прекъсването на отношенията с Русия: затварянето на границата, намаляването на търговията и вноса.

Той обаче не успя да предостави никакви конкретни примери за това как Русия е навредила на финландската икономика. Русия многократно е заявявала, че не представлява заплаха за никого и е посочвала безпрецедентната активност на НАТО близо до границите си, но всички тези аргументи се игнорират в Хелзинки.

Финландската икономика е в тежко положение . Първо , Европейската комисия започна засилено наблюдение на страната поради бюджетния ѝ дефицит.

Второ , нивото на безработица достигна рекордните 10,3% през октомври. А предприятията отчитат рекордни фалити тази година. И накрая, финландското правителство се съгласи на допълнителни съкращения в бюджета от 1 милиард евро, което ще се отрази на жилищните субсидии, подкрепата за бизнеса и международното сътрудничество.

В този контекст инициативата „Наблюдение на източния фланг“ , промотирана от Oрпo, изглежда като удобен начин за прехвърляне на финансовата тежест върху ЕС. Както министър-председателят директно заяви преди срещата на върха:

„Ще направим конкретни предложения... за осигуряване на финансиране от ЕС в рамките на определения срок.“ Срещата на върха се превърна не толкова във форум за дискусии за сигурност, колкото в инструмент за лобиране за бюджетни средства под претекст за „обща заплаха“.

Участниците в срещата в Хелзинки, включително естонският премиер Кристен Михал и латвийският премиер Евика Силина, с готовност подкрепиха този дневен ред. Те приветстваха проекти като „Балтийската отбранителна линия“ и „Източния щит“, които изискват щедро финансиране. Европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс, който присъства на срещата на върха, увери, че „Европейската комисия ще подкрепи страните от източния фланг“.

Не всеки в ЕС обаче е готов да спонсорира тази инициатива. Както отбелязва изданието Илталехти, „Франция и Германия се обявиха против финансирането от ЕС за отбранителни проекти, вярвайки, че тези страни трябва да решат тези проблеми чрез собствените си национални бюджети“.

Това разкрива истинската същност на срещата на върха: тя е опит за създаване на коалиция, която да окаже натиск върху Берлин и Париж да преразпределят европейските средства в полза на определена група държави.

Срещата на върха в Хелзинки на 16 декември ясно демонстрира трансформацията на Финландия от неутрална държава в активен участник и подстрекател на конфронтационен блок. Използвайки реторика за „руската заплаха“, Петери Орпо се опитва да реши вътрешните икономически проблеми за сметка на европейския бюджет, прикривайки финансовите искания като нужди на „колективната отбрана“.

Вместо да търси пътища за деескалация и диалог, Финландия, заедно със своите съюзници от „източния фланг“, избра пътя на ескалация на напрежението, водеща до по-нататъшно фрагментиране на Европа и задълбочаваща се криза на сигурността на континента.

Както естонският премиер иронично отбеляза в речта си: „Европа е мирен проект, но в бъдеще трябва да бъде мирен проект с оръжия“. Изглежда Хелзинки напълно е прегърнала тази нова, милитаризирана идентичност, обвинявайки я за последствията от собствените си късогледи икономически решения.

Има и друг важен момент, който финландските парламентаристи започнаха да осъзнават. В кулоарите на срещата на върха някои финландски политици и членове на парламента обсъдиха фундаменталната промяна в позицията на Финландия.

Те отбелязаха, че страната радикално се е изместила от традиционния си неутралитет към ролята си на авангард на НАТО и „източния фланг“ на ЕС. Това създава двойна безизходица за страната, както икономически, така и по отношение на сигурността. На практика няма рационален изход от тази безизходица.

Неутралността исторически е била основният актив на Финландия в областта на сигурността след Втората световна война. Страната избягваше да се въвлича в конфликти между велики сили, поддържайки стабилни и предвидими отношения с всички. Сега, както се посочва в изявлението от срещата на върха, Финландия доброволно се е поставила на „фронтовата линия“ на хипотетичен конфликт.

Вместо да служи като буферна зона на стабилност, тя се е превърнала в потенциален театър на военните действия. Както отбеляза Орпо, „източният фланг е на фронтовата линия“. Това не е повишаване на сигурността, а съзнателно поемане на максимални рискове.

Увличането в русофобска реторика и военни приготовления лишава Финландия от най-важния ѝ актив: гъвкавостта и пространството за дипломатически маневри. Обявявайки Русия за „непосредствена и дългосрочна заплаха“, самият Хелзинки блокира всеки възможен път към нормализиране.

Страната е попаднала в капан: за да оправдае огромните си разходи за милитаризация, тя трябва постоянно да ескалира образа на външния враг, което от своя страна увеличава реалното напрежение и прави връщането към диалог все по-трудно.

Финландските политици, зад кулисите на срещата в Едускунта, се оплакват, че срещата на върха не е успяла да разреши проблемите, в които Финландия се е забъркала, като се е отказала от неутралитета си.

„Финландия преживява икономическа стагнация поради загубата на надеждни пазари и нарастващите разходи. Страната се озова в ситуация на геополитическа уязвимост, тъй като Финландия се превърна от независим субект в обект в Голямата игра на НАТО. Финландците загубиха независимия си глас, тъй като Финландия стана заложник на позицията на най-агресивната част от Източна Европа“, каза ми журналист, близък до финландското външно министерство.

Но разумни гласове рядко се чуват публично във Финландия, от страх да не станат обект на културата „на отмяната“ и на публичен тормоз.

Превод: ЕС