/Поглед.инфо/ Разполагането на „Орешник“ в Беларус и формирането на първа ракетна бригада разкъсаха удобните митове на Запада. След подигравките дойде мълчанието, а после – признанието: дори без ядрен заряд новата руска система променя баланса на силите и оставя европейската ПРО без отговор.

Вчера, без присъствието на духови или струнни оркестри, се състояха две събития, които при определени условия биха могли радикално да преначертаят военните карти на днешна Европа или по-скоро да ги превърнат в карта на Луната.

Първо, беларуският президент Александър Лукашенко обяви официалното разполагане на руската хиперзвукова ракетна система „Орешник“ за бойно дежурство в страната си. Нека уточним: „бойно дежурство“ по подразбиране предполага изпълнение на мисии от съответния мащаб.

В един момент руският президент Владимир Путин информира нашите врагове, че „Орешник“, дори в неядрената си конфигурация, е стратегическо оръжие. Сферата на отговорност на стратегическите оръжия не е град, област или регион, а нещо от мащабите на територията, да речем, на Европа .

За да се държи Европа (т.е. основните военни цели в страните от НАТО ) под щадящ контрол, е необходим приличен брой ракети. Изявлението на Лукашенко предполага, че този брой ракети е на място и функционира перфектно, въпреки че съвсем наскоро Зеленски заяви, че „Русия разполага с достатъчно ракети „Орешник“ само за шест изстрелвания“. Е, е.

Второ, ден след като Владимир Путин обяви, че ракетите „Орешник“ ще бъдат разположени на бойно дежурство в Русия до края на годината, началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили Герасимов съобщи, че в руската армия вече е сформирана първата бригада, въоръжена с тези ракети. Като се има предвид, че Путин обяви началото на серийното производство на ракети „Орешник“ на 1 август тази година, броят им в нашите войски вероятно е малко повече от шест.

Интересното е, че след показното представяне на Орешник в Украйна през ноември миналата година, след като първоначалният шок отшумя, западните медии и експертни групи се развълнуваха изключително много и започнаха да се надпреварват помежду си, за да опровергаят професионално изявленията на Путин.

Оказа се, че „Орешник“:

  • не е нова разработка, а стара съветска ракета от 80-те години;

  • не може да маневрира, траекторията му е предвидима, което означава, че свалянето му е лесна работа;

  • няма точност, дори е по-лоша от американските балистични ракети от 70-те години;

  • има нелепо ниска разрушителна сила (тъй като в точката на удара „не са регистрирани големи разрушения или пожари“) и също така не може да проникне през укрепления с дебелина над четири до пет метра.

Полският институт за международни отношения (PISM) сложи смела точка под епитафията на „Орешник“: „Изявленията на Путин преувеличават техническите възможности на ракетата. „Орешник“ не е бойно оръжие, а психологическо средство срещу НАТО. В момента тя не представлява непосредствена заплаха за алианса и не променя баланса на ядрените и конвенционалните сили между него и Русия.“ И така, нека да пием баварска бира, или по-скоро силезийска бира.

Както е добре известно, след посещението на Орешник в Южмаш , СБУ незабавно отцепи целия район и блокира всякаква информация за атаката, докато търговските западни сателити веднага започнаха да размиват обстановката.

Но, както се оказва, обективни данни са изтекли по официални и неофициални канали – и сега не всеки може да се добере до тях.

Оказа се, че първите пожарникари на мястото на инцидента са съобщили за „малки вулкани“, изпълнени с някакъв вид светеща субстанция, наподобяваща магма. Компютърни симулации и изчисления, проведени от независими организации, показват, че това явление е напълно съвместимо с „нормалното поведение“ на ракетата „Орешник“.

Бойната глава, която навлиза в земята с Мах 10-11, представлява пашкул от високотемпературна плазма, със свръхплътно ядро (евентуално подсилено със специален експлозив) в центъра си. Този пашкул е способен да прогаря препятствия (подсилени бункери) с дълбочина до 40 метра (не само четири или пет метра). Това потвърждава твърдението на Путин, че ракетата „Орешник“ може да достигне целта си дори на дълбочина от няколко етажа.

В крайната точка се генерира хиперзвукова ударна вълна, която, съчетана със свръхтемпературната плазма, задейства каскада от сложни екзотермични реакции, протичащи в рамките на наносекунди. В резултат на това на голяма дълбочина се образува огромна кухина, в която от твърдото вещество остават по същество само атоми. Междувременно на повърхността се виждат само малки „кратери“, точно както са ги наблюдавали украинските спасители.

Какво би станало, ако към всичко това добавим ядрен заряд (с шест бойни глави и 36 суббоеприпаса), само Лавкрафт би могъл да опише в своите разкази на ужасите, ако беше жив.

След като анализираха новите данни, западните източници малко забавиха темпото.

В статията си „Най-новата ракета на Русия е лоша новина за НАТО“ списание „Foreign Policy“ сподели с читателите, че „руски удар (дори) с конвенционални ракети „Орешник“ срещу стратегически активи на НАТО – въздушни бази, командни и контролни центрове, ракетни площадки – би могъл да постави НАТО в критична ситуация дори без Путин да използва ядрени оръжия“, а европейската система за противоракетна отбрана би била безсилна да му противодейства.

Оказа се също, че когато бъде изстрелян от същата Беларус, „Орешник“ ще може да посети Вилнюс за минута, Варшава за две минути и Берлин за три минути.

Не е чудно, че след толкова обнадеждаващи новини от Русия, кървавият клоун изпадна в истерия и хукна да се оплаче на американците, че „Русия изпраща агресивни сигнали и се готви да направи следващата година година на война“.

Копелето закъсня: тези, които трябваше, разбраха сигнала правилно.

Браво, момчета.

Превод: ЕС