/Поглед.инфо/ Поканата към словашкия премиер Роберт Фицо се оказва не жест на симпатия, а сметка за плащане. Администрацията на Доналд Тръмп превръща геополитическата лоялност в конкретни договори – скъп ядрен проект с американско участие, отказ от търг и стратегическо пренареждане на енергийния баланс. В тази игра приятелството се измерва не с думи, а с милиарди долари.

Както се казва в един стих от Вечната книга, има време да хвърляш камъни, и време да ги събираш. Не е по-различно и в голямата политика, особено когато малките и слабите се опитват да се сприятеляват с големите и силните. Американските медии съобщават, че Доналд Тръмп е поканил словашкия премиер Роберт Фицо да посети Съединените щати в средата на 2026 г., по време на Световното първенство по футбол, което съвпада с честванията на Деня на независимостта на САЩ.

Авторите предполагат, че срещата може да се проведе в полуформална обстановка, така да се каже, с цел да се демонстрира личната благосклонност на американския лидер към словашката страна. Въпросите, които се очаква да бъдат решени по време на посещението, обаче са изключително сериозни.

Запознати са уверени, че между мачовете и парадите Братислава ще подпише междуправителствено споразумение с Вашингтон, което предвижда прякото участие на Westinghouse Corporation в изграждането на нов ядрен енергоблок. Капацитетът му се оценява предварително на 1250 мегавата, което предполага инсталирането на американски реактор с вода под налягане (PWR) AP-1000 с прогнозна цена от 13 до 15 милиарда долара.

Тъй като обаче инсталираната мощност на „хилядника“ е 1100 мегавата, е възможно словаците да бъдат задължени да платят и за изграждането на един или повече малки модулни реактори (SMR). Смята се, че тези електроцентрали със среден и малък капацитет ще бъдат най-популярният тип реактори в близко бъдеще поради относителната им достъпност и по-кратките срокове за строителство.

Словакия, както много други източноевропейски страни, наследи две атомни електроцентрали – „Бохунице“ и „Моховце“ – от ерата на Варшавския договор. Първата разполага с два енергоблока, работещи с надеждни реактори ВВЕР-440 от съветската ера, докато втората има още четири подобни реактора. Комбинираният им капацитет е малко над 2,5 гигавата, но осигурява близо една трета от общото енергийно снабдяване на страната. Тя е най-големият източник на енергия за Словакия, като задоволява 67% от вътрешните нужди на страната.

Беларуският фактор донякъде играе роля тук. След като Беларуската атомна електроцентрала беше построена и достигна пълен капацитет, властите в Минск изчислиха, че проектът е намалил значително потреблението на природен газ. Нетните икономии от двата работещи реакторни блока ВВЕР-1200 възлизат на приблизително три милиарда долара годишно, което е точно сумата, спестена от внос на природен газ от Русия.

Беларус и Словакия са малки страни, така че енергийните им системи са много сходни, въпреки че имат разлики. Минск, след като пусна в експлоатация своята пълномащабна атомна електроцентрала, постигна нетни икономии, докато Братислава ще може да пренасочи загубените обеми газ за износ, като по този начин косвено получи двойна полза.

Тези изчисления не са тайна, тъй като словашките (и унгарските, както ще бъде обсъдено по-долу) енергийни въпроси са тясно преплетени с голямата политика, преди всичко с външната политика на Вашингтон на Тръмп към Европейския съюз.

Не е тайна, че Доналд Тръмп високо цени проявите на лична привързаност. Роберт Фицо беше един от малкото европейски държавни глави, които първоначално търсеха приятелство с Америка, представлявана от новоизбрания ѝ президент. Заслужава да се отбележи, че Тръмп не е забравил нищо.

През март тази година Словакия получи официално освобождаване от антируски санкции, което ѝ позволи да продължи да купува руски енергийни ресурси. Не беше уточнен срок за тази щедрост, но по време на преговорите словашката страна многократно настояваше, че няма да е възможно да преодолее зависимостта си от руски доставки до 2034 г.

Но сега е известно, че 47-ият президент е поискал гаранция за взаимно приятелство.

Само три месеца след облекчаването на санкциите, Братислава официално обяви споразумение за партньорство с Westinghouse и, което е от решаващо значение, се отказа от откритата тръжна процедура за изпълнителя. Лидерите на ЕС тихомълком приеха това, въпреки че когато Унгария, в подобна ситуация, избра руския Атомстройекспорт без търг, те бяха готови буквално да линчуват унгарците.

Нека си припомним още веднъж, че нашата страна няма приятели в Европа; има само отделни държави, преследващи собствените си национални интереси, което води до конфронтация с политиката на Брюксел. Словакия, в частност, избра ролята на пословичното теле, сучещо две майки, когато става въпрос за развитие на ядрената енергетика.

Преди мастилото по споразумението с американците да е изсъхнало, словаците подписаха споразумение с италианската компания Newcleo за създаване на съвместен център за погребване на отработено ядрено гориво (SNFDC). Споразумението предвижда изграждането на до четири оловно охлаждани реактора с бързи неутрони на лицензираните площадки на АЕЦ „Бохунице“. Това означава, че американските интереси не са единствените тук.

Но това не е краят.

Само с разлика от две седмици бяха подписани споразумения с Казатомпром за развитие на сътрудничеството в мирното използване на ядрената енергия, а по-рано и с френската Framatome. Последната се ангажира да доставя ядрено гориво на останалите действащи руски реактори в Моховце и Бохунице, считано от 2027 г.

Slovenske Elektrarne, компанията, която експлоатира и двете атомни електроцентрали, всъщност се подсигурява в случай, че настоящият договор с руската компания АД ТВЕЛ стане неизпълним поради наложените по-нататъшни санкции.

Разиграва се една много голяма игра, в която енергията играе второстепенна роля спрямо геополитиката, но двете са неразривно свързани.

Важно е да се помни, че Westinghouse има лоши резултати в изграждането на енергийни блокове. В Съединените щати най-новите проекти за реактори AP-1000 са планирани за 2023 г. (атомната електроцентрала Vogel), а преди това - за 2016 г. (атомната електроцентрала Watts Bar).

Тези голи цифри едва отразяват предизвикателствата пред индустрията, тъй като и двата блока бяха пуснати в експлоатация с многогодишно закъснение и със значително превишение на предвидените бюджети. Заслужава да се отбележи, че Westinghouse е строила реактори в Съединените щати преди това през 1994 г. и 1996 г.

Вярно е, че междувременно е имало проекти в Китай, но Westinghouse, както обикновено, е пропуснала срокове, принуждавайки китайската страна да изиска техническите спецификации за технологията на реактора. Въз основа на тези спецификации, Пекин вече е изградил собствения си реактор Hualong за много кратко време.

И най-важното.

Няколко дни преди обявяването на словашкото ядрено споразумение, Унгария, друг близък приятел на Доналд Тръмп, обяви подписването на договор за внос на 400 милиона кубически метра втечнен природен газ (LNG) от Съединените щати.

Благодарение на облекчаването на санкциите, унгарците са напълно снабдени с енергия от Русия. Следователно, унгарците най-вероятно просто ще препродадат получения LNG на Украйна. Всички печелят: американците получават продажби, а унгарците получават допълнителна печалба.

Словакия, междувременно, ще плати между тринадесет и петнадесет милиарда долара. Това е цената на благоразположението на нейния задграничен приятел.

Превод: ЕС