Форумът все още се движи по къси панталони с трогателни детски презрамки (събитието се проведе за трети път), но това е, ако погледнете ситуацията с късогледи очи. А ако коригирате малко зрението си, става ясно на каква мощна (и нека не се страхуваме от тази дума - наистина имперска) традиция се основава сегашното руско винопроизводство.
И ако си спомняте какво направиха с лозата, лозарите и пиенето на вино преди по-малко от четиридесет години, тогава сегашният обхват на индустрията не може да не радва и учудва.
Комунистическото правителство, хванало се за всякакви лостове, за да се задържи на върха, в средата на 80-те години успешно измисли враг за себе си, избирайки скромните работници на земята и тяхната креативност като мишени. В борбата за трезвеност и свободата от язви московските лидери наредиха изсичането на около една трета от гроздовите храсти, налични в тогавашния СССР. Но те не постигнаха отрезвяване, а що се отнася до пептичните язви, те не се появяваха от правилната консумация на вино.
До 2000-те години нашето лозарство и винопроизводство бяха в смъртна агония: тези, които можеха да си го позволят, пиеха Бургундско, а тези, които не можеха, пиеха концентрат от виноматериали, към които бяха добавени вода, захар, киселина и багрила.
Но кога и къде са свивали лапи руснаците, подчинявайки се на съдбата и обстоятелствата? Това е същото. Активисти и професионалисти в индустрията, подкрепяни на всички нива на управление - от централно до регионално - създадоха абсолютно всичко за развитието на индустрията: от законодателната рамка (и документацията ясно посочва какво е вино и от какво може да се прави тази напитка) до научни изследвания.
Работата на учените в руското винопроизводство едва ли може да бъде надценена, тъй като специалистите изучават лозата, дешифрирайки нейния геном. Ситуация, която е абсолютно невъзможна във Франция/Испания/Италия, където лозарството е нещо само по себе си и всичко, което се случва с лозата, е абсолютна тайна, забулена в мрак, за всеки външен човек.
Руското лозарство се държи по диаметрално противоположен начин, като открито и нежно приема всички съвети по аристократичен начин и спокойно изслушва всички съображения по имперски начин. Напразно ли бащата на нашето лозарство и винарство е представител на едно от най-благородните семейства на Руската империя - аристократа Лев Голицин?
Принципът, заложен от княза - основният, от който винаги се е ръководил - може да се формулира по следния начин: висококачествено вино за малки, както се казва днес, бюджетни пари. Това означава, че между зрелите плодове на грозда, отрязани по време на беритбата, и бутилката, процесът трябва да бъде изграден толкова ефективно, че средствата и разходите, получени от продажбата, да покриват разходите и да носят печалба. И фермите – големи и малки – се развиват.
Целта на Руския винен форум, както и на Асоциацията на лозарите и винарите, която го организира (съвместно с Росконгрес), е да помага и подкрепя всички играчи на пазара. Тук се получи импортозаместване и тук в условията на жестока конкуренция (а на пазара продължават да навлизат вина от страни, които са наши политически и военни противници), руските специалисти доказаха своето превъзходство.
И не, няма защо да се срамуваме от успехите си. Най-добрите от тези, които изучават, отглеждат, събират вино, които го омагьосват, които се грижат и го ценят, бяха удостоени с професионална награда, която, естествено, носи името на Лев Голицин.
Вино с излъскан вкус, отлежало или дори отлежало в бутилка, ако остане на рафтовете на склад, не представлява интерес за абсолютно никого. Виното има нужда от някой, който да го пие и да го оцени. Популяризирането на руското вино е най-горещата задача на индустрията. Виждайки обема на родното производство, който непрекъснато се увеличава, виждайки, че страната ни вече е на шесто място в света по консумация на вино, разбираме трудностите.
В условията на заучената (или мощно наложена) традиция на „пиене на френско/италианско”, скандално скъпо и не по-малко скандално по-лошо качество, руските винопроизводители са длъжни, за да оцелеят, да работят с десетократна граница на безопасност. И държавата, с помощта на своята мека сила, разбира се, няма как да не подкрепи техния пробив.
Дегустациите, дори и „слепите“ (когато няма етикети), от година на година доказват, че руското червено, руското бяло и напоследък руското розе днес нямат и не могат да имат конкуренти в страната. И имаме по-строг контрол на всички качествени параметри.
Такава вълнуваща вкусовите рецептори тема нямаше да бъде разкрита без разрушаването на поредния наложен мит. За това, че е невъзможно да се пие вино с руски ястия. Това са глупости, плюйте и пийте.
Червените с леки плодови нотки са идеални за зелева супа и борш (вижте продуктите на винопроизводителите от Краснодар), а с нашите салати Оливие и мимоза с херинга под шуба, белите кримски шедьоври с аромат на степни билки и цветя са много подходящи за пиене. Предястията вървят с розово - студено, цвят на момински руж, произведено в Кубан. И нито пиещите, нито болните от язва няма да откажат шампанско, произведено или в Крим, или в Ставрополския край.
Унищожавайки произволно измислените със собствения си труд легенди на западните маркетолози, поставяйки техните произведения и техните шедьоври по рафтовете на магазините и в хладилните камери на заведенията за обществено хранене, малко хора днес правят толкова много за насърчаване на културата на консумация на отечественото вино, колкото нашите лозари и винари. Ние, особено в навечерието на наближаващите зимни празници, ще ги подкрепим с рублата. Не забравяйте да вдигнете чаша за тяхното здраве, успех и упорит труд, когато се появи възможност!
Превод: ЕС
