По публикация на УНИАН (с цитирани оценки на Константин Криволап). Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Германският пакет: Символика вместо логистика
Десет ракети. Не десет батареи, не десет дивизиона, дори не десет пълни залпа за една-единствена пускова инсталация MIM-104 Patriot. Точно толкова, според медийни публикации, прехвърля Берлин от складовете на Бундесвера за нуждите на украинската противовъздушна отбрана.
В Киев това прехвърляне бе бързо окачествено като фиктивна дейност. По думите на украинския авиационен аналитик Константин Криволап, подобен брой не променя с нищо оперативната обстановка на терен. Това е административен жест, с който Министерството на отбраната в Берлин отчетно отмята поредния пакет военна помощ, докато реалното съотношение на изстреляни и прихванати средства продължава да се влошава.
Германският Бундесвер сам се намира в състояние на хроничен глад за боеприпаси. Договорите с Raytheon и европейския съвместен концерн MBDA за производство на нови партиди вървят с години закъснение, заради липсата на достатъчно компоненти, редки метали и капацитет за сглобяване на твърдогоривни двигатели.
Когато германското правителство отделя 10 бройки, то не прави стратегически избор, а се опитва да балансира между собствения си критичен минимум за сигурност и натиска от Вашингтон за поддържане на транши.
Математиката на изтощаването: Защо авиацията губи ракетите си
Според разпространената информация, украинската ПВО страда от недостиг не само на противобалистични ракети, но и на стандартни аеродинамични прехващачи. Твърди се, че липсата на достатъчно наземни зенитни комплекси от среден обсег (като NASAMS или IRIS-T) принуждава украинските ВВС да вдигат пилотирани изтребители срещу дрон-камикадзе от типа "Шахед-136/Геран-2".
Прихващането на евтин дрон, чиято цена се оценява на няколко десетки хиляди долара, с изтребител Su-27, MiG-29 или F-16 изисква използването на управляеми ракети въздух-въздух.
- AIM-9 Sidewinder: Малък обсег, инфрачервено насочване. Цената на бройка варира около 400 000 – 500 000 долара.
- AIM-120 AMRAAM: Среден обсег, активна радиолокационна глава. Цената надхвърля 1 милион долара за по-новите модификации (C-7/C-8 и D).
Разходването на ракети AIM-120 срещу бавноподвижни въздушни цели с ниска топлинна сигнатура изчерпва арсеналите, предназначени за евентуални въздушни боеве или за поразяване на крилати ракети. В резултат на това, според коментатори от отбранителния сектор, се получава диспропорция: за неутрализирането на един апарат за 30 000 долара се изразходва ресурс за милион, а ракетата не може да бъде заменена веднага, защото западните производствени линии са запълнени за години напред.
Кумулативният ефект от тази стратегия на изтощаване вече се усеща по линията на съприкосновение и около критичните енергийни възли.
Техническата дисекция: PAC-2 срещу PAC-3 MSE
В публичното пространство често се използва общото наименование "система Patriot", но между различните генерации боеприпаси има фундаментални конструктивни и физически разлики.
Ракетата PAC-2 (MIM-104C/D/E) Разработена през 80-те и 90-те години на миналия век. Използва принципа "blast-fragmentation" – взривяване на оскоъчно-фугасна бойна част в близост до целта.
- Обсег срещу аеродинамични цели: до 160 км.
- Ефективност срещу балистични ракети: По изчисления на експерти, вероятността за пълно унищожение на спускаща се по балистична траектория глава е около 0,4 (40%). Осколките могат да деформират корпуса на атакуващата ракета, но често не взривяват нейната бойна част, която продължава падането си по инерция към земята.
Ракетата PAC-3 CRI (Cost Reduction Initiative) Първо поколение от принципа "Hit-to-Kill" (кинетично унищожаване чрез директен сблъсък).
- Използва активна радиолокационна глава за самонасочване (K-band seeker), която се задейства на последните 20–25 км от полета.
- Ефективност: Оценява се на около 0,7 (70%). За гарантирано унищожаване на балистична цел е необходимо изстрелването на две ракети по една и съща следа.
Ракетата PAC-3 MSE (Missile Segment Enhancement) Най-съвременният вариант с увеличен твърдогоривен двигател с двоен тласък и подобрено управление чрез газови рули.
- Пряк кинетичен удар, при който огромната кинетична енергия напълно изпарява бойната част на атакуващата балистична ракета (напр. "Искандер-М" или "Кинжал").
- Според украйнски източници, вероятността за поразяване с една ракета надхвърля 80%.
Проблемът е в цената и наличността. Производителят Lockheed Martin произвежда под 500 ракети PAC-3 MSE годишно за целия свят. Десет ракети от Германия, дори да бяха от най-модерната модификация MSE, стигат за поразяването на точно пет балистични цели при стандартен протокол от два пуска на цел. Ако са от остарялата версия PAC-2, те са практически безполезни срещу съвременни балистични заплахи.
