/Поглед.инфо/ В България капитализмът няма бъдеще, не защото българите не желаят да живеят в капитализъм или защото не са буржоазни хора. Капитализмът не я иска и не й позволява да се приобщи органично към буржоазно капиталистическия свят и да се съревновава с всички останали.
Това изглежда парадоксално и съчинено от антикапиталистически манталитет, но е самата истина и тя се доказва с цялата българска история от Модерната епоха.
Няма съмнение, че днес живеем в капитализъм и че този капитализъм е точно копие на западния и е с всичките си атрибути, описани от Маркс, а по-късно (в началото на ХХ век) и от Ленин, който установи тези атрибути в тяхното новО, вече империалистическо проявление и състояние. Правилата, по които това става, са изцяло класическите, западните и в това не може да има съмнение.
Каква радост е това за либералните празнодумци, които са доволни, че живеем с “ценностите на Европа” и значи сме щастливи. По-точно: те са щастливи, защото тези ценности за тях имат други измерения и количества.
Но за всички останали животът е различен: беден, мизерен, труден, несправедлив. Държавата е изостанала, корумпирана, немощна, неорганизирана, безпомощна пред трудностите, пред които постоянно е изправена. И е далеч по равнище на живота на своите граждани от западните държави.
Как така се получава, че правилата, ценностите, начина мислене, икономическите отношения и всичко присъщо на капитализма, са еднакви, общи за всички, а равнището на живота и значението на държавите е различно? А пък уж сме в Европейския съюз, НАТО, Шенгенската и еврозоната, уж сме надежден партньор и всички ни били обичали.
Възможно е, защото всичко това са празни приказки за наивници, които в глупостта си вярват, че капитализмът ще ни даде всичко, за да заживеем по-добре, по-богато и свободно.
Истината е, че капитализмът и западният капиталистически свят не ни допускат в себе си. България е само формален партньор и съюзник на Запада, а всъщност е напълно отчуждена от него. Тя се е нагодила административно, политически и икономически към западния капиталистически модел, ала този модел я държи постоянно напрегната и не я привлича като част от себе си, не й дава сили и възможности да се развива пълноценно. Някои смятат, че причината е в нашата изостаналост, липсата на суровини, капиталовложения, пазари, в неумението на държавната власт да организира и ръководи цялостни живот така, че да постига добри резултати.
Тези неща ги има, ала Западът би следвало да помогне на българския свят да ги отстрани, за да не му пречат. Но не го прави. Дори не се и опитва да го интегрира в себе си, но не само политически и административно, а цялостно и да му даде средствата, с които да преодолява различията. Развитият капитализъм и Западът като негов носител не позволяват на България да се включи в общността на капиталистическите държави, за да се конкурира реално с тях, да взима и да дава необходимото и задължителното в тази конкуренция и интеграция. Защото така ще дойдат резултатите, които сега са само един мираж.
Слабата икономика и бедната държава не са в състояние да се конкурират с развитите и богатите. Това е толкова очевидно. Тази пречка не може да се отстранява с организация, въображение, пари и хора. Каквито и усилия да направят бедните, ще си останат бедни, защото от блатото не се излиза по своя воля и със собствени сили. Но капитализмът не помага на слабия. Той ухажва силния и на него създава условия за развитие и напредък.
Характерно за капитализма е неравномерното му развитие в различните точки на неговото абсолютно господство. Това помага на тези, които са се утвърдили в своята икономическа, политическа и военна сила, да господстват безапелационно и да налагат волята си над изоставащите. Слабите търсят покровителството на силните и са готови на жертви, за да спечелят благоволението на някои от тях. Силните уж ще помагат и ще ги защищават, но всъщност ще използват докрай техните ресурси и възможности, като ги държат настрана от решаването на най-важните проблеми, дори и отнасящи се до тях. Слабите ще служат на силните и ще получават срещу това трохите от масата им. Толкова, нищо друго. Който си прави илюзии, че ще надхитри великите сили и то най-вече с угодничество и сълзливи клетви за вярност и “вечна дружба”, рискува държавата, която ръководи, да изгуби всичко. Това е установен ред и никому не е разрешено да го променя.
Това не могат да чуят, видят и осъзнаят българските държавници и идеолози. Те мислят еднопланово и само върху това, което могат да обхванат с плитките си мозъци. Противоречията и вътрешните конфликти на буржоазно капиталистическата система не означават за тях основания силните държави и икономики да владеят и потискат слабите. И да ги държат на разстояние от себе си, отвращавайки се от техния слугинаж. Но и пазейки се от амбициите да получават (най-често даром и срещу декларирана вярност), за да съществуват.
Но законите на капитализма са неумолими. Те могат да се прикриват или поне премълчават от капитала и неговите идеолози, понеже са много строги и компрометират системата. На капитала му е нужен “имидж”, за да не дразни и да не се вижда въпиющата му несправедливост и жестокост.
Българският свят няма нито навика, нито желанието да живее в такава система, в която на едни (а те са богатите и силните) тя дава предимства, улеснения, възможности за печалби и развитие, а на други пречи, изолира ги, не им преодставя нито пазари, нито суровини; не им помага, не ги подтиква към големи и важни дела, не ги зачитат дори като съюзници, а се държат с тях като с подчинени и зависими. И правилно постъпват, защото държави като България са подчинени и зависими, без свое мнение и право да го притежават.
В забележителната си книга “Що е социализъм и има ли той почва у нас” основоположника на научния социализъм в България Димитър Благоев анализира установяването на капитализма у нас. Капитализмът създава пролетариат, който все повече осъзнава своята историческа роля на негов “гробокопач” и затова трябва да се стимулира. Но това е писано отдавна. Днес се вижда, че състоянието на системата е твърде противоречиво и в никакъв случай не носи някакви съществени изгоди за България. България е от държавите, които биват държани далеч от центъра на системата и не е допускана до всичко онова, което я обогатява и развива. Държавата ни е изолирана, а не е в състояние да надмогне пречките и ограниченията пред себе си.
Поради това няма абсолютно никакво бъдеще в капиталистическата система.
Но къде й е мястото? И каква е алтернативата?
Изпитанията трябва да се изпълнят докрай и докато няма все още някаква съществена алтернатива на капитализма, България ще трябва да се приспособява към условията. Но тя е длъжна да го прави умно и с разбиране на обективните обстоятелства и да не се надява на повече, отколкото ще й бъде дадено за съучастието и верността. Логично е държавата ни да се сближава повече с държави, които поддържат друга система, отличаваща се от капиталистическата. Това са Русия, Китай, държавите от БРИКС.
От другаде, най-малко от Западна Европа, нищо добро няма да дойде в България. Кризата ще се задълбочава и все повече ще се израждат икономиката и обществото, жизненият стандарт ще пада. И ще продължи да пада, докато сме част от общоевропейския капитализъм.
Всичко, което българските власти и анализаторите на икономиката и общественото устройство ще направят за усъвършенстване на системата, няма да бъде приложено. Европейският капитал няма да го позволи. Той ще присвои идеите, ще се опита да ги развие в Европа и ще усложни още повече съдбата на нашата държава. Защото нейният и на други като нея ще отнема от Европа, а няма да прибавя.
Западът постъпва така не защото се страхува от нас, а просто защото такава е природата му. За него е важно да се развива и обогатява, а не икономиката и обществата да се хармонизират и заедно да произвеждат повече. Те могат заедно да произвеждат повече, но то ще в полза на капитала в Европа.
Логичен е въпросът дали е възможно България чрез своята власт и нейните институции, но и по общонародна воля, изразена доброволно, да се откаже сама от капитализма и да излезе от неговата икономическа и социално политическа система. Всеки, който чете тази статия, непременно ще си го зададе. Защото знае, че думите не са още решение и видимото и желаното не винаги са осъществими. Пък и необходими също!
Когато развивам и доказвам тезата, че капитализмът в България няма бъдеще, защото самият европейският капитал възпира българският вариант на системата да се интегрира в общоевропейските процеси, поради което само взима, а нищо не дава, не означава, че пледирам за незабавни действия. Още повече че не съм отворил дума за обикновено излизане от Европейския съюз, а за скъсване с капитализма.
Един подобен ход не може в никакъв случай да е еднолично решение на силен държавен ръководител, а осъзната необходимост, отчитане на реалното положение на икономиката и съобразяване с вариантите, в които тя ще попадне, скъсвайки връзките си “Европа”. Решението трябва да е общо, колективно, но не спонтанно; то трябва да е обмислено внимателно. И ще е политическо, но съобразено със състоянието на икономиката и адаптирането й в новите условия, които ще й бъдат предоставени.
Говорим за революция, която не е задължително да бъде насилствено наложена и проявена като въоръжена борба. Тя трябва да бъде извършена не като атракция, а като обмислена реакция на процесите в капиталистическата система. И на тенденциите в света!
Приближаването до тази революция обаче трябва да се ускорява. Забавянето ще съсипе напълно националната икономика и ще компрометира евентуалния революционен преход към друга система. Нужна е упорита работа най-напред за осъзнаването на пролетариата, а след това и за конкретните форми и средства, с които ще се извърши въпросната революция за откъсване на България от света на капитала и капитализма. Тук е големият проблем, който трябва бързо да се реши. Защото липсват подготвени и осъзнати хора, които да се ангажират с организацията и подготовката на великото дело.
Бъдещето наближава и сме длъжни да го заслужим и постигнем сами!
