/Поглед.инфо/ През юли 2026 г. Китай направи нещо, което доскоро изглеждаше политически трудно осъществимо даже за най-големите световни икономики. Пекин обяви, че започва облагане на активи и доходи, държани чрез офшорни тръстове от китайски данъчни резиденти, като по този начин атакува един от най-използваните инструменти за съхраняване и укриване на големи богатства извън обсега на данъчните власти.
Мярката е далеч повече от техническа промяна в данъчното законодателство. Тя е сигнал, че една от най-големите икономики в света е решила да ограничи възможностите на свръхбогатите да прехвърлят активи в офшорни структури и по този начин да избегнат облагането им.
Ако този подход се окаже успешен, въпросът няма да бъде дали други държави ще последват примера, а кога ще го направят.
Китайската инициатива: край на една дългогодишна вратичка
На 24 юли 2026 г. Министерството на финансите на Китай и Държавната данъчна администрация публикуваха нови правила, насочени към офшорните тръстове и други сходни правни структури, създадени извън страната.
Основната цел е ясна: да бъде прекратена практиката активи и доходи да се прехвърлят в офшорни юрисдикции, където остават извън ефективния данъчен контрол на китайската държава.
Новите правила се прилагат спрямо лица, които се считат за данъчни резиденти на Китай. Това включва не само китайски граждани, но и хора, които формално имат чуждо гражданство или постоянно пребиваване в друга държава, но продължават да поддържат основните си икономически интереси в Китай.
Предвидена е ставка от 20% както върху увеличението на стойността на активите при тяхното прехвърляне в офшорен тръст, така и върху доходите, които тези активи генерират впоследствие. Данъчното облагане обхваща акции, недвижими имоти и други видове имущество.
Особено важно е, че мерките не се ограничават само до бъдещи операции. Китайските власти предоставиха 90-дневен срок за доброволно деклариране и уреждане на данъчни задължения, свързани с активи, прехвърлени в тръстове след 1 януари 2023 г., както и с доходи, получени преди 2026 г. Това не е класическа ретроактивност, но на практика обхваща значителен обем вече извършени операции.
Мярката идва на фона на значителни изходящи капиталови потоци от Китай. Според различни оценки през 2025 г. страната е отчела изтичане на капитали в размер над един трилион долара годишно. В същото време приходите от подоходно облагане на физическите лица нарастват чувствително, което показва, че данъчната администрация вече реализира по-ефективен контрол върху доходите и богатството.
Европа наистина ли изостава? Количествено – не, времеви – да.
На пръв поглед отговорът изглежда положителен. Европейският съюз все още не е предприел мащабна инициатива за пряко облагане на офшорно богатство, държано от физически лица чрез тръстове.
Но това не означава, че Европа бездейства. През последното десетилетие ЕС изгради цяла система от инструменти за борба с агресивното данъчно планиране. Сред тях са автоматичният обмен на данъчна информация, режимът за докладване на трансгранични данъчни схеми (DAC6), мерките срещу избягването на данъци (ATAD), регистрите на действителните собственици и правилата за глобален минимален корпоративен данък.
Затова би било неточно да се твърди, че Европа изостава изобщо. По-точно е да се каже, че Китай и Европейският съюз атакуват проблема от различни посоки. Китай насочва удара към богатството на физическите лица, държано чрез офшорни структури. Европа, обратно, концентрира усилията си върху прехвърлянето на корпоративни печалби между държави и върху агресивните схеми за избягване на данъци от мултинационални групи. Именно тук се намира съществената разлика между двата модела.
Защо директивата „Unshell“ не се превърна в европейски пробив
Преди няколко години Европейската комисия предложи директивата „Unshell“, чиято цел беше да ограничи използването на т.нар. „кухи“ или „пощенски кутии“ компании без реална стопанска дейност.
Предложението беше посрещнато с одобрение от част от експертната общност, но срещна съпротива сред редица държави членки.
През 2025 г. работата по директивата беше фактически прекратена. Мнозина в ЕС прецениха, че не е необходимо създаването на нова регулация, ако същите цели могат да бъдат постигнати чрез усъвършенстване на вече действащите механизми, особено на режима DAC6.
Това решение показва една характерна особеност на европейския модел: предпочитание към постепенно усъвършенстване на съществуващите инструменти вместо към внезапни и радикални промени. И въпреки че усъвършенстването е по-бързо приложимо, темпото на работа е абсурдно бавна…
А къде е България в тази картина?
България често е критикувана за сравнително ниското си данъчно облагане, но през последните години също беше принудена да се включи в международните усилия за ограничаване на данъчните злоупотреби.
Страната вече прилага европейските и международните правила срещу прехвърлянето на печалби, контролира трансферните цени между свързани предприятия и участва в глобалния обмен на данъчна информация. Освен това, България вече въведе в националното си законодателство правилата на европейската директива за глобално минимално данъчно облагане (Pillar Two), които гарантират минимална ефективна ставка от 15% за мултинационални и големи корпоративни групи с консолидирани приходи над 750 млн. евро. Макар няколко държави членки (Естония, Латвия, Литва, Малта, Словакия) да се възползваха от възможността за временно отлагане на част от режима, България не избра този подход.
Важно е обаче да се отбележи, че българският подход, подобно на европейския, е насочен предимно към корпоративните структури, а не към офшорните тръстове на физически лица (част от олигархията). А те не са малко и с ниски доходи (проверете на https://offshoreleaks.icij.org/search и ще попаднете на интересни политически личности, кметове и бизнесмени).
Именно затова китайската инициатива привлича толкова голямо внимание. Тя засяга пряко съхранението на лично богатство в офшорни юрисдикции, което досега оставаше сравнително по-слабо регулирано в много държави.
Големият въпрос
Световната икономика губи стотици милиарди долари годишно заради използването на данъчни убежища и различни форми на трансгранично избягване на данъци. Според оценки на Tax Justice Network (https://taxjustice.net/press/world-losing-half-a-trillion-to-tax-abuse-largely-due-to-8-countries-blocking-un-tax-reform-annual-report-finds/) глобалните загуби надхвърлят 490 милиарда долара годишно, близо половината от загубите (43%) са причинени от осемте държави, които продължават да се противопоставят на данъчната конвенция на ООН - Австралия, Канада, Израел, Япония, Нова Зеландия, Южна Корея, Обединеното кралство и САЩ. България не е гласувала „за“, но и не е гласувала „против“. Като член на Европейския съюз България е била сред държавите, които са се въздържали при гласуването на Terms of Reference (мандата) за бъдещата Рамкова конвенция на ООН за международно данъчно сътрудничество през август 2024 г.
Парадоксът е, че България ежегодно губи приходи от трансгранично избягване на данъци, но когато ООН направи първата сериозна крачка към нова глобална данъчна архитектура, София предпочете да се скрие зад общата европейска позиция на въздържане.
На този фон китайската инициатива може да се окаже началото на нов етап в международната данъчна политика. Не защото Китай е открил проблема първи. Данъчните убежища са предмет на критики от десетилетия. Новото е друго. За първи път държава от такъв мащаб започва толкова пряко да атакува офшорните тръстове като инструмент за укриване или отлагане на данъчно облагане на лично богатство.
Дали Европа ще поеме по същия път, остава открит въпрос. Но едно става все по-очевидно: офшорният рай вече не изглежда толкова безопасно убежище, колкото беше преди десетилетие. За мнозина най-богати данъкоплатци по света часовникът започва да отброява времето до края на една епоха.
