/Поглед.иинфо/ Днешните леви в Европа, а още повече у нас – и то заедно и дори начело с ръководството и идеолозите на БСП, панически се страхуват, а и дори и ненавиждат Маркс и неговото велико социално-политическо учение, наречено марксизъм. Социалистите и част от комунистите дори са по-големи противници на марксизма от десните и неолибералите. Причините вероятно трябва да търсим в провала на социалистическата система и разпада на СССР. Или по-точно на невярното и повърхностно тълкуване причините за този провал и резултатите от т. нар. “студена война”. Те смятат, че именно марксизмът е виновен за тези резултати, аргументирайки се с икономическата и социалната мощ на капитализма и на държавите, които след Втората световна война бяха управлявани от социалдемократи.
Причината за краха на социализма като система бе не марксизмът като учение и идеология, а неправилното му приложение и разбиране на неговата същност. Изграждането на социализма бе почти във всичко в противоречие с това учение, с посочените от Маркс и Енгелс закономерности и правила, етапи. Не става дума за грешки, а за съзнателно пренебрегване принципите на това учение и неговото изопачаване. Управляващите си въобразиха, че познават по-добре марксизма от неговите създатели и дори обявиха, че те са новите му тълкуватели и ценители. А всъщност, не познаваха марксизма – това важи особено за българските политици и идеолози. Днес техните наследници са същите самоуверени невежи.
Едно от най-големите достойнства на комунистите и социалистите, родени от учението на Маркс и Енгелс, е вярната и точно изразена политическа оценка на състоянието на обществото и на същността и смисъла на капитализма като социално-икономическа и политическа система, установена от капитала, пазара и частната собственост. Но техните партии, които след края на Втората световна война извършиха социалистически революции в своите страни, в последното десетилетие на ХХ век реставрираха капитализма с тайно организирани контрареволюции, чиито лозунг бе да се въведе пазарна икономика. Защото пазарната икономика щяла да донесе благоденствие и благополучие – каквото била донесла в западния свят. На такива партии марксизмът повече не им беше нужен, защото ги компрометираше и им напомняше за миналото.
Комунистическите партии в от социалистическия блок изпаднаха в пълна зависимост от капитала и либерализма. В някои държави, както беше у нас, те се запазиха под друго име; в повечето държави бяха разтурени или забранени, но се преродиха отново, вече без марксизъм и революционни теории.
У нас БСП се превърна в неотменна част от капитализма и му служи всеотдайно. Като казвам това, не твърдя, че нейните ръководители са купени буквално и получават някакви възнаграждения, за да провеждат тяхната линия. По-скоро отказът от марксизма и революцията ги направи угодни на буржоазното мислене и идеология. БСП обяви, че се социалдемократизира. И достигна до днешното си окаяно и дори позорно състояние.
Капиталът отчиташе влиянието на БСП в политическия живот и я поддържаше невидимо за простото око старание. Но тя повече не му е необходима и затова най-сетне я изостави разрушена, почти напълно стопена откъм членска маса, със слабо вече влияние в обществото.
Всъщност, капиталът не се е отказал съвсем от нея. Сега намеква, че е готов за нейното възраждане и охотно дава място на лидера й да говори по медиите. При това да говори за социализъм.
Но как говори този лидер и какво казва?
Някои са доста обнадеждени и му вярват, че партията се възстановява, защото тръгва по нов път.
Тържествата на Бузлуджа обаче и особено подготовката за тях показват, че се създава впечатление за нова риторика, идеи, цели, възможности. Но и за нова зависимост, която ще притъпи агресията в риториката на водачите и ще покаже, че е мнима агресия. Надяват се с нея да възвърнат по-радикалните членове на БСП, като ги залъжат, че ще се води борба за социализъм. Но те нямат намерение да водят такава борба, защото изобщо не знаят какво е капитализъм, а още по-малко какво е социализъм.
Случайно ли е, че новият председател се кълне в речта си на Бузлуджа, че е антикапиталист, антиимпериалист и дори антифашист, но вярва в преодоляването на капитализма като система. Той обаче не мисли дори за неговото разрушаване заедно с ликвидацията на неговата държава, войска, начин на живот, икономически отношения, обществено устройство. Това означава, че капиталът ще бъде запазен, капиталистът също, да не говорим за икономическите отношения, но ще бъдат ограничавани, направлявани и контролирани чрез законодателството. Той каза още, че е и антифашист. И фашизма ли ще преодолява, вместо да го унищожава?
Как обаче ще преодоляваш капитала и капиталиста чрез законодателството, когато държавата и всичките й институции и начини на организация и устройване на обществото са техни. На кого ще позволи капиталът да бъде ограничаван? На работническата класа ли? Това е невъзможно и дори на думи не може да се случи!
Лидерът на БСП избира да следва социалдемократическата идеология, чието лицемерие е престъпно. От една страна си уж срещу капитализма, а от друга работиш (при това усилно!) за неговото развитие и усъвършенстване, като го запазваш, макар и да твърдиш, че го преодоляваш.
С тази цел ли Димитър Благоев създаде на връх Бузлуджа партията, която днес се нарича Социалистическа. Та той се бореше цял живот срещу тези, които търсеха компромиси с капитала и отричаха революционната идеология на Маркс и Енгелс.
Като възприема идеологията на “преодоления капитализъм”, БСП продължава да не се определя като класова партия. Тя говори за работническа класа, а не за пролетариат. А за революция изобщо не обелва дума. Макар че не е задължително революцията да бъде въоръжена и да се пролива кръв. Но след като бъде извършена, задължително се налага ликвидирането на политическата и икономическата власт на капитала и установяване на нови икономически отношения. И ще започне изграждането на новата система.
В манифеста е записано, че БСП ще защитава работническата класа, т. е. класата на тези, които се трудят. Но всички се трудят – в това число и капиталистът. Чий труд е онеправдан? Съзнателно се избягва понятието “пролетариат”, за да бъде възможна после колаборацията с капитала, защото и капиталистът се труди. Подобни нелепости говорят, че идеологическата достоверност на социализма, който ще се роди от преодоляването на капитализма, е съмнителна и че нищо социалистическо в нея няма! Няма защото социалистите у нас не искат марксизъм, не зачитат написаното от Димитър Благоев и следват своя дребнобуржоазен характер.
Затова сега капиталът позволява да се говори за “преодоляване на капитализма”, но без конкретности.
В същото време е пусната и теорията за “приобщаващия капитализъм”, за да се подчертае неговата хуманност и желание повече хора да се възползват от неговите резултати.
Всичко това е възможно, но то ще потвърди твърдението ми, че отдавна БСП се е превърнала в дребнобуржоазна партия, чиято идеология е съглашателска и опортюнистична. В нея промените са дребни, безобидни. Те не с революционно изменения. Защото така е по-сигурно и е по-лесно да се предвиди какво ще се случи. А и няма да има неприятности с властта. Ако дойде нова власт, пак добре, защото все пак дребно буржоазната партия е проявила съмнение и сътрудничеството й със старата и насочено към ограничения и контрол.
Такива партии не могат да имат дълъг живот и биват лесно и бързо изтласквани от политиката. Защото не са потребни на никого, няма определен класов характер и са напълно лишени от идеология. БСП е типичен пример за подобен род партия.
Няма полза от такива партии, защото декларациите им, че изразяват и защитават интересите на онеправданите, не са искрени и органични, поради което прикриват други цели.
Не е възможен социализъм без Маркс и Енгелс. Защото няма друг истински път, по който да се осъществи социалистическата идея, освен пътят, начертан от марксизма. Правилата, установени от Маркс и Енгелс са задължителни и нарушаването им или пренареждането “според обстоятелствата” е пагубно. Те изискват друга социална и политическа енергия, точно познаване на капитализма и социализма, верни оценки на историческите моменти, в които се върви по този път. Иначе всичко ще е напразно и ще се дадат безброй жертви. Не бива да се бърза, но е опасно да се закъснява.
Но докато се страхуват и ненавиждат Маркс и марксизма, левите сили в България начело с БСП няма да възприемат адекватно и пълноценно идеята за социализма и ще продължат да се държат като дребни буржоа, чиято единствена цел е собственото им оцеляване в политическия бит.
