/Поглед.инфо/ Какво представлява моделът на «приобщаваш капитализъм», кой издига тази платформа и защо го прави? Кратко сравнение с практиката на фабианството и «социализма с китайски характеристики»
Въведение
Фактическият провал на системата на неолибералния капитализъм даже в ядрото на неговото възникване – Великобритания и САЩ стана особено ясен по време на т.нар. „Глобална криза – 2008-2010 г.“ и след нея. Да не говорим за положението в страните от полупериферията и периферията на световния капитализъм като България. Това създаде нова обстановка в 10-те и 20- те години на XXI век. Провалът на неолибералната система накара изключително влиятелни кръгове на глобалната капиталистическа олигархия да търсят и предлагат различни модели на излизане от неолибералната платформа по възможно най-безобиден за системата на световния капитализъм начин. Макар че тези начинания по своята същност често са една реминисценция на миналото развитие на капитализма, те несъмнено притежат и много нови черти. Например, такъв е моделът, който предлага кръга около президентът на САЩ на т.нар. „техно-неоордолиберализъм“, който ще разгледаме в друга наша публикация.
Във фокуса на нашето внимание в дадения материал е модела на т.нар. „приобщаващ капитализъм“. Този модел анализираме през различни ракурси, включително в исторически план, съпоставяйки с идеите и практиката на Фабианското общество във Великобритания. Но и през призмата на сравнеиието с „модела на социализъм с китайска специфика“в КНР. Това сравнение ни разкрива много важни черти и на трите сравнявани обекта.
Ще подчертаем, че за нас тази тема е изключително важна и животрептуща в глобален, макрорегионален и национален план, както за политически сили, но и за различни икономически структури, включително и за тези у нас.
Приобщаващ капитализъм (Inclusive Capitalism)
Това е концепция и движение, застъпващи идеята, че капитализмът трябва да се реформира отвътре така, че да носи полза не само на акционерите, а на по-широк кръг „заинтересовани страни" — работници, общности, околна среда, бъдещи поколения. В практически план моделът се изразява чрез:
- Преминаване от логика на „акционерна стойност" (shareholder value) към „стойност за заинтересованите страни" (stakeholder value);
- ESG/ Environmental, Social and Governance/критерии (околна среда, социална отговорност, управление), т.е. набор от стандарти, измерващи въздействието на бизнеса върху обществото и обвързването им с инвестиционни решения;
- Публични „ангажименти" (commitments), които компаниите поемат доброволно за по-справедливи практики към работници и общности;
- Партньорства между частния бизнес, международните институции (ЕЦБ, ОИСР, Световна банка) и религиозни/морални авторитети.
Кой издига тази платформа?
Основната организация е «Съветът за приобщаващ капитализъм с Ватикана» (Council for Inclusive Capitalism with the Vatican). Това е глобална нестопанска организация, стартирала през декември 2020 г., за да насърчава по-справедлива и устойчива икономическа система. Според основателите ѝ целта е да се впрегнат ресурсите и влиянието на частния сектор за изграждане на "по-справедлива, приобщаваща и устойчива икономическа основа" за обществото. Папа Франциск и кардинал Питър Търксън са замесени в основаването на Съвета.
Идеята за Съвета произлиза от по-ранен диалог между Ватикана и бизнеса — през 2016 г. десетки изпълнителни директори на корпорации се срещат с папа Франциск. Организацията е ръководена от основна група глобални лидери, наречени "Пазители на приобщаващия капитализъм", които във времето се срещат ежегодно с папа Франциск и кардинал Търксън.
Ключова фигура е Лин Форестър дьо Ротшилд — изпълнителен директор и основател на «Съвета за приобщаващ капитализъм», която още през 2008 г. основава сродната «Коалиция за приобщаващ капитализъм». Съветът е и член на Световния икономически форум- СИФ/World Economic Forum-WEF/. Нужно е да се отбележи, че членовете на «Съвета за приобщаващ капитализъм» управляват общо 10,5 трилиона долара активи, в които работят 200 милиона работници и служители в 163 държави. Сред съвместните организатори на срещи са Кристин Лагард (президент на ЕЦБ- Европейската централна банка) и генералният секретар на ОИСР/Организацията за икономическо сътрудничество и развитие/ Матиас Корман.
Какви са целите и мотивите за създаване на платформата за «Приобщаващ капитализъм»?
Официално заявената цел е да се съчетаят морални и пазарни императиви за да се превърне капитализмът в мощна сила за доброто на човечеството. Папа Франциск нееднократно предупреждава, че икономическа система, "откъсната от етични съображения", води до "култура на отхвърлянето".
Движението не е безспорно. То се среща с критики от различни страни
Либертарианската «Foundation for Economic Education“/Фондация за икономическо образование/ критикува движението, че подкрепя политики, които пораждат «кронизъм» и задълбочават проблемите на държавната намеса в икономиката.(Кронистки капитализъм, понякога наричан просто кронизъм, е пренебрежителен термин, използван в политическия дискурс, за да опише ситуация, в която бизнесите печелят от близки отношения с държавната власт, било то чрез антиконкурентна регулаторна среда, пряка правителствена щедрост или корупция- б.м. Н.С.).
От друга страна, вестникът «The Guardian“, който на Запад смятат за левичарски, нарича концепцията за «приобщаващия капитализъм» "троянски кон", организиран от икономически елити, за да запазят статуквото, докато на думи отдават почит на прогресивни идеали.
В същото това време тази критика се смесва и с това, което западната журналистика нарича конспиративни наративи около темата. Например за такъв наратив е смятана връзката с "Великото пренастройване"/Great Reset/ на Световния икономически форум (СИФ – WEF, т.е. World Economic Forum), популяризирана от президента на СИФ Клаус Шваб. Основната идея на «Great Reset» е, че светът трябва да е по-подготвен за глобални рискове — пандемии или изменението на климата. Съветът за приобщаващ капитализъм и СИФ са отделни, но припокриващи се мрежи. Съветът е член на Световния икономически форум. Дали заради това двете организации често са обвинявани в конспирация срещу човечеството и отделните народи? Така или иначе ставаме свидетели, че на Запад критиката идва едновременно от две противоположни посоки:
- От десницата (прекалена намеса, "кронистки капитализъм");
- Но и от левицата (само козметична реформа, зад която реалната власт остава непроменена, което е доста типичен случай за инициативи, при които Големият бизнес проповядва морален/социален дневен ред);
- Но също критика за конспирация, които не може да наречем нито дясна, нито лява.
Като извод по отношение на инициативата за „приобщаващ капитализъм“ може да
се каже, че сме съгласни и с трите вида критики по отношение на същата. Тя безспорно предлага значително по-голяма намеса от страна на държавата, отколкото неолrбералната парадигма. Напълно ясно е, че това е „реформа“, чиято цел е да заздрави буржоазно-капиталистическите отношения и укрепи тяхната власт. Върхушечният характер по който се има намерение да се осъществи тази т.нар. реформа чрез НПО, каквото се явява Съветът за приобщаваш капитализъм пряко навежда към съмнение за един или друг тип конспирация.
Една историческа реминисценция/смътен спомен/ - Фабианското общество и емблемата „Вълк в овча кожа“
По повод на инициативата за «приобщаващ капитализъм» изплува исторически спомен за друга една инициатива. През януари 1884 г. в Лондон от група интелектуалци е основано т.нар. Фабианско общество». Името на това сдружение идва от историята за римския пълководец Квинт Фабий Максим. Той е известен с тактиката си на изчакване и постепенно изтощаване на противника (в случая това е Ханибал), вместо директна конфронтация. Тази тактика на този римски пълководец символизира философията на организацията — постигане на социализъм чрез постепенни, ненасилствени реформи, а не чрез революция.
Сред най-известните членове са Сидни и Беатрис Уеб, Джордж Бърнард Шоу, а по-късно и Х. Дж. Уелс. Семейство Уеб основават Лондонското училище по икономика (LSE) и списанието „New Statesman“, а идеите им оказват силно влияние върху формирането на Британската лейбъристка партия през 1900 г.
Стратегията на фабианците
За разлика от марксистите, фабианците не вярват в класовата борба или революцията. Те се стремят към „проникване“ (permeation), т.е. влияние върху съществуващите политически партии, публикуване на изследвания, лобиране и постепенна законодателна промяна за въвеждане на социални реформи (образование, здравеопазване, трудово право).
Емблемата „Вълк в овча кожа“
Емблема на фабианците става «Вълк в овча кожа». Тази емблема не е измислица. Действително съществува известен витраж, поръчан през 1910 г. и проектиран отчасти от Бърнард Шоу, известен като „Фабианският прозорец“. На него членове-основатели изковават наковалня под герб на обществото, включващ образа на вълк в овча кожа.
Критиците виждат в това доказателство за скрита, измамна стратегия за налагане на социализъм отвътре, без открита конфронтация. Самите фабианци и повечето историци тълкуват символа по-скоро като препратка към тяхната тактика на търпение и хитрост (по подобие на Фабий), а не като буквално признание за измама на обществото.
Витражът е бил свален и „изгубен“ в средата на XX век, но по-късно е открит отново и понастоящем е изложен в централата на обществото в Лондон.
Дългогодишния спор между марксисти и фабианци: Представлява ли фабианството форма на «буржоазен социализъм»?
Въпросът засяга сърцевината на същността на фабианството, така че си струва да разгледаме и двете гледни точки – на марксисти и на фабианци. Класическата марксистка оценка на фабианството, че то действително е форма на „буржоазен социализъм“ в смисъла, който Маркс и Енгелс влагат в „Комунистическия манифест“. Т.е. провеждане на реформи, които правят капитализма по-поносим, за да го запазят, вместо да го премахнат. Владимир Илич Ленин пише директно, че фабианците са „най-завършените социал-шовинисти и лакеи на буржоазията“. Той определя фабианския социализъм като опит за „подкупване“ на работническата класа с трохи от преразпределението, без да се засяга основата - частната собственост върху средствата за производство. От тази гледна точка фабианството е типичен пример на «буржоазен социализъм».
Как самите фабианци разбират нещата? Тук картината е по-сложна, отколкото „запазване на капитализма с малко повече преразпределение“. Тъй като фабианците не са смятали частната собственост върху едрите средства за производство (земя, железници, комунални услуги, ключови индустрии) за неприкосновена. Сидни Уеб и колегите му активно застъпват национализация на такива сектори — не просто данъчно преразпределение.
Тяхната цел е постепенна трансформация на собствеността, а не просто по-щедра социална политика върху непроменена капиталистическа основа. Разликата с болшевиките е в темпото и метода (парламентарни реформи вместо революция), а не непременно в крайната цел за обобществяване.
От друга страна, вярно е, че на практика фабианството исторически се е фокусирало много силно върху администриране и управление - експертно планирана държава, силна бюрокрация, обществени услуги. Това изглежда по-скоро като технократски мениджмънт на съществуващия ред, отколкото като революционна промяна в класовите отношения.
В тази връзка ще отбележим, че в марксизма отдавна се постулира виждането за капитал-собственост и капитал-функция. В рамките на това, което се нарича капитал-функция влизат както висшите слоеве на мениджмънта на частните, така и на държавните корпорации. Но също и висшата част на държавната, и местната бюрокрация. В този смисъл да се очаква, че тези представители на капитала ще тръгнат на нещо повече от „заглаждане на острите ръбове“ на капитализма, е равносилно на розова илюзия. Именно затова много леви критици (не само марксисти-ленинци) ги смятат за реформисти, служещи обективно на статуквото.
Къде е балансът? Реалистичната оценка е нещо средно между двата полюса: фабианците са се стремели към много по-дълбока трансформация от класическата социал-демократическа платформа на малко повече преразпределение в полза на трудовите хора. Те са радетели на обобществяване на ключови отрасли. Но методът им (постепенност, работа през съществуващите институции, доверие в държавната бюрокрация и „експертите“) на практика често е водел до резултати, които приличат повече на регулиран капитализъм с разширена социална държава (какъвто е следвоенният британски модел с NHS и национализирани индустрии), отколкото до преодоляване на буржоазно-капиталистическите отношения. Така че въпреки декларираните цели на фабианците, които са по-радикални от чисто разпределителното виждане, например, на социал-демократите, фабианската политика в дългосрочен план има като краен резултат по-гъвкав и усъвършенстван капитализъм.
Влиянието на фабианците върху конкретни политики
Следвоенният британски модел е конкретна историческа реализация на много фабиански идеи, въведена от лейбъристкото правителство на К.Атли (Clement Richard Attlee), който е британски премиер в периода 1945–1951 г. Той печели изборите веднага след Втората световна война. В тази връзка за предходния премиер У. Чърчил във Великобритания казват, че е спечелил войната, но е изгубил изборите, т.е. властта. За правителството на Атли са характерни следните социално-икономически мероприятия:
- Национална здравна служба (NHS) - Създадена през 1948 г. от министъра на здравеопазването Ан Найрин Бевън. Основният принцип е радикален за времето си: здравеопазване, безплатно в момента на ползване, финансирано изцяло чрез данъци, достъпно за всеки гражданин независимо от доходите му. Болниците (включително частните и църковните) са национализирани и поставени под държавна собственост и управление. Това е една от най-мащабните реализации на идеята за обобществяване на услуга, която дотогава е била пазарна или благотворителна;
- Национализация на ключови индустрии - Между 1945 и 1951 г. правителството на Атли национализира поредица от стратегически отрасли:
- Английската централна банка (1946 г.);
- Въгледобивът (1947 г.);
- Железниците, каналите и част от автомобилния транспорт (1948 г., обединени в British Railways/British Transport);
- Електроенергетиката и газоснабдяването;
- Черната металургия (стоманодобив, макар и с известни колебания в следващите десетилетия)
Собствениците са компенсирани с държавни облигации, така че процесът е законодателен, а не конфискационен — точно в духа на фабианската постепенност
- Държава на благосъстоянието (Welfare State) - Освен NHS, въвежда се широка система от социално осигуряване по модела на доклада на Уилям Бевъридж (1942 г.): пенсии, обезщетения за безработица, детски надбавки, обществено жилищно строителство в голям мащаб.
Връзката с фабианците
Много от архитектите на тази политика са пряко свързани с Фабианското общество или са възпитаници на неговите идеи — включително чрез Лондонското училище по икономика, основано от семейство Уеб. Самият К.Атли е бил член на Фабианското общество. Моделът въплъщава точно фабианската формула: не революционна конфискация, а законодателна национализация с компенсация, съчетана с експертно управлявана бюрократична държава.
В тази връзка ще отбележим, че определено фабианската политика на Лейбъристката партия се провежда и вследствие въздействието на СССР, завювал несъмнен тогава авторитет с приноса си в победата във Втората световна война, както и със социалния си строй – съветския социализъм, доказал своята жизненост с тази победа.
Навярно има и друг момент, присъстващ по един скрит начин. Става дума, че в началото на тази политика се осъществява трансформация на най-голямата в света колониална система на Обединеното кралство от класически тип колониализъм към неоколониализъм. При което, обаче, Лондон продължава да получава значителни дивиденти от новата неоколониална система, което дава възможност да се формира тази т.нар. «Държава/общество/ на благосъстоянието» за немалка част от британците в метрополията.
Дългосрочна съдба
Този модел просъществува до края на 1970-те, когато правителството на Маргарет Тачър (от 1979 г.) започва мащабна приватизация на националните индустрии — въглища, стомана, телекомуникации, газ, вода, авиокомпании. NHS остава непроменена структура до днес, макар и обект на постоянни политически дебати за финансиране и реформи.
В заключение за практиката на фабианците, отразена в британския лейбъристки модел в периода 1945-1951 г., може да се каже, че тя представлява интересен случай на „буржоазен социализъм“ със значително по-мащабна национализация и социализация по сравнение със съществувалите дотогава социал-демократически или други /псевдо/леви инициативи. В тази връзка следва да се отбележи, че този модел значително се различава от силно „неолиберализираните“ схеми и практики на европейските социал-демократически и социалистически партии в ПЕС/Партия на европейските социалисти/. Последните, идвайки на власт често пъти провеждат курс, който не силно се отличава от неолибералната догма, зададена от неоконсерваторите и неолибералите.
България е емблематичен случай в това отношение, където правителството на Сергей Станишев въведе крайно неолибералния „плосък данък“, който няма нищо общо даже с „буржоазния социализъм“. Това мероприятие е въпиющ пример на антисоциална политика, която до ден днешен се ползва с подръжката на всички политически сили у нас имащи едно или друго участие в изпълнителната власт. Тази политика доминира до днес общественото пространство на Родината ни. Тя допринася немалко през годините след нейното въвеждане за текущото състояние на нашата Татковина, явяваща се демонстрационен пример на социална несправедливост в глобален план.
Така или иначе паралелът между „приобщаващия капитализъм“ и фабианската практика показва определени различия, но и нещо общо. Различията са в това, че концепцията за „приобщаващия капитализъм“, въпреки приказките за „приобщаване“ и за морални ангажименти не казва нищо за механизмите на това „приобщаване“ и как ще бъдат поети моралните ангажименти. Това поражда съмнения, че с срещаме с поредния случай на класическа буржоазна демагогия.
Фабианската практика в някаква степен излиза даже извън рамките на класическия „буржоазен социализъм“ в посока на социализация на обществения капитал. И това несъмнено е качествено различие между тези две инициативи. Но това, по което си приличат, е фундаменталния момент, че и концепцията за „приобщаващ капитализъм“ и фабианската практика в следвоенния британски модел нямат за цел преодоляване на буржоазно-капиталистическите взаимоотношения, а всяка една от двете, по свой собствен начин, се стремят да укрепят капитализма.
Сравнение на концепцията за „Приобщаващ капитализъм“ с практиката на „Социализъм с китайска характеристика“ в КНР
Съществуват няколко различни групи наблюдатели и анализатори, които виждат паралели между концепцията за «приобщаваш капитализъм» и практиката на «социализъм с китайска специфика/характеристика» в Китай. Още в самото начало ще отбележим, че горните са с доста различни изводи и намерения зад тезите им.
1. Академични/хетеродоксни икономисти
Характерен пример за академичен/хетеродоксен (Хетеродоксалност е „всяко мнение или доктрина, които са вариант на официалната (ортодоксалната) позиция“ – б.м. Н.С./ икономист е Мартин де Йонг,, който е работил както в Erasmus University, така и във Университета Фудан в Шанхай. Той публикува статии за "приобщаващия капитализъм" като нова "парадигма на целта" в икономиката и бизнес администрацията. За него това е модел, при който нарастващ брой хетеродоксни учени в икономиката и бизнеса твърдят, че приобщаването не е само морален императив за компаниите, но и по-изгодно за тях в дългосрочен план, като виждат далеч по-важна роля за държавата в оформянето на пазарите. Това силно подчертаване върху активна държавна роля в насочването на пазара е точката, в която някои изследователи откриват структурно сходство с китайския модел, тъй като и социализмът с китайска специфика разчита на силна държавна ръка редом с пазарни механизми.
2. Изследователи на "хибридния" китайски модел
Има цяла академична литература, която представя китайската система именно като конвергенция между социализъм и капитализъм, а не като феномен, представящ едната или друтата система в чист вид. Гореспоменатата литература разглежда съвременната китайска социална и икономическа система като демонстрираща едновременно черти на капитализъм и социализъм. Някои автори стигат дотам да предложат термина "китаизъм" (Chinism), защото чертите на социализма се преплитат с елементи на капитализма и обратно, създавайки ново, различно качество, тоест нито чист социализъм, нито чист капитализъм.
3. Тезата за "общото благоденствие" (common prosperity) като паралелна идея на тази за "приобщаващ растеж"
Някои изследователи/например Джън Йунниен (Zheng Yongnian)/ анализират китайската концепция за "общо благоденствие" именно в сравнителен план с концепциите за приобщаващ растеж на западните «welfare states»/държави на благосъстоянието/.Те търсят общи проблеми (неравенство, устойчивост), както и съществува ли близост в предлаганите различни решения за справяне с тези проблеми.
4. Полемична/консервативна критика/ на "stakeholder capitalism"/капитализъм на заинтересуваните страни/
Съществува и съвсем различен пласт коментатори. Става дума предимно за консервативни или популистки медии в САЩ. Те директно твърдят, че концепцията на Клаус Шваб и Световния икономически форум за "stakeholder capitalism" (тясно свързана с идеята за приобщаващ капитализъм) прилича на или дори е вдъхновена от китайския модел. Например, някои коментатори стигат дотам да наричат системата на "stakeholder capitalism" социалистически, комунистически, марксистки сценарий. Други автори твърдят пряко, че преходът към «stakeholder capitalism» е моделиран по «авторитарната версия на комунизма в Китай». Фактически това са предимно полемични, а не строго академични тези.
5. Важна контра-теза
Самият Клаус Шваб, автор на концепцията за «stakeholder capitalism», изрично се дистанцира от китайския модел. Той критикува както «командните икономики» на Китай и Русия, които назовава държавен капитализъм, така и хиперкапитализма, т.е. неолибералния модел в САЩ и Великобритания. Съответно позиционира «капитализма на заинтересуваните страни» - «stakeholder capitalism» като трети път, различен от горните два. В този план може да се направи извода, че мнозина от привържениците на "приобщаващия капитализъм" на Запад изрично отхвърлят сходството с Китай, дори когато критиците им изтъкват наличие на такова сходство.
Тук е необходимо да се отбележи, че предимно западни изследователи използват по отношение на «социализма с китайски характеристики» понятия като "state capitalism", т.е. «държавен капитализъм» и по-новото "party-state capitalism" – «партийно-държавен капитализъм» или даже "CCP Inc."- ККП/т.е. Китайска комунистическа партия/ Инкорпорейтид. Нужно е да се посочи, че именно учени и коментатори с неолиберални нагласи са ключовите движещи сили зад термина "държавен капитализъм", използван, за да разграничи "упадъчните" форми на капитализъм в Китай от "добрите" му «неолиберални формати». С други думи етикетът "държавен капитализъм" и разлчните му варианти носят полемичен и пренебрежителен заряд без убедителен академичен и фактологически пълнеж.
Официалната линия: категорично социализъм
Китайската комунистическата партия отхвърля категорично, че системата е форма на капитализъм. Ръководителят на ККП Си Дзинпин утвърждава, че "социализмът с китайска специфика" следва основните принципи на научния социализъм и е социализъм, а не някакъв друг "изъм". Той отхвърля тезата, че капиталистическият път на развитие би могъл да реши историческите проблеми на Китай.
Официалната доктрина обяснява пазарните елементи не като отклонение от социализма, а като инструмент, разрешен в рамките на т.нар. "начален стадий на социализма" (初级阶段, пинин: Chūjí jiēduàn). Според тази концепция, установена в края на 80-те години и подкрепяща реформаторския курс на Дън Сяопин, в рамките на този начален стадий Китай може да използва някои капиталистически методи за развитие на производителните сили.
Този опит се позовава на НЕП/нова икономическа политика/, предложена и осъществена в Съветска Русия от В.И.Ленин, която допуска разнообразие на форми на собственост и пазарни механизми. Или на платформата на «Новата демокрация», предложена от Мао Дзъдун през 1953 г., според която историческият ход на китайската революция се разделя на две фази: Демократическа революция, чиято цел е да се преодолее изостаналостта, за да се премине към следващия етап - Социалистическа революция. Съответно първата фаза се характеризира с различни форми на собственост и доминиране на пазарни отношения.
У нас Г.Димитров издига концепцията за „народната демокрация“ като многокласова и многопартийна система, явяваща се преходен етап към социализма. При което се разграничават два вида буржоазия:
• „Реакционна" - компрометирани с фашисткия режим индустриалци и търговци;
• „Патриотични" индустриалци и търговци, готови да сътрудничат с новата власт.
Външни геополитически обстоятелства – подготовката предвид надигащата се Втора световна война при СССР, както и започналата „Студена война“ в случая с КНР и НРБ, заставят да се прекрати широкото и продължително използване на тези идеи
Когато говорим за практиката на съвременния «социализъм с китайски характеристики» трябва да отбележим един основен момент и той се нарича «сяокан»/小康社会, пинин: xiǎo kāng shè huì/, т.е. «Създаване на общество на масов среден стандарт на живот». Това е платформа на развитие, чието цел е без уравняване на определени имуществени и социални различия, но избягване на екстремни прояви на горните различия. При което важен момент е търсенето на хармония и баланс между материално благосъстояние и културно-духовно развитие на членовете на обшеството, т.е. старание да се избегне болестта на свръхпотребителството, характерна за капитализма особено в неговия неолиберален вариант. При което „сяокан“ се разглежда“не като крайна цел, а като стъпка към друго мечтано стъпало в общественото развитие - т.нар. „Велико единство“ /大同, пинин: Dà tóng/. «Датон» е неоконфуциански термин, който днес в съвременен Китай се използва понякога като образ на „комунистическото общество“.
„Сяокан“ не представлява пряк път към „Датон“. След „сяокан“ следваща стъпка/етап е цялостната реализация на социалистическа модернизация и постигане на състоятелно(средно богато/умерено развито) общество (中等发达社会, пинин: zhōng děng fā dá shè huì). Последното в КНР се планира да се осъществи към средата на XXI век, т.е. към 2049 год., когато ще се отбележат 100 години от създаването на КНР. Ако гореописаното не е социализъм в действие, то следва да се запитаме, що е това «действен социализъм»?
Основният извод от това сравнение между тези три феномена – (1) инициативата «приобщаваш капитализъм», (2) фабианската практика и (3) «социализма с китайска специфика/характеристики», ни дава правото да обобщим следното:
- Въпреки използването на лексика със социален и даже социализиращ характер, т.е. такава за «приобщаване» на по-широки социални слоеве в концепцията за «приобщаващ капитализъм», както и социални и даже социализиращи мероприятия в практиката на фабианството, в крайна сметка наблюдаваме използването на тези социално/социализиращи моменти с цел укрепване и усъвършенстване на буржоазно-капиталистическите отношения;
- В случая със «социализма с китайски характеристики» се срещаме точно с обратната практика – използване на капиталистическа частна собственост и някои буржоазни организационни технологии с цел усъвършенстване развитието на социализма в условията на съвременния етап на социално-икономическа и технологическа динамика на КНР.
Заключение
«Приобщаващият капитализъм» като концепция се стреми значително да разшири социалната база и легитимност на буржоазно-капиталистическите отношения в условията на технологична трансформация и назряла криза на неолибералния модел. Във връзка с тази концепция се осъществява аналогия с исторически прецеденти като фабианството, както се правят и паралели с китайския модел на държавно регулиран пазарен социализъм. Тези сравнения ни дават възможност да разберем по-добре всички сравнявани феномени.
„Приобщаващият капитализъм" не се явява радикална алтернатива на неолибералната капиталистическата система. Подобни инициативи исторически водят по-скоро до усъвършенстване на капитализма. Но тук, използвайки образа на вълка от емблемата на фабианците можем да използваме поговорката относно такъв усъвършенстван капитализъм, казваща че «Вълкът козината си мени, но нрава не».
