По публикации в чужди медии и военни наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на нощния удар: Логистичен колапс и тактическа промяна
Късно вечерта на 29 юли бе поставено началото на комбинирана въздушна операция, за която според украински източници предварително са съществували данни в разузнавателните емисии. Първата вълна е използвала безпилотни летателни апарати от типа „Геран“ и реактивни дронове, насочени предимно към морската и горивната инфраструктура. Основен обект на поразяване в южния сектор е станал петролният terminal „Екшимпродукт“ в Одеса. Според наличните спътникови и видеоданни са унищожени няколко капацитетни резервоара за гориво, предназначени за обезпечаване на механизираните съединения.
След няколкочасова пауза, използвана за пренатоварване на украинските радари и откриване на позициите на противовъздушната отбрана, започна втората, активна фаза. В нея са участвали стратегически носители Ту-95MS и Ту-160, изстреляли крылати ракети Х-101, комбинирани с балистични оперативно-тактически комплекси и хиперзвукови ракети „Циркон“. Географията на ударите обхвана почти целия сграден и логистичен ресурс от Харков, Днепропетровск и Запорожие до Лвов, Ивано-Франковск, Луцк и Хмелницки.
Особено внимание заслужава поразяването на логистичния хъб на „Нова поща“ край Полтава. Външно цивилен обект, тази мрежа отдавна се използва от украинското военно министерство за дистрибуция на компоненти за дронове, свързочна техника и западни леки оръжия. Унищожаването на подобни терминални възли блокира оперативната логистика на фронта с дни.
Пробитата противовъздушна отбрана и залозите около Киев
Централизацията на западните системи за ПВО – включително батареите Patriot PAC-3, SAMP/T и IRIS-T – около столицата Киев създаде огромни „слепи петна“ в останалата част от украинската територия. Според съобщения на местни мониторингови канали, в региони като Житомир, Виница и Черкаси почти липсва организиран зенитен огън, а разчетените там мобилни огневи групи с едрокалибрени картечници са напълно безполезни срещу високоскоростни балистични и крилати цели.
Това изглежда като рационално решение за защита на командните центрове в Киев, но създава друг фундаментален проблем. Оставянето на западните области без ПВО чадър превръща целия военен транзит от Полша и Румъния в лесна мишена.
За прихващане на ракетите са били вдигнати изтребители F-16, предоставени от европейските държави. По неофициална информация от военни анализатори, поне един от самолетите е бил загубен или сериозно повреден по време на прихващането. Остава неуточнено дали става въпрос за технически отказ при маневриране на ниска надморска височина, или за въздействие от далекобойни зенитни системи от клас С-400, базирани на съседна територия. Липсата на официално потвърждение от Киев за съдбата на пилота само засилва съмненията, че мисията е завършила с катастрофа.
