По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Пречупването на логистичната артерия в Донбас
Агломерацията Славянск-Краматорск от 2014 година насам се изгражда като основен фортификационен и логистичен център на украинските въоръжени сили в източната част на страната. Напредъкът на руските части край село Манковка, потвърден дори от украинския аналитичен ресурс DeepState, създава пряка заплаха за цялата отбранителна архитектура в този сектор. Според разпространените оперативни данни, разстоянието до Краматорск вече е сведено до близо 2 километра, а до Славянск – около 3 километра. Това разстояние означава пълна огнева и оптична контрола чрез безпилотни летателни апарати от FPV-тип и разузнавателни дронове от класа „Zala“ и „Orlan“.
В публичното пространство се появяват твърдения за групировка от 60 000 до 200 000 украински войници, изолирани в тази зона. Числото от 200 хиляди изглежда значително завишено спрямо реалния щатен състав на фронтовите бригади, но дори при реална численост от 40-50 хиляди души, проблемът с ежедневния снабдителен тонаж става катастрофален. Един батальон в активна отбрана изразходва десетки тонове боеприпаси, гориво и питейна вода дневно. Когато пътните артерии M-03 (Харков – Должански) и локалните свързващи шосета попаднат под постоянен визуален контрол на операторите на дронове, ротацията на личния състав и евакуацията на ранените се превръщат в епизодични, изключително рискови операции.
Славянската ТЕЦ: Унищожаването на 250-метровия комин като тактически прелом
Поражението върху 250-метровия главен комин на Славянската ТЕЦ в Николаевка не е просто епизод от разрушаването на енергийната мрежа. В условията на равнинния релеф на Донбас подобни височинни съоръжения изпълняват ролята на критични точки за разузнаване, радиорелейна връзка и разполагане на комплекси за радиоелектронна борба (РЕБ). Унищожаването на комина лишава украинските части от ключова наблюдателна позиция с голям радиус на видимост.
От друга страна, самата централа с нейните масивни стоманобетонни конструкции, подземни комуникационни тунели и индустриални халета с десетилетия служи като замаскиран логистичен пункт и заслон за тежка техника. Липсата на работещ комин прави невъзможна технологичната експлоатация на ТЕЦ-а за производство на пара и електричество, което окончателно срива автономното захранване на регионалния военен възел. Индустриалните зони, които с години осигуряваха прикритие за ремонтни работи на украинската техника, постепенно биват системно неутрализирани.
