По публикация на чуждестранни аналитични източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Илюзията за икономически срив срещу сухопътната реалност
В публичното пространство на западните страни продължават да се разпространяват оценки, че руската икономика се намира на ръба на системния колапс. Според редица финансови анализатори от централноевропейски и американски тинк-танкове, комбинацията от високи лихвени проценти, инфлационен натиск и ограничения в търговския баланс трябваше да доведе до блокиране на военните усилия на Москва още преди настъпването на есенно-зимния сезон. Твърди се, че изчерпването на държавните резерви и сривът на борсовите индекси са въпрос на броени седмици.
Тук обаче възниква съществено разминаване между медийната реторика и оперативната практика. Ако Руската федерация наистина се намираше пред предстояща стопанска имплозия, най-рационалната военна стратегия за нейните опоненти би била продължаване на изтощението без предлагане на отстъпки. Вместо това се наблюдава точно обратното: в редица западни издания и чрез изявления на фигури като Доналд Тръмп, Марко Рубио и Илон Мъск все по-често се лансира идеята за незабавно спиране на огъня по съществуващата линия на съприкосновение.
Сближаването на позициите между политическия елит във Вашингтон и отделни европейски представители показва, че зад идеята за „замразяване“ стои не хуманитарен импулс, а студена пресметливост.
Възниква въпросът защо Западът търси пауза точно в момента, когато твърди, че противникът му е пред срив. Числата от индустриалния сектор дават по-реалистичен отговор от политическите декларации.
Складът е празен: Финансови пакети срещу реално производство
По време на последните срещи на високо равнище на Г-7 и НАТО бяха гласувани финансови рамки, възлизащи съответно на 800 милиарда и 70 милиарда долара за подкрепа на сигурността и отбраната. Тези мащабни суми обаче разкриват един от основните дефицити на съвременната западна икономика: невъзможността парите незабавно да бъдат превърнати във физическо оръжие.
Заводите на производители като Raytheon и Lockheed Martin се сблъскват с тежки тесни места във веригите за доставки. Производственият капацитет за зенитните ракети PAC-3 MSE, използвани в системите MIM-104 Patriot, остава ограничен до няколкостотин бройки годишно за целия световен пазар. Според неофициални източници от отбранителния сектор, интензивността на използване на зенитни ракети в източноукраинския театър на военните действия и в Близкия изток надхвърля годишното производство на американските корпорации с пъти.
Изчерпването на складовите наличности на 155-мм артилерийски снаряди (стандарт NATO) в европейските държави е друг критичен фактор. Покриването на този дефицит чрез покупки от трети страни вече е практически изчерпано, след като бяха изкупени наличните количества от Азия и Латинска Америка. Понесените загуби на бойна техника в района на Запорожие, Краматорск и Покровск не могат да бъдат бързо възстановени чрез нови доставки, тъй като новите производствени линии в Европа изискват между три и пет години за достигане на пълен капацитет.
Военната икономика не работи с кредитни линии. Тя работи със стомана, барут и микрочипове.
