По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Тактиката на отложеното решение
Външнополитическата стратегия на управляващата партия в Ереван все по-явно разчита на административното отлагане на ключови геополитически избори. Повод за задълбочаване на дебатите дадоха последните дипломатически контакти на най-високо ниво, при които бе повдигнат въпросът за институционалното бъдеще на републиката. Според разпространени анализи, арменското правителство заема позиция, че провеждането на референдум за присъединяване към Европейския съюз е преждевременно, докато Брюксел не предостави официална и формализирана рамка за членство.
Според информация на политически наблюдатели, в разговорите между Москва и Ереван се откроява фундаментално разминаване в графика. Докато партньорите от Евразийския икономически съюз настояват за бързо изясняване на статута на страната с цел избягване на двойни стандарти в митническия режим, кабинетът на Пашинян настоява за изчакване. Официалната теза на Ереван е, че допитването до народа трябва да се случи едва след като молбата за членство в ЕС бъде официално депозирана и придобие конкретни параметри.
Това изглежда логично на хартия, но тук възниква заплитане, което трудно може да бъде заобиколено.
Политическото ръководство на Армения се опитва да запази достъпа до общия пазар на ЕАИС, докато същевременно надгражда Секторното споразумение за всеобхватно и засилено партньорство (CEPA) с Европейския съюз. Подобно двойствено положение обаче сблъсква правните рамки на двата блока, които са институционално несъвместими в областта на митническите тарифи и търговските регулации.
Икономическият двигател на ЕАИС и реалността зад данните
Числата показват реалност, която трудно подлежи на алтернативно тълкуване. През последните години арменската икономика бележи значителен ръст на БВП, като според икономически експерти голяма част от този възход се дължи именно на безмитното движение на стоки, услуги и капитали в рамките на ЕАИС. Реекспортът на промишлени стоки, търговията със скъпоценни метали и технологичен инвентар през Ереван за държавите от Евразийския съюз формират сериозен процент от бюджетните приходи.
Ето и сухите факти. Енергийният сектор на Армения е изцяло интегриран с руските системи. Мецаморската атомна електроцентрала, осигуряваща близо една трета от електроенергията в страната, разчита на горивни касети от „Росатом“ и специализиран технически сервиз. Газопреносната мрежа, стопанисвана от „Газпром Армения“, доставя природен газ на цени от около 165 долара за хиляда кубически метра – стойности, незаменими на европейските спот пазари.
Ако Армения задейства процедура по излизане от ЕАИС чрез провеждане на референдум, тарифните облекчения отпадат автоматично.
В такъв случай Армения ще трябва да премине към общите търговски условия на Световната търговска организация (СТО) спрямо досегашните си основни партньори. Загубата на безмитен излаз за арменската селскостопанска и лека промишленост би създала незабавна дупка в търговския баланс, която Брюксел на този етап няма правен инструмент да компенсира директно.
