/Поглед.инфо/ Днес ставаме свидетели на изменения в климата, които нерядко водят до редица природни бедствия, такива като:
- Увеличаване на интензивността и честотата на горещи вълни, в резултат на което се случват продължигелни суши, които предизвикват пожари;
- Обилни валежи с внезапни наводнения на местно ниво;
- В зимните месеци нерядко се наблюдават макар и краткотрайни снежни бури и ветрове, придружени с обилни снеговалежи и заледявания, причинени от замръзнали водни площи.
Тъй като в съвременни условия значителна част от населението живее в градовете, тези аномалии излагат гражданите на особен риск.
Концепцията „Град-гъба“ е модел за градско планиране, базиран на природата, който използва ландшафтна архитектура (ЛА) за устойчиво управление на водите. Вместо да разчита на традиционната „сива инфраструктура“ (като бетонни тръби и язовири), която отвежда водата възможно най-бързо извън града, «Градът-гъба» работи с природата, за да абсорбира, съхранява и използва повторно дъждовната вода там, където тя падне, т.е. използва се т.нар. «синя инфраструктура» и «зелена инфраструктури».
Целта е да се намалят щетите от наводнения, да се подобри задържането на вода за да се преодоляват продължителни засухи, както и да се създадат по-зелени и съответно по-прохладни градски пространства през лятото и по-умерени и устойчиви температури през зимата.
Казано накратко „Градът-гъба“ е градска зона със «зелена и синя инфраструктура». Тя трябва да се справя с прекомерните валежи, използвайки различни техники. Тази зона смекчава/предотвратява градските наводнения, като предоставя на района способността да абсорбира водата по естествен път. Намалява обхвата на непропускливите повърхности и увеличава количеството абсорбираща земя: зелени повърхности, зелени стени, био-блата, езера в центъра на града, дъждовни градини, пропускливи настилки. Допълването на този подход със системи за канализиране и съхранение също помага за противодействие на недостига на вода.
Концепцията за "град-гъба" (sponge city, 海绵城市, pinin Hǎimián chéngshi) е създадена в Китай. Тя е разработена от китайския ландшафтен архитект и урбанист Юй Конджиан (Kongjian Yu), професор в Пекинския университет и основател на дизайнерската фирма „Turenscape“.
Идеята се оформя в началото на 2010-те години като отговор на честите наводнения в китайските градове, причинени от бързата урбанизация, бетонирането на естествени водосборни площи и остарялата дъждовна канализация. Концепцията предлага градовете да функционират като "гъба" — да поглъщат, задържат и пречистват дъждовната вода чрез зелени пространства, влажни зони, проницаеми настилки, зелени покриви и естествени водни басейни, вместо просто да я отвеждат бързо чрез бетонни канали.
През 2013 г. китайското правителство официално приема концепцията като национална политика, а през 2015 г. стартира пилотна програма в десетки китайски градове за нейното прилагане. Оттогава идеята се разпространява и извън Китай, вдъхновявайки подобни подходи за градско управление на водите в различни страни по света.
Философия, основни принципи и стратегия на концепцията «Град-гъба»
Основната философия на "град-гъба" е градът да работи с природата, а не срещу нея, при управлението на дъждовната вода — тоест водата да се поглъща, задържа, филтрира и бавно освобождава на място, вместо бързо да се отвежда чрез бетонни тръби и канали.
Основни принципи
1.
Забавяне вместо ускоряване на
оттока
Традиционната
инфраструктура е проектирана да отведе
дъждовната вода възможно най-бързо.
«Sponge
city“
прави обратното — забавя движението
на водата, за да намали пиковото
натоварване на канализацията и риска
от наводнения надолу по течението.
2.
Работа с естествените процеси
Използване
на почвата, растителността и топографията
за естествено пречистване и просмукване
на водата, вместо изцяло инженерни
решения.
3.
Многофункционалност на пространствата
Зелените
площи, паркове и водни обекти изпълняват
едновременно естетическа, рекреационна
и хидрологична функция.
4.
Децентрализация
Вместо
няколко големи съоръжения (язовири,
огромни колектори), се изгражда мрежа
от множество малки, разпределени решения
из целия град.
Основни стратегии и оперативни елементи
1.Задържане при източника: Използване на елементи като:
- Пропускливи настилки за незабавно попиване на вода, т.е. тротоари, паркинги и алеи, изработени от материали, пропускащи водата в почвата, вместо да я отвеждат по повърхността;
- Зелени покриви — растителност върху сградите, която абсорбира дъждовна вода и намалява топлинния остров;
- Дъждовни градини и биофилтри (bioswales) — вдлъбнати озеленени зони, които събират и филтрират повърхностния отток от улици и покриви;
- Влажни зони и изкуствени водни басейни, включително т.нар. «био-блата» — за временно съхранение на излишната вода при силни валежи и постепенното ѝ освобождаване.
2Забавяне на потока:
Възстановяване на реки и езера — премахване на бетонни корита в полза на естествени брегове, които могат да поемат по-голям обем вода;
- Резервоари за задържане на вода — подземни или надземни съоръжения, събиращи вода за повторна употреба (напр. напояване);
- Създаване на естествени, криволичещи потоци и био-блата, за да се намали скоростта на оттичане.
3.Адаптивни пространства:
- Проектиране на многофункционални паркове-влажни тераси, които действат като обществени пространства за отдих в сухи сезони и басейни за управление на наводненията по време на обилни дъждове.
- Зелени коридори и градски паркове, проектирани да действат като буферни зони при наводнения.
4. Презареждане и пречистване:
- Създаване на възможност водата да се филтрира през почвата и растителността, което я почиства естествено, преди да презареди подземните водоносни хоризонти;
- Повторно използване на водата — събраната дъждовна вода се пречиства и използва за напояване, охлаждане или дори битови нужди.
Целта е градовете да могат да задържат и използват значителна част (в китайските стандарти често се цитира стойност от порядъка на 70-80%) от годишния обем дъждовна вода на място, вместо тя да се превръща в отпадъчен повърхностен отток.
Мащаби на внедряване
1.
Ниво сграда/парцел (микро)
Отделни
елементи като зелени покриви, дъждовни
варели, проницаеми настилки на частен
имот или единична сграда. Това е
най-малката и най-лесна за прилагане
единица.
2.
Ниво квартал/улица (мезо)
Дъждовни
градини покрай тротоари, биофилтърни
ивици, малки паркове и площади, проектирани
да поемат оттока от прилежащите улици
и сгради. Тук ефектът вече е забележим
за локалната дренажна система.
3.
Градско ниво (макро)
Интеграция
на зелена и синя инфраструктура (паркове,
езера, реки, влажни зони) в цялостния
градски план, съчетана с подземни
резервоари и обновена канализационна
мрежа. На това ниво се задават конкретни
цели — напр. процент от площта на града,
който трябва да отговаря на "гъбени"
стандарти до определена година.
4.
Регионално/речно-басейново ниво
Координация
между няколко града по протежение на
една речна система, за да се управлява
водният цикъл на по-голяма територия —
включително възстановяване на естествени
заливни зони извън градските граници.
