/Поглед.инфо/ Едва ли ще учуди някого темата, която поставям днес. Всички виждат, чуват и четат, че буквално всеки ден в общественото пространство се натрапва темата за Русия - не само заради войната в Украйна, но и поради тясната историческа свързаност на България с най-голямата славянска и православна държава. Авторите повдигат темата с различна цел, в зависимост от моментната си политическа ориентация. Едни яростно хулят Русия в угода на свои западни ментори и финансирани от тях със стотици милиони, което е безспорно доказано дори с официално огласени данни от структурите на Сорос или от “Америка за България”. Да не изреждам сега десетките глупости и измислици, с които ни занимават - граф Игнатиев бил поискал обесването на Левски; Русия не ни е освободила, а ни е окупирала и ограбила; партизаните били терористи под руски диктат; Владимир Заимов бил предател на България и пр. Други реагират на инсинуациите и защитават връзките България-Русия с факти и данни от архивите, което се опитвам да правя и аз с рубриката Черно на бяло в “Поглед инфо”. Защото само с конкретни факти и данни може да се защитава убедително, която и да било теза. Е, не за всичко днес се плаща с пари! Но и с доста ядове.
Затова мисля, че е актуално обобщението на мненията в обществото, представени преди време с анкета, то, както винаги, е обективно направено от проф. Искра Баева и има огромно значение не само, за да си изясним какво и как мислят повечето българи, но и за да се поосъзнаем, колкото и да е невъзможно това днес.
Исторически преглед, 2020, № 3, 162-179
Историческите митове за Русия и българо-руските отношения в съвременното българско общество
Искра Баева
Статията представя резултатите от анкета, проведена сред историци и неисторици в рамките на международен научен проект. Целта на анкетата е да изследва отношението на съвременното българско общество към Русия (Съветския съюз), Руската федерация и към нейната роля в българската история. Респондентите отговаряха на въпроси, свързани с по-общия проблем за ролята на митовете в историята изобщо и по-конкретно за тези, свързани с Русия; как се раждат митовете; кои фактори съдействат за общественото им разпространение; кои моменти от историята са най-изкривени или фалшифицирани в учебниците и в медиите; кой е заинтересован от това; възможна ли е демитологизация на българо-руските отношения.
Анкетата показа дълбоките различия в българското общество по отношение на Русия. По-голямата част от българите се отнасят силно емоционално към нея, независимо дали изразяват отрицателни или положителни чувства. И това разделение се проявява във всички професии, възрасти, социални групи. Анкетата дава основание да се направи констатацията, че независимо от дълбоките промени от годините на прехода и преориентацията на България към западните институции, българо-руските отношения продължават да са важни за българското общество.
