/Поглед.инфо/ Истината за Втората световна война в България продължава да бъде обект на цинична и умишлена историческа амнезия, диктувана от днешната политическа конюнктура. В уникалното си разследване „Черно на бяло“ Христо Георгиев изважда на светлина потулени и дълбоко укривани факти: съвместната борба на американски и британски военнослужещи с българските партизани срещу фашизма. Чрез автентични документи, писма и секретни грами на немския посланик Бекерле се разкрива шокиращата истина за бруталните зверства на тогавашната власт – рязане на глави на пленени съюзнически летци, избиване на военни мисии и отказ от международен статут на военнопленници. Този разказ е безмилостна дисекция на антифашистката съпротива, която разбива митовете на днешните неофашисти и доказва, че в окопите срещу кафявата чума българският народ и съюзниците от Антихитлеристката коалиция стояха рамо до рамо.
Харолд Джеймс: “Унищожавахме фашистите и всичко, което е фашистко. Вие, партизаните, сте истинският народ в България”.
Интересът на днешните ни неофашисти към българската съпротива, ако не е отрицателен, е нулев. А за загиналите британци и американци при тяхното участие в нашата съпротива не се и споменава. Същото отношение е и към червеноармейците - "демократите" ни ехидничат, "най-отговорно и компетентно" твърдят, че били загинали само няколко, и то от препиване с метилов алкохол. Голям срам е това поругаване на стотиците червеноармейци, дали живота си в бой с отстъпващата през България немска армия. А също и на загиналите стотици съветски подводничари - факт, който опровергава твърденията на някои „компетентни“ високопоставени юнаци, че България не е воювала със Съветския съюз.
Да, не е много известно, че у нас са загинали американски и британски военнослужещи. На някои от тях са рязали главите и са ги излагали за поругание на публични места, както на българските партизани. И това е вършено от българската армия и полиция, според сведения на немския посланик Бекерле и швейцарски дипломатически източници. Да си припомним съдбата на ръководителя на четвъртата британска военна мисия майор Мостин Дейвис, загинал на 23 март 1944 г. в Чемерник планина, Сурдулишко, в сражение с нашата 27-ва пехотна дивизия от състава на 1-ви окупационен корпус. Капитан Франк Томпсън, ръководителят на втората мисия, е заловен, измъчван и екзекутиран, след като му е отказан статут на военнопленник, въпреки че България е във война с Англия, която сама е обявила. Има сведения, че главата на 23-годишния нежен поет и полиглот Франк Томпсън, любимия на световноизвестната писателка Айрис Мърдок, е отрязана. От неговата мисия оцелява само радистът Томас Скот. А съдбата на първата мисия, която се приземява в района на Ловеч, и днес е неизвестна. Според проф. Николай Котев по всяка вероятност тя е унищожена на място съгласно директивите на Хитлер.
И за да не съм голословен, днес ви предлагам един уникален - не само за България, случай. Заловеният от "фашистка хайка" американски летец Харолд Джеймс е разсъблечен, за да последва екзекуцията му. И в тоя момент, като по чудо, в холивудски стил, го спасява прочутата чета на Леваневски, който след като разбира за пленяването му, светкавично напада кметството на с. Сърнегор, Пловдивско, където той е държан.
Двете писма, които ви предлагам - на партизаните до американеца, и неговото до тях, публикувано във в. "Отечествен фронт", са наистина уникални документи, които по моето скромно мнение са тревожно актуални и днес.
На 8 май 2004 г. президентът Георги Първанов откри паметен знак на загиналите на 6 май 1944 г. край Кула седем американски летци. На него е издълбано: "Разкажете на поколенията за нас и им кажете: "За тяхното утре ние отдадохме нашето днес." Ето имената им: Уилям Бек, Джоузеф Томас, Хърт Дювал, Джим Шелтън, Дартин Сефчик, Джералд Карълс и Хенри Краус.
Що нашите неофашистчета не съборят и паметната плоча на Харолд Джеймс, открита през 2005 г. в Сърнегор, и множеството паметници на английския комунист Франк Томпсън; както паметника на Съветската армия, и да го бяха поднесли като подарък на поредния фюрер; що не заклеймят и знаменития британски вокалист и бас китарист Роджър Уотърс от легендарната група "Пинк Флойд", който през 2013 г. преди концерта си в София отиде в Литаково и се поклони на паметника на Франк Томпсън?!
И още нещо – наскоро, едва ли не под сурдинка, днешното английско военно аташе в България се поклони пред паметника на майор Томпсън и разстреляните с него български партизани. Една достойна постъпка, която е шамар за днешните ни неофашисти, и то какъв!
И още един „дребничък“ въпрос към някогашните съюзници, които след края на Втората световна война обещаха на човечеството: Никога повече фашизъм!
Случайно да знаят какво се случи в България в средата на 90-те години на миналия век?!
Из изследването на Орлин Василев "Въоръжената съпротива срещу фашизма в България 1923-1944 (очерки и документи)", Изд. на Работническата партия (комунисти) и Нариздат, 1946 г.
В брой 3-и на издавания от бригада "Христо Ботев" партизански вестник "Народен глас" се описва действително романтичното спасяване на пленения американски летец Харолд Д. Джеймс и е поместено писмото, което му било отправено: "На 26 м. м. към 4 часа след обед ни бе съобщено, че в село Сърногор се намира в плен един американски летец. Командирът даде заповед за тръгване. Само за няколко минути всички бяхме в пълна боева готовност. Влезохме в селото със светкавична бързина. Обезоръжихме стражата и освободихме принудително кацналия американски летец. Отначало той не разбираше какво става с него. Фашистките копои го бяха съблекли и се готвеха да го отведат. Ние му върнахме дрехите и му казахме да тръгне с нас, но той не ни разбра. Яви се един другар, който разбираше френски. Обясни му, че ние сме български партизани. Летецът изпадна във възторг, зарадва се и започна сърдечно да се ръкува с всекиго поотделно, като ни заяви, че идва с радост при нас. Ние го приехме. Дадохме му пушка и пистолет. Партизаните напуснаха селото, пеейки партизанския марш. Селяните останаха във възторг."
Из Открито писмо
До господина Харолд Д. Джеймс, американски летец
Господин Джеймс, При злополучния полет над нашата страна, вие бяхте принуден да се спуснете с парашут и потърсите спасение в Балкана. За момент, обаче, щастието ви се оказа недружелюбно: след като няколко дни се лутахте в тази далечна и непозната вам страна, фашистката хайка ви откри, залови и откара в плен. Всичко това не остана скрито от бдителното око на славните български партизани. На 26 юни т. г. една наша чета нападна селото, където бяхте откаран, обезоръжи стражата и ви освободи, като ви прие с възторг в своите редове. По този именно случай, бързам да изкажа своята и на другарите си радост, че можахме да спасим от кървавите лапи на фашистките агенти у нас един доблестен и смел син на верния и благороден американски народ, към когото нашият народ храни най-добри чувства, и спомена на щедрост и великодушие, проявени по един блескав начин през и след Световната война, в която немските агенти, също като в настоящата война, бяха тикнали българския народ на страната на германските разбойници. Господин Джеймс, ние бихме желали, щото акцията в селото Сърногор на нашите борци-партизани, предприета за вашето освобождение, да бъде един символ на братски чувства и уважение на нашия народ към вашия героичен народ, към неговите велики демократични принципи, към неговата безгранична любов към свободата и независимостта, за които не веднъж вашите бащи и деди са проливали кръвта си, а сега вие и целокупният американски народ багрите със същата тази кръв европейската земя, борейки се в защита на културата, цивилизацията, щастието, прогреса и свободата на цялото човечество, против най-злия враг - фашизма. Вие сега се намирате между нас с пушка в ръка, в защита на същите тия начала, в името на които не веднъж сте кръстосвали небето на стария свят, в името на които се борим и ние, и огромното мнозинство на поробения български народ... Вие сам сте убеден в близкия край на фашистката тирания и на нашата пълна и безусловна победа. Ние вярваме, че скоро ще отлетите за вашата родина, а до тогава, молим ви да сте сърдечно добре дошъл в нашите редове. Когато се завърнете във вашата страна, между вашите другари, молим ви да предадете на доблестните американски летци и на борещите се американски и английски народи нашия боеви партизански поздрав.
Смърт на фашизма!
Харолд Джеймс прекарва с нашите партизани повече от един месец, участвува в акциите на отряда и се бие с изключителна смелост срещу фашистката полиция и кървопийците от ловните дружини. В последните дни на август партизаните успяват да го преведат на сръбска територия, където Джеймс се присъединява към войската на Тито и продължава борбата редом с югославяните.
На 31 август Харолд Джеймс праща от Сърбия поместеното по-долу писмо до оставените в България другари-партизани. Но романтичната история не свършва - два дена след 9 септември Харолд Джеймс пристига в Пловдив, където намира своите приятели, и споделя с тях възхищението си от подвига им и поздравите си за победата.
Из писмото на американския летец:
"На моите много добри приятели - българските партизани
Няма начин, чрез който да мога напълно да ви се отплатя, мои приятели, за всичко, каквото вие направихте за мен. Ако не бе вашата любезност и храброст, аз щех да прекарам много мрачни дни в некой затворнически фашистки лагер. Решихте да жертвувате своя живот, за да ме избавите от фашистите. Аз живях с вас повече от един месец, като ядох от вашата храна и спах във вашия лагер. Вие ми дадохте да се облека с топли дрехи, дадохте ми най-хубавото, което имахте, и това, според мене, правехте със себеотрицание. Аз ви благодаря за доброто разбиране, с което посрещахте грешките, които понякога правех. Ние ходихме по селищата да унищожаваме фашистите и всичко, което е фашистко. Ние сме съюзници - вие, българските партизани, и аз - американския летец. И двете страни сме в сражение за един и същи идеал - свобода на езика и живота, свобода на щастието. И двете страни вярваме в управлението от народа и за народа. Щом като има народи като вашия, които вярват във всичко, що е право и добро, фашисткото управление няма никога да се върне отново на власт. Вие, партизаните, сте истинският народ в България. След като тази война свърши, и ние постигнем пълна победа, вие, народът на България, ще бъдете нейни водачи. Аз съм убеден, че вие ще изградите нова и по-добра България, държава за народа. Аз вярвам, че некой ден некой от вас може да дойде в Америка, в моята страна, така че и аз ще мога да ви окажа гостоприемство, да се отплатя някак за всичко, що вие направихте за мене. Ако мога да направя нещо за вас, по някакъв начин, не се стеснявайте да се обърнете към мен. Аз оставам за цял живот ваш отличен приятел и другар. Чувствувам се един от вас, но аз не мога официално да се нарека партизанин, защото съм най-напред американски войник.
Но аз с целия си разум и идеал съм с вас.
Завършвам и отново искам да благодаря на всеки един от вас.
Благодаря ви, Камене, за вашата любезност и съобразителност, на вас, Стефке - за вашето учене, за старанието ви да ме научите български, на вас - Стефане и Васко, за храната, която приготвяхте за мен.
Аз искам да запомня всеко от вашите имена, че да ги спомена в това писмо. Благодаря, другари, от дъното на моето сърце. Запазете вашето дело. Вие имате дял в ускоряването на края на тая война.
Надявам се, че войната скоро ще свърши, тъй че всички от вас ще могат да се върнат в своите домове и при любимите си близки. Така, довиждане засега, другари. Смърт на фашизма!
Ваш винаги признателен приятел
Харолд Д. Джеймс
Из изследването на Румен Руменин "Летящи крепости над България", изд. "Христо Ботев, 1990 г.
Има случаи, при които скочилите с парашут летци не попадат в плен, тъй като се свързват с българските партизани. На 26 юни 1944 г. партизани от отряд "Христо Ботев" научават, че в с. Сърнегор, Пловдивско, е отведен пленен американски летец. (Давид Овадия, "Леваневски", 1980 г.). Четата на Леваневски освобождава задържания Хералд Джеймс и го отвежда в отряда. Освен родния си език американският летец не знае друг. Две партизанки, бивши учителки, започват да го учат на български език. След 25 дни с няколко научени думи и с жестове Хералд Джеймс обяснява на партизаните, че баща му е железничар, майка му е телефонистка, а той е стрелец на малокалибрено оръдие. Американския летец е преведен в калоферската чета, а оттам на запад към Югославия.
През ноември 1944 г. две групи англо-американски военнопленници избягват от германски плен при превозването им на запад. И двете групи влизат във връзка с части от българската армия и искат съдействие за репатриране. Първата група се присъединява към българската армия в района на гр. Митровица - гр. Нови пазар, Югославия. Тя се състои от 17 души.
Не трябва да се забравя и фактът, че на българска територия падат и самолети, чиито екипажи се спасяват с парашути на румънска територия, и обратното - на българска територия се приземяват с парашути пилоти и членове на екипажи на самолети, разбили се на румънска територия. Отчитането на свалените самолети би трябвало да се отнася общо за всички територии, чиято противовъздушна защита се осигурява от българската пв отбрана... На българска територия в периода 1943-1944 г. са открити труповете на 175 летци от англо-американските въздушни сили. От тях като американски военнослужещи са идентифицирани 65, а като английски - 16. В 29 случая поради изгарянето на 94 трупа не може да се определи с точност националността. В 6 случая останките на загиналите са в такова състояние, че не може да се определи броят им. Ако приемем, че в тези 6 случаи загиналите са по двама, то броят на загиналите ще бъде общо над 187 (175 + 12) . От тях са установени имената на 33 американци и 6 англичани. Ако към броя на загиналите прибавим и този на починалите от рани в болниците 69 летци, невъзвратимите загуби на съюзническата авиация ще бъдат повече от 256 души.
В периода 1943-1944 г. главната тежест на борбата с англо-американските самолети ляга върху плещите на българските пилоти изтребители. Борбата е неравна. Съотношението на силите е най-често 1:20, 1:30, 1:50 в полза на противника. Въпреки това смазващо превъзходство българските пилоти изтребители излитат и водят въздушните боеве със смелост, впечатляваща даже екипажите на противника. Основният випуск пилоти, който воюва през 1943-1944, е преди всичко от сираци от войната. Лишени от материалната подкрепа на своите семейства, те търсят реализация в армията, а заветът на загиналите за отечеството бащи ги отвежда там, където рискът е най-голям. Излитайки, всеки един от тях знае, че това може би е последният му полет, и се стреми да осигури висока цена за своя живот.
От 6-ти изтребителен полк във въздушните боеве със смъртта на храбрите загиват 19 пилоти.
През
август 2013 г. знаменитият вокалист на
"Пинк Флойд" Роджър Уотърс се
поклони на гроба на майор Томпсън, а
пред БНТ каза:
"Чували
сте за книгата за него, написана от майка
му и брат му след неговата смърт, тя е
доста известна в Англия, както и участието
му в партизанското движение в България
през 44-та. Когато пристигнах в София, си
помислих, че най-малкото, което мога да
направя, е да дойда тук и да го уважа."
ПИСМО-ТЕЛЕГРАМА
София,
6 юли 1944, № 1021 от 6. 07., приета на 9.07.
П
о в е р и т е л н о
Както
разбрах от страна на тукашната швейцарска
мисия и както ми беше потвърдено и от
главния секретар на външното министерство,
тукашният швейцарски шарже д'афер, като
представител на протекторските сили,
неотдавна обърнал вниманието на
българското правителство, че в Самоков
и Своге са били избити пленени английски
и американски летци. Той заявил, че
напълно разбира, че ожесточеното от
терористичните въздушни нападения
българско население може да прибегне
до законна самоотбрана и саморазправа
с неприятелските летци, но че е недопустимо,
когато в линчуването участва армията
и полицията, и когато, както в Своге, се
режат главите на летците и се поставят
за зрелище в началото на селото.
Главният
секретар на външното министерство
обещал проверка по случая.
Както
разбрах в Министерството на войната,
досега от населението или от военните,
респективно полицията, са избити 18
летци.
Бекерле
ТЕЛЕГРАМА
София,
15 юли 1944 г., № 916 от 15.VІІ, приета на
15.V11.
Д
ъ р ж а в н а т а й н а
На 12 юли министърът Станишев ми съобщи
поверително, че се е сблъскал с трудности
в Министерския съвет по въпроса за
борбата с партизаните. Багрянов и
повечето от министрите заявили, че са
съгласни с воденето на борбата с
въоръжените партизани и с тяхното
ликвидиране, но не одобряват бруталното
преследване и санкциите срещу близките
на партизаните. Особено недоволство
изказали от новия директор на полицията
[полковник Сава Куцаров], който бил много
брутален. Той заявил, че по принцип се
е разпоредил да се засили борбата срещу
партизаните. Той, Станишев, е напълно
съгласен със своя директор. Дори и когато
полицейските мерки засегнат някой
невинен, то това не е толкова важно,
отколкото сплашването, което обезпечават
бруталните действия на полицията.
Стълкновението в Министерския съвет,
при което на негова страна застанали
военният министър и министърът на
строежите полковник Василев, стигнало
дотам, че накрая Станишев заявил, че по
този въпрос той не признава друг курс
и ако трябва, ще си подаде оставката.
Тогава Багрянов отстъпил и одобрил
неговите насоки за борба срещу партизаните.
Нещо повече, през следващите дни Багрянов
насрочил съвещание с висшите командири
на въоръжените сили, на което той,
Багрянов, ще говори за външнополитическите
насоки на политиката, а Станишев - за
вътрешнополитическите.
Това съвещание се проведе на следващия
ден. Един от участващите генерали ми
каза, че Багрянов, излагайки външната
политика на правителството, заявил, че
в нейната основа са залегнали
германско-българските отношения, от
които България не може и няма да се
отклони. На това трябва да се подчини
всичко останало!
Бекерле
